Решение № 5707 от 19.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9191/2014 г.

Решение № 5707 от 19.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9191/2014 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Касационното производство по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба на Людмил Петров Рачев от гр. София чрез адв. Митева против решение № 2655/22.04.2014 г., постановено по адм. д. № 458/2014 г. от Административен съд София-град като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Ответната страна - полицейският орган при 01 Районно управление "Полиция" - при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) при МВР оспорва касационната жалба като неоснователна чрез юрк. Боянова. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение приема, че подадената в срок касационна жалба е допустима и неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 63, ал. 1, т. 1 и ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) отм., съдът отхвърля жалбата на Людмил Петров Рачев против заповед рег. № 3000/16.12.2013 г., издадена от полицейски орган при 01 РУП - СДВР за задържане на лице за 24 часа. Съдът излага съображения, че заповедта е издадена от компетентен административен орган по смисъла на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 53, ал. 2 от ЗМВР (отм.) и при наличието на фактическото основание на приложимия материален закон по чл. 63, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Решението е правилно. Съдът изпълнява задължението си по чл. 168 АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспорената заповед по критериите, посочени в чл. 146 АПК като установява правнорелевантните за спора фактически обстоятелства - противоправни действия на жалбоподателя, обуславящи правното основание на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за наложената принудителна административна мярка. Съдът излага подробни правни съображения в тази насока, които изцяло се споделят от настоящата инстанция. Неоснователен е доводът на жалбоподателя за допуснато от решаващия съд нарушение на материалния закон поради приетата материална законосъобразност на атакувания индивидуален административен акт. Доказателствата по делото сочат на достатъчно данни за извършено престъплание от общ характер по чл. 215, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК) - с цел да набави за себе си имотна облага, укрил, придобил и спомогнал да бъдат отчуждени чужди движими вещи - ключове за автомобили, за които предполагал, че са придобити от Лъчезар Петров чрез престъпление, а в заповедта е посочено правното основание за задържането, което кореспондира с приетите и обсъдени от първоинстанционния съд доказателства, което опровергава доводите в касационната жалба за нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК. Обосновано и в съответствие с всички доказателства по делото съдът прави извод за законосъобразност на заповедта на полицейския орган предвид противоправното поведение на жалбоподателя по смисъла на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Не опровергават извода на решаващия съд за законосъобразност на оспорената заповед за задържане представените пред касационната инстанция писмени доказателства-постановление на прокурор от Апелативна прокуратура - София, определение на Софийския районен съд по чд 720/2014 г., протокол и присъда по НОХД 21225/2014 г. по описа на СРС, тъй като към датата на произнасяне на административния акт са налице материалноправните предпоставки по чл. 63, ал. 1, т. 1 ЗМВР (отм.) за издаването и. По изложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено с настоящото. Водим от горното, Върховният административен съд, Пето отделение