Решение № 15007 от 5.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10866/2017 г.

Решение № 15007 от 5.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10866/2017 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационни жалби на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и Н. Погосян против решение № 1085 от 16.06.2017 г., постановено по адм. д. № 753/2017 г. по описа на Административен съд - Бургас. С обжалваното решение е осъдена Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София да заплати на Н. Погосян обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 660 лв., настъпили в периода от 16.02.2017 г. до 20.03.2017 г., поради незаконосъобразно бездействие на администрацията на Затвора – [населено място] да осигури правото на непрекъснат 8-часов нощен сън, като искът е отхвърлен за разликата над 660 лв. до претендираните 2000 лв., като неоснователен. Касаторът - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" обжалва решението в осъдителната му част, като твърди, че същото е необосновано и противоречи на материалния закон, тъй като не е доказано реално настъпване на вреди. Поради това моли за отмяна на решението в обжалваната част. Касаторът Погосян обжалва решението в частта, с която искът му е отхвърлен. Твърди, че решението в обжалваната част противоречи на чл. 52 ЗЗД, тъй като присъденото обезщетение е несправедливо. Поради това моли решението в тази част да бъде съответно отменено, като му се присъди по-голямо обезщетение. Всеки от касаторите оспорва съответно касационната жалба на противната страна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационните жалби са подадени в срок от надлежни страни и са процесуално допустими. Касационната жалба на ГД "Изпълнение на наказанието е основателна, а касационната жалба на Н. Погосян е неоснователна. С осъдителната част от решението, в производство по чл. 203 и сл. АПК във вр. с чл. 1 ЗОДОВ Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) е осъдена да заплати на Н. Погосян обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 660 лв., настъпили в периода от 16.02.2017 г. до 20.03.2017 г., поради незаконосъобразно бездействие на администрацията на Затвора – [населено място] да осигури правото на непрекъснат 8-часов нощен сън, като искът е отхвърлен за разликата над 660 лв. до претендираните 2000 лв., като неоснователен. Съдът е установил въз основа на събраните писмени доказателства и свидетелски показания, че Н. Погосян изтърпява наказание "лишаване от свобода" в Затвора [населено място], вкл. в исковия период 16.02.2007 г. до 20.03.2017 г. На етажа над неговата килия е бил настанен друг лишен от свобода, който през нощта вдигал шум, като крещял, удрял и блъскал по тръбите на парното и по решетките. Този шум достигал и до килията на ищеца и му пречел да спи, поради което той станал нервен, ограничил социалните си контакти, понякога се случвало да заспива на карето навън, оплаквал се от главоболие. Надзирателите безуспешно се опитвали да укротят буйстващия. Затворническата администрация е изготвила предложение до прокуратурата за прилагане на чл. 89, б. "в" от НК. Лишеният от свобода, който е предизвиквал силния шум, е починал от инфаркт на 25.03.2017 г. При така установените факти, съдът е приел от правна страна, че задължение на затворническата администрация е да осигури непрекъснато време за сън не по-малко от 8 часа на денонощие, в какъвто смисъл е нормата на чл. 84, ал. 2, т. 2 от ЗИНЗС, но това задължение не е било изпълнени, поради което ищецът бил поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС. Поради това Административен съд гр. Бургас е приел, че са налице материалните предпоставки за ангажиране отговорността на държавата в лицето на Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията" по арг. от чл. 12 от ЗИНЗС, тъй като е налице е нарушение на правото на лишения от свобода по чл. 84, ал. 2, т. 2 от ЗИНЗС; нарушението е вследствие на бездействието на администрацията на Затвора [населено място] и попада в обхвата на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, поради което причинените от него вреди подлежат на обезщетяване на основание чл. 284, ал. 1 от с. з., при наличието на необорената презумпция по чл. 284, ал. 5 от закона. Поради това е определено обезщетение в размер на 660 лв за исковия период. В останалата част искът е отхвърлен. Решението е частично неправилно, като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон. Противно на приетото от административния съд, при установената фактическа обстановка не е налице противоправно бездействие на затворническата администрация по задължението, предвидено в чл. 84, ал. 2, т. 2 от ЗИНЗС. Напротив, установено е, че надзирателите са се опитвали да успокоят буйстващия затворник, а ръководството на затвора е направило предложение до прокуратурата за настаняване на лицето на принудително лечение. В този смисъл е оборена презумпцията на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС, на която съдът неправилно се позовава. Освен това, периодът, в който на ищеца е било причинено временното неудобство от поведението на буйстващия затворник е твърде кратък, за да обуслови извод за наличие на нечовешко и унизително отношение и изтезания. Касае са за период от ЗЗ дни, като при това шумът не е бил денонощен. Понесените от касатора Погосян ограничения при пребиваването му в затвора, предвид и неговата възраст и липса на данни за влошено здравословно състояние, не са достигнали онази степен на суровост и унизително третиране, че да предизвикат сериозни физически и психически последици в личната му сфера, които да подлежат на обезщетяване (делото "Георгиев срещу България" на ЕСПЧ ). По тези съображения решението следва да бъде отменено в осъдителната му част и потвърдено в частта, с която искът на А. Погосян е отхвърлен. При този изход от спора на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 100 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение