Решение № 6299 от 22.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9296/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), чрез процесуален представител, срещу частта от решение 218/23.06.2023 г. по адм.дело 869/2022 г. на Административен съд - Стара Загора, с която е отменено негово уведомително писмо 738/ подмярка 4.1 с изх. 07 - 272 - 2600/80 от 20. 12.2022 г. в частта му по раздел II, т.1, с която жалбоподателят се уведомява за извършено намаление на размера на безвъзмездна финансова помощ от 75 % на 50 % от общия размер на допустимите за финансово подпомагане разходи по проектното му предложение по процедура чрез подбор на проектни предложения по подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от ПРСР 2014 - 2020 и е изпратено делото на административния орган за ново разглеждане и произнасяне по проектното предложение в отменената част на акта със задължителни указания. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, както и превратно тълкуване и прилагане на материалното право, иска отмяната му в обжалваната част, отхвърляне на жалбата на другата страна срещу уведомителното писмо, присъждане на юрисконсултско възнаграждение и разноски за двете съдебни инстанции, прави евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът по касационна жалба - "Агро Рат" ЕООД, [населено място], община Стара Загора, не взима становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. АС, за да постанови обжалваната част от решението си е посочил, че административният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, съдържа необходимите реквизити, но административният орган не е доказал наличието на твърдените в акта фактически основания за намаляване размера на безвъзмездната финансова помощ - а именно, не е представена оценителната таблица от ТФО - приложение 15, от която да са видни присъдените от определения оценител брой точки, респективно отразените коментари, както и формираната крайна оценка, от правилното определяна на която индиректно зависи и определянето на размера на безвъзмездната финансова помощ, тоест дали същият ще бъде 50 % или 75 % от общия размер на допустимите за финансово подпомагане разходи. Посоченото обстоятелство води до незаконосъобразност на обжалвания административен акт, поради което същият следва да бъде отменен. При новото произнасяне административният орган следва да обоснове законосъобразността на присъдените на проекта брой точки съобразно одобрените критерии и методика за оценяването на съответствието им. Решението е правилно. Извадката от оценителния доклад, представена по делото, съдържа единствено броя точки, получени от дружеството - 50 точки. Липсата на оценителната таблица води до недоказване от страна на административния орган - издател на акта, както спазването на процедурата по издаване на акта, така и на материалноправната му законосъобразност, тъй като както и самият касатор сочи, от броя точки зависи и процентът безвъзмездна финансова помощ. На заместник - изпълнителния директор е указано с разпореждане от 01.03.2023 (л.250 от том 5), че в негова тежест е установяване на фактическите основания и доказаване на изпълнението на законовите изисквания при постановяване на акта съгласно чл.170, ал.1 АПК. Непредставянето на посоченото от съда доказателство - част от административната преписка, предвид правилно разпределената тежест на доказване, е довело до законосъобразния извод на АС за наличие на отменителните основания по чл.146, т.3 и 4 АПК. С оглед изложеното решението е правилно в обжалваната част и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото няма правна възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски и юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение