Решение № 13108 от 2.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1761/2016 г.

Решение № 13108 от 2.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1761/2016 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ - П. против решение № 4/04.01.2016 г. по адм. дело № 2791/2015 г. на Административен съд - П.. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 95, ал. 1, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - Е. С. С., гр. П. изразява становище за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че правилно административният съд е приел, че предоставеното на административния орган публично субективно право е упражнено не за осъществяване на интереса, за който е установено от закона, от което следва, че административният орган нито е имал право, нито задължение да издаде административния акт, а упражненото правомощие е липсвало. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. С решение № 4/04.01.2016 г. по адм. дело № 2791/2015 г. Административен съд - П. е отменил решение № 2153-15-91/12.10.2015 г. на директора на ТП на НОИ - гр. П. и потвърденото с него разпореждане № 4606234540, протокол № РА - 302/08.06.2015 г. на Ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - П. Върнал е преписката на административния орган за издаване на нов акт при съобразяване на дадените в мотивите указания по прилагането на материалния закон. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорените актове са издадени при съществени нарушения на принципа на съразмерност - чл. 6, ал. 2 от АПК, както и при наличие на несъответствие с целта на закона - основание за отмяната им като незаконосъобразни по чл. 146, т. 5 от АПК. Решението е правилно. Обосновани са изводите на съда, че предоставеното на административния орган публично субективно право е упражнено не за осъществяване на интереса, за който е установено от закона, което значи, че административният орган нито е имал право, нито задължение да издаде административния акт, а упражненото правомощие е липсвало така, както ако е бил погрешно издирен или неправилно приложен съответния закон, при положение че самият административен орган разполага с документ, удостоверяващ еднозначно самоличността на ответника и липсват пречки, както за изплащане на пенсията, така и предпоставки за спирането й. Достатъчно основание за отмяна на административния акт е фактът, че дори и горепосоченото разпореждане да е формално оправдано и законосъобразно, административният акт засяга права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която акта се издава, което представлява съществено нарушение на принципа на съразмерност съгласно чл. 6, ал. 2 от АПК. При тези съображения и след служебна проверка на атакуваното съдебно решение, настоящата инстанция не констатира наличие на пороци, обосноваващи касационни основания по чл. 209 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение