Решение № 11480 от 28.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4012/2017 г.

Решение № 11480 от 28.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4012/2017 г., V о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" - МВР (ГДБОП), чрез пълномощника главен юрисконсулт С. Стефанова, против решение № 37 от 17.02.2017 г., постановено по адм. дело № 387/2016 г. по описа на Административен съд - Хасково, с което е отменена негова заповед № 1266з-1228 от 13.07.2016 г., за налагане на дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от шест месеца. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение, поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва се приетото от съда, че при издаване на заповедта е допуснато нарушение на изискванията на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, като се твърди, че в заповедта са изложени мотиви за допуснатото нарушение на служебната дисциплина, за което е предвидено налагане на соченото дисциплинарно наказание. В същата точно е посочен периодът на извършване на нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено. Същото е установено, като са спазени и изискванията на чл. 206 от ЗМВР. Оспорва се и приетото от съда, че за времето от 07.04.2015 г. до 18.08.2015 г., на която дата привлеченото към дисциплинарна отговорност лице се е запознало с длъжностната си характеристика не е налице нарушаване на нейните изисквания. За този период е налице нарушение на цитираните в заповедта инструкции, за които служителят е знаел и е бил длъжен да се съобразява с изискванията им. На последно място се твърди и липса на нарушение на изискванията на чл. 195, ал. 1, предл. второ от ЗМВР, тъй като едногодишният срок за налагане на дисциплинарното наказание, тече от края на нарушението, т. е. от края на 2015 г. Иска се отмяна на съдебното решение и да бъде оставена в сила оспорената заповед. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Б. Й. Б. не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - Хасково е цитираната по-горе заповед, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 199, ал. 1, т. 3, предл. трето, във вр. с чл. 204, т. 3 от ЗМВР на жалбоподателя Б. Б. - началник на сектор "Борба с организираната престъпност" (СБОП) - Хасково, Кърджали при ГДБОП е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от шест месеца. От събраните по делото доказателства, които подробно е обсъдил, съдът вярно и точно е установил фактите по делото. Видно от текста на заповедта, наказанието е наложено за това, че: "за периода от 07.04.2015 г. до края на 2015 г., в [населено място], служителят лошо е изпълнил служебните си задължения, съгласно специфична длъжностна характеристика, утвърдена със заповед № з-258 от 22.04.2015 г. на директора на ГДБОП, а именно "планира, организира, оценява и отговаря за цялостната оперативна дейност на сектора в съответствие с инструкциите за оперативен отчет", "осигурява координация, взаимодействие и съгласуваност в работата на сектора с другите структури на главната дирекция и структури на МВР", като при извършване на посочените дейности, свързани с доброволен сътрудник рег. № 2919/07.04.2015 г. по описа на дирекция "Информация и архив" е нарушил разпоредбите на чл. 36, ал. 1 от Инструкция Iз-20 от 17.12.2008 г. (отм.); и чл. 50, ал. 1, т. 1 от Инструкция 8-Iз-20/2015 г. на министъра на вътрешните работи. С деянията си (действия и бездействия) не е изпълнил служебните си задължения съгласно специфична длъжностна характеристика, утвърдена със заповед № з-258 от 22.04.2015 г. на директора на ГДБОП и виновно е нарушил разпоредбите на чл. 36, ал. 1 от Инструкция Iз-20 от 17.12.2008 г. (отм.); и чл. 50, ал. 1, т. 1 от Инструкция 8-Iз-20/2015 г. на министъра на вътрешните работи - нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР (неизпълнение на служебните задължения), за което на основание чл. 199, ал. 1, т. 3, предл. трето от ЗМВР (лошо изпълнение на заповед) е предвидено налагане на дисциплинарно наказание "писмено предупреждение за срок от три до шест месеца." От представеното копие от цитираната в заповедта длъжностна характеристика, съдът е установил, че същата е връчена на жалбоподателя на 18.08.2015 г., което е удостоверено с подписа му. Резултатите от проведената проверка са обобщени в справка 05.05.2016 г., в която нарушението е описано като "неосъществен контрол над работата на А. И. К. - разузнавач 4 степен в сектор БОП - Хасково, Кърджали с информатор и получена информация от доброволен сътрудник", което "съставлява неизпълнение на служебните задължения, съгласно специфична длъжностна характеристика "да осъществява методически ръководство и контрол при воденето на оперативни разработки, придобиването и работа с доброволни сътрудници" и е "нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗМВР - неупражняване на контрол над подчинен". В справката също така е посочено, че служителят "не е уведомил ръководството на ГДБОП при организиране взаимодействие с РДГП - Елхово, както и за получена информация от доброволен сътрудник, с което е нарушил чл. 51 от Етичния кодекс за поведението на държавните служители в МВР, което съставлява нарушение на чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР". Справката е връчена на 07.07.2016 г. като жалбоподателят е дал писмени обяснения в докладна записка от 12.07.2016 г., като е възразил по фактическите констатации. Дисциплинарнонаказваният орган е поставил резолюция, че е запознат с възраженията на 12.07.2016 г., след което на 13.07.2016 г. е издадена обжалваната заповед, с цитирания по-горе текст. При тези данни, съдът от правна страна е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, но в нарушение на изискванията на чл. 210 от ЗМВР за форма и съдържание, тъй като наказващият орган не е обективирал точно и конкретно описание на времето и обстоятелствата, при които е извършено вмененото нарушение. В заповедта са цитирани два абзаца от раздел II "Основни длъжностни задължения" на Специфичната длъжностна характеристика за заеманата от жалбоподателя длъжност, но не е посочено нито едно конкретно действие или бездействие, което да бъде преценено като лошо изпълнение на служебните му задължения. Съдът е посочил, че не може да се приеме, че мотивите към заповедта се намират в други документи от преписката, тъй като в съставената от дисциплинарноразследващия орган справка са описани дисциплинарни нарушения, констатирани от комисията, които са различни от тези, посочени в заповедта. В справката е посочен неупражнен контрол върху работата на подчинен служител, което нарушение е подведено под различна от посочената в заповедта норма. Възраженията на служителя са по данните в справката, като дисциплинарнонаказващият орган се е запознал със същите, но те не са взети предвид, тъй като в заповедта е посочена различна фактическа обстановка, както и квалификация на деянието. Не става ясно кои от посочените в справката нарушения административният орган е приел за установени и извършени и е санкционирал с оспорената заповед. Освен това, в преписката липсват и убедителни доказателства за деянията (действия и бездействия), които и без това не са конкретизирани, за които е наказано лицето. На следващо място съдът е посочил, че наказанието е наложено за неизпълнение на служебни задължения по специфична длъжностна характеристика, утвърдена на 22.04.2015 г., с която обаче служителят е запознат едва на 18.08.2015 г., т. е. не може да му бъде вменено нарушение за периода от 07.04.2015 г., който е посочен като начален момент на нарушението до 18.08.2015 г., когато се е запознал със задълженията си, което също обосновава незаконосъобразност на заповедта. На последно място, съдът е посочил, че според заповедта наказанието е наложено за нарушение, извършено в периода от 07.04.2015 г. до края на 2015 г., т. е. нарушен е и чл. 195, ал. 1, предл. второ от ЗМВР, тъй като към момента на постановяване на заповедта - 13.07.2016 г. е изтекъл едногодишния срок относно нарушението в периода 07.04.2015 г. до 12.07.2015 г., което също е основание за отмяна на заповедта. По тези съображения я е отменил като издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Така постановеното решение е правилно. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че изводите на съда са необосновани и неправилно са тълкувани и приложени нормите на ЗМВР. Следва да бъде отхвърлено възражението, че заповедта е издадена в съответствие с нормата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, съдържа мотиви за допуснатото нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, за което е наложено на основание чл. 199, ал. 1, т. 3, предл. трето - лошо изпълнение на заповед предвиденото наказание - писмено предупреждение за срок от шест месеца. Правилни са констатациите на съда, че в заповедта липсват мотиви. В същата е посочен период за извършване на нарушението от 07.04.2015 г. до края на 2015 г., но не са конкретизирани чрез кои изпълнителни деяния - действия или бездействия е извършено това продължавано нарушение на цитираните в заповедта задължения от специфичната длъжностна характеристика. В касационната жалба се сочат дейности, свързани с доброволен сътрудник, които са обвързани с нарушение на разпоредбите на цитираните Инструкции, но такива не са посочени в издадената заповед, като същата не може да бъде дописана и допълнително мотивирана едва в касационното производство. В справката, обективираща приетото от дисциплинарноразследващата комисия се съдържа коренно различно описание на действията на служителя, както и различна квалификация от посочената в оспорената заповед, съответно същата не може да служи за мотивиране на заповедта, както правилно е приел и първоинстанционния съд. В преписката липсват и доказателства, които да обосновават приетото в справката, такива не са цитирани и в обжалваната заповед, което също е в нарушение на изискванията на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Вместо конкретно посочване на деянията на служителя, в заповедта е налице общо описание на задълженията му по длъжностна характеристика, които се сочи, че са нарушени, но посоченото не удовлетворява изискванията на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, както правилно е приел съдът. Вярно е посоченото в касационната жалба, че административнонаказващият орган е длъжен да спази изискванията на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, като оцени събраните доказателства от назначената проверка и писмените обяснения/възражения на държавния служител, както и да прецени тежестта на нарушението, постъпилите последици, обстоятелствата при които са извършени, формата на вината и цялостното поведение на служителя по време на службата. В случая обаче именно тези изисквания не са спазени. Като доказателство е ценена изготвената справка, но същата не е подкрепена от други доказателства, обясненията на служителя са дадени по фактите, такива каквито са описани в справката, докато органът е посочил различна фактическа обстановка в заповедта, т. е. по нея не са изслушани обясненията на служителя, както липсва и анализ на останалите обстоятелства относно тежестта на нарушението, вината и т. н., изискуеми от нормата. Цитирането на обстоятелствата, разписани в нормата, без излагането на мотиви по тях не е достатъчно, за да се приеме съответствие с изискванията на закона. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че за периода от 07.04.2015 г. до 18.08.2015 г., когато служителят се е запознал със специфичната си длъжността характеристика следва да се приеме, че са извършени вменените му нарушения, свързани с лошо изпълнение на служебните задължения, тъй като незапознаването с длъжностната характеристика не означава, че нарушенията на цитираните инструкции не могат да му бъдат вменени във вина, поради задължението да ги познава. Неспазването на инструкциите, ако бъде установено несъмнено е нарушение, но същото следва да бъде квалифицирано по различен от посочения в заповедта начин. В оспорената заповед нарушението е посочено като такова по чл. 199, ал. 1, т. 3, предл. трето, във вр. с чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, касаещо "лошо изпълнение на задълженията по специфична длъжностна характеристика", съответно преди запознаване със същата не може да му бъде вменено във вина лошото изпълнение на разписаните със същата задължения. Неоснователно е и възражението, че неправилно съдът е приел, че част от периода на нарушението е покрит от давност. В заповедта се твърди, че нарушенията са извършени в периода от 07.04.2015 г. до края на 2015 г., като правилно съдът е посочил, че едногодишния срок за налагане на наказание, визиран в чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, за част от този срок е изтекъл. Заповедта е издадена на 13.07.2016 г., и за действия, извършени преди 13.07.2015 г. наказание не може да бъде наложено. Посочените пороци на акта обосновават правилност на изводите на съда за отмяна като незаконосъобразна на оспорената заповед. Постановеното съдебно решение не страда от сочените в касационната жалба пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,