Решение № 11869 от 5.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5221/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Бургас при Агенция Митници, чрез юрк М. Тальокова-Кацарова срещу Решение 2212/18.03.2024 г., постановено по адм. дело 1578/2023 г. по описа на Административен съд - Бургас. С него по жалба на Лидикар ООД, ЕИК 147015017, е отменено Решение 32-221235/13.06.2023 г. на директора на ТД Митница Бургас и преписката е изпратена на административния орган на основание чл. 173, ал. 2 АПК и чл. 174 АПК за ново произнасяне в едномесечен срок при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че изводите на първоинстанционния съд по приложението на чл. 173, § 1, § 2 и § 3 Регламент (ЕС) 952/2013 г. са в противоречие със събраните доказателства по делото. В тази насока поддържа становище за съответствие на изводите в процесното митническо решение с установените обстоятелства по повод на започналата проверка на основание чл. 48 Регламент (ЕС) 952/2013 г. Счита че подаденото искане за поправка на Лидикар ООД е неоснователно, тъй като дружеството е действало като косвен митнически представител без да е упълномощен за това. На основание чл. 19, § 1 от същия регламент то остава декларатор и следва да отговаря за декларираното с митническата декларация и за вземанията по нея. В касационната жалба са изложени подробни съображения. Отправя искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и потвърждаване на процесното митническо решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Лидикар ООД, чрез адв. Р. Василева, оспорва касационната жалба по аргументи в писмено становище и моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първи състав на Осмо отделение, като прецени наведените отменителни основания в касационната жалба и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол пред Административен съд - Бургас е било Решение 32-221235/13.06.2023 г. на директора на ТД Митница Бургас при Агенция Митници, с което на основание чл. 173 § 2 и § 3 Регламент (ЕС) 952/2013 г. е отказано извършване на поправка в ел. д. 3/21 Код на статуса на представителя и в ел. д. 3/18 Декларатор в митническа декларация (МД) с MRN 20BG001007024488R0/19.10.2020 г., заявена с искане рег. 32-58799/14.02.2023 г. от Лидикар ООД. От фактическа страна решаващият съд е установил, че дружеството-жалбоподател е подало МД на 19.10.2020 г. с посочен вносител в ел. д. 3/15 С. А., декларатор в ел. д. 3/18 и косвен представител в ел. д. 3/19 и 3/21 - Лидикар ООД за поставяне на стока под митнически режим допускане за свободно обращение , а именно - катастрофирал употребяван автомобил, марка Mercedes-Benz , модел: С200, шаси SSSWF4KB9HUI79021. Към декларацията не е било приложено пълномощно и митническата администрация не е изискала доказателства за представителната власт предвид констатациите за редовно извършване на митническо представителство от декларатора. В рамките на последващия контрол относно действителната цена на стоката, от жалбоподателя с писмо вх. 32-58799/14.02.2023 г. е поискано да бъде извършена поправка в МД, обоснована с приложено пълномощно от 10.09.2020 г. от С. А.. Съгласно текста на последното, физическото лице е упълномощило дружеството да осъществява пряко представителство по смисъла на чл. 18 и чл. 19 Регламент 952/2013. На основание чл. 22, § 6 от регламента до Лидикар ООД е изпратено съобщение за предстоящото издаване на решение от директора на ТД Митница Бургас. Дружеството е изразило писмено становище против посочените мотиви в съобщението, като едновременно с това е постъпило потвърждение от относно обема на представителната власт и извършените действия по подаване на МД. Митническият орган е издал оспореното решение за отказ на исканата поправка от жалбоподателя. Според изложените съображения, поправката на представителството би довела до промяна на декларатора, а последният на основание чл. 15, § 2 Регламент (ЕС) 952/2013 г. се явява отговорен за точността и пълнотата на информацията, предоставена в декларацията, автентичността, точността и валидността на всички документи, придружаващи декларацията, както и изпълнението на всички задължения, свързани с поставянето на стоките под съответния митнически режим, т.е. би означавало след вдигане на стоките друго лице да гарантира точността на тези данни. Митническият орган е счел, че данните за лицето, което подава декларация, не могат да бъдат изменени въз основа на предвидените основания в чл. 173 Регламент (ЕС) 952/2013 г. не само поради технически причини, но и предвид анализа на събраните доказателства по преписката. Директорът на Агенция Митници е отхвърлил последвалото обжалване по реда на чл. 81 и сл. АПК и е потвърдил административния акт с Решение Р-444132-493784/27.07.2023 г. За изясняване на фактическата обстановка по делото е открито производство по чл. 193 ГПК във връзка с оспорването от процесуалния представител на ответника и е допусната съдебно-графическа експертиза (СГрЕ). Поставените задачи на вещото лице са съобразени с изявленията на двете страни. Заключението на експертизата е дадено в констативната част на съдебното решение. Административният съд е приел жалбата за допустима и основателна по изложените на следващо място правни мотиви. В хода на административното производство не са намерени съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи извод за отмяна на акта. По същество съдът е отчел разпоредбите на чл. 18 и чл. 19 Регламент (ЕС) 952/2013 г. и е уточнил, че основният мотив за отказа се свежда до липсата на доказателства за представителната власт към момента на подаване на МД. За упълномощаването са приложими нормите на ЗЗД, които позволяват действията при отсъствие на представителна власт да бъдат потвърдени. По делото не са налице доказателства, че Лидикар ООД е било упълномощавано редовно от конкретното физическо лице, вписано като вносител по МД. В настоящия случай с подаването ѝ дружеството неправилно е посочило себе си като косвен представител, а от там и като декларатор, доколкото същото няма тези качества. Споделени са съображенията на митническия орган, че отправеното искане за поправка не може да бъде уважено в хипотезите на чл. 173, § 2, б. а , б. б и б. в" Регламент (ЕС) 952/2013 г. Крайното заключение е, че процесното митническо решение е постановено при неправилно тълкуване на чл. 173, § 3 от регламента, допускащ поправки след вдигане на стоките по заявление на декларатора в тригодишен срок от датата на приемане на МД с цел деклараторът да изпълни задълженията си, произтичащи от поставянето на стоките под съответния митнически режим. След като срокът в случая е спазен, на изследване подлежи втората предпоставка. В тази връзка е прието, че определянето на допълнителни митнически задължения несъмнено е част от задължението, произтичащо от митническия режим, под който е поставена стоката, поради което е налице основание за допускане на исканата поправка, доколкото е налице търсената цел, а именно с промяна на декларатор, който по силата на приетите писмени доказателства следва да бъде физическото лице. Митническите органи не са изискали представяне на пълномощно в този момент, но това не преклудира възможността да се иска поправка. Обжалваното решение на Административен съд Бургас е валидно, допустимо и правилно. В противоречие с фактите по делото е твърдението на касатора, че според първоинстанционния съд Лидикар ООД е разполагало с пълномощно да осъществява пряко представителство от името и за сметка на С. А., което макар и представено на по-късен етап, не е оспорено като валидно волеизявление от ответната страна. Решаващият състав е съобразил ангажираните доказателства и е обосновал надлежно заключението за незаконосъобразност на процесното Решение 32-221235/13.06.2023 г. на директора на ТД Митница Бургас. Първостепенният съд приема и между страните не е спорно, че при подаването на митническата декларация от дружеството-жалбоподател не е представено пълномощно и митническите органи не са изискали въобще неговото представяне, позовавайки се на изключението на чл. 19, § 3 Регламент 952/2013. Приетото в тази част е идентично с изводите на горестоящия административен орган в Решение Р-444132-493784/27.07.2023 г. В тази насока следва да бъдат споделени като правилни мотивите в съдебното решение относно възможността да бъде приложен чл. 173, § 3 и погрешната преценка при подаване на МД на служителите на основание чл. 19, § 3 от Регламента. Разбирането на касатора по отношение на условията, при които митническият орган не е длъжен да изисква представяне на пълномощно съгласно чл. 19, § 2 и § 3 от Регламента е декларирано изрично в проведеното с.з. от 30.01.2024 г. и поради липсата на промяна на този етап от процеса не следва да бъде предмет на повторно обсъждане. Обоснован е изводът на първоинстанционния съд за отсъствие на пречка да бъде извършена корекция на митническата декларация, както е поискано от Лидикар ООД. Митническият орган концентрира правния спор по делото до голяма степен върху преценката за това обстоятелство. В случая е установено, че искането за поправка е подадено при осъществяване на последващ контрол по реда на чл. 48 от Регламент 952/2013 във вр. с чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ и преди да е било издадено решение за определяне на нова митническа стойност. Тъй като заявената поправка от Лидикар ООД има за цел деклараторът да изпълни задълженията си, произтичащи от поставянето на стоките под съответния митнически режим, втората необходима предпоставка съгласно разпоредбата на чл. 173, § 3 Регламент (ЕС) 952/2013 г. е това да бъде направено в срок от три години от датата на приемане на МД. Не е допустимо лице, което няма право да се вписва в митническа декларация като декларатор, респ. косвен представител /солидарен длъжник/, но действа като пряк такъв, да злоупотребява с права, които не са му били предоставени, както и да отговаря солидарно за задължения относно вноса на стока, по който не е обвързан. Съгласно т. 34 от решението на СЕС по дело C-97/19, Pfeifer & Langen GmbH & Co. KG, при тълкуването на разпоредба от правото на Съюза трябва да се взема предвид не само нейният текст, но и контекстът ѝ и целите на правната уредба, от която тя е част. Необходимо е митническата процедура да бъде съобразена с действителното положение на нещата, без да се допуска злоупотреба с права и като се гарантира, че поисканата поправка не може да застраши останалите цели на митническото законодателство, една от които е целта за борба с измамите. В процесното митническо решение не се твърди, че солидарността произтича от факт, различен от отразяване в митническата декларация на косвено представителство. Подавайки митническата декларация "Лидикар" ООД не е представило доказателство за упълномощаване от представляваното лице, но както безспорно е установено по делото, митническите органи приели декларацията не са изискали подобно приложение, за да се счита, че с бездействието си подателят на декларацията е пропуснал възможността да стори това. Предвид изложеното ответният орган е следвало на основание чл. 173, § 3 Регламент 952/2013 г. да допусне поправка на декларацията. Като е стигнал до краен извод за незаконосъобразност на оспореното митническо решение и е отменил същото, Административен съд Бургас е постановил правилно решение, което не страда от твърдените пороци в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 221, ал. 2 АПК. С оглед изхода на спора и своевременната претенция за присъждане на разноски, на основание чл. 161 ДОПК в полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 1 000 лв. за адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък на разноските и договор за правна защита и съдействие от 03.05.2024 г. с отбелязване, че служи като разписка за получаване на сумата. Възражението на ответната страна за прекомерност на разноските не е обосновано от конкретни съображения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,