Решение № 15365 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1462/2018 г.

Решение № 15365 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1462/2018 г., VII о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на началник група към Областна дирекция /ОД/ на Министерство на вътрешните работи /МВР/ - Видин, сектор "Пътна полиция" /"ПП"/ - Видин срещу решение № 130/8.12.2017 г. постановено по административно дело № 212/2017 г. по описа на Административен съд – Видин /АС - Видин/. С обжалваното решение съдът е отменил Заповед № 17-0953-000829 от 3.09.2017 г. на началник - група към ОД на МВР – Видин, сектор "ПП" - Видин, с която спрямо А. Маринов е приложена принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл. 171, т. 2а от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, а именно: прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца. Касаторът излага съображения, че оспорваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Счита, че изводът на първоинстанционния съд, че процесният акт е незаконосъобразен, поради противоречие с целта на закона, тъй като е нарушен принципът на съразмерност по чл. 6 от АПК, е неправилен. Твърди, че независимо, че лицето, което е управлявало автомобила без валидно свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/, е получило такова дни след проверката и издаването на процесния административен акт, то за законосъобразността на последния било достатъчно, че към момента на издаването му са били налице предпоставките за това. Моли съдът да уважи жалбата и да потвърди Заповед № 17-0953-000829 от 3.09.2017 г. на началник група към ОД на МВР – Видин, сектор "ПП" – Видин. Съображения за уважаване на жалбата са изложени и в писмена защита. Претендира разноски за настоящата инстанция по представен списък. При условията на евентуалност, ако съдът отхвърли жалбата и ответната страна претендира разноски, прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Ответникът по касация – А. Маринов не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Решението на АС – Видин е постановено в нарушение на материалния закон и изводът му, че постановената на основание чл. 171, т. 2а от ЗДвП ПАМ е несъразмерна по смисъла на чл. 6 АПК, е неправилен. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, след като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, след съвещание, намира следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел от фактическа страна, че видно от обстоятелствата, описани в Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ сер. Г № 931211 от 3.09.2017 г., издаден на Б. Маринов, на 3.09.2017 г. около 21, 50 часа, в гр. Видин, на ул. "Цар Александър Втори", срещу Пощенска банка с посока към кафе "Корнер", последният управлявал л. а. "Волво" с рег. [рег. номер на МПС], собственост на А. Маринов, като при направената проверка водачът не представил СУМПС и от справката в РСОД е било установено, че същото е било обявено за откраднато /изгубено/. На същата дата, на основание чл. 171, т. 2а от ЗДвП, началник група към ОД на МВР – Видин, сектор "ПП" - Видин наложил на Ал. Маринов, като собственик на моторното превозно средство /МПС/, действащ в нарушение на чл. 102 от ЗДвП, принудителна административна мярка, с която била прекратена регистрацията на ППС за срок от 6 месеца. От справка за лицето Б. Маринов от АИС "Български документи за самоличност", съдът установил, че същият е притежавал СУМПС, издадено на 4.12.2013 г., валидно до 6.08.2018 г. със статус невалиден /унищожен/, като валидно СУМПС е било издадено на 4.09.2017 г. с валидност до 4.09.2022 г. От справката за собственици на превозно средство съдът установил, че А. Маринов е собственик на посоченото в оспорваната заповед МПС - "Волво" с рег. [рег. номер на МПС]. Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, което обстоятелство установил от Заповед № 81213-1524 от 9.12.2016 г. на министъра на МВР и Заповед № 368 з-125 от 27.01.2017 г. на директора на ОД на МВР-Видин и в предписаната от закона форма. Посочил, че при издаването на заповедта е спазен материалния закон, доколкото са осъществени признаците на състава, налагащи на административния орган да издаде заповед за прилагане на ПАМ по смисъла на чл. 171, т. 2а от ЗДвП. Посочил е, че не е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила. За да отмени Заповед № 17-0953-000829 от 3.09.2017 г. на началник група към ОД на МВР – Видин, сектор "ПП" – Видин съдът, е изложил съображения, че ПАМ наложена с процесната заповед, е в несъответствие с целите по чл. 22 от ЗАНН. За да достигне до този извод съдът е посочил, че в конкретния случай, лицето управлявало автомобила на жалбоподателя, настоящ касатор, надлежно е заявил кражбата на личните му документи, в т. ч. и СУМПС и е получил валидното си СУМПС на следващия проверката ден и то преди да бъде връчена заповедта на нейния адресат. Посочил е, че този случай следва да се разграничава от случаите на първоначална липса на СУМПС и последваща такава, поради отнемането му /при лишаване от правоуправление по съдебен или административен ред/ или изземването му /при загуба на правоспособността/, както и когато водачът не притежава правоспособност за съответната категория по чл. 150а ЗДвП, към която спада управляваното от него МПС, в които случаи на собственик на управляваното МПС следва да се наложи процесната принудителна административна мярка. Изложил съображения, че фактът, че само един ден след извършване на проверката, на Б. Маринов е издадено валидно СУМПС, с което противоправното поведение е преустановено и това обстоятелство е налице към момента на връчване на процесната заповед, навеждал на извода, че процесната мярка със срок от 6 /шест/ месеца, макар и това да е минимално предвиденият в закона срок, е била наложена в несъответствие с целите по чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Решението е неправилно. По делото спор между страните за фактите няма. Същите са правилно установени от съда и не се оспорват. Спорът по делото се свежда до това дали приложената ПАМ съответства на целта на закона. Първоинстанционния съд е застъпил тезата и подробно я е мотивирал, че в случая приложената с процената заповед ПАМ, не съответства на целта на закона. При ПАМ принудата трябва да бъде насочена към осъществяване на непосредственото предназначение на мярката. ПАМ по чл. 171 ЗДвП се прилагат за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. Съгласно чл. 171, т. 2а ЗДвП (в редакцията към брой бр. 58 от 18.07.2017 г.) за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство" на собственик, чието МПС е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление - за срок от 6 месеца до една година. В конкретния случай е безспорно установено, че са изпълнени посочените в приложимата разпоредба материалноправни предпоставки. За да управлява МПС, водачът трябва да притежава СУМПС, което се издава от органите на Министерството на вътрешните работи при наличието на предвидените в закона условия и удостоверява правоспособността на водача, т. е. удостоверява, че посоченото в него лице има право да управлява МПС от съответната категория. При изгубване на СУМПС се издава дубликат на свидетелство за управление или на контролен талон към него, за което притежателят подписва декларация (чл. 161 ЗДвП). Водач с изгубено СУМПС, на който не е издаден дубликат не може да удостовери, че притежава документа даващ му право да управлява МПС. Ако при проверка извършена от контролните органи бъде установена липсата на СУМПС, независимо каква е причината за това, за органа възниква задължението да издаде, при условията на обвързана компетентност, акт, с който да приложи предвидената в ЗДвП ПАМ. Единствено размерът на мярката се определя от органа в условията на оперативна самостоятелност в рамките на предвидените граници от шест месеца до една година. С други думи при реализиране на фактите и обстоятелствата, представляващи основание за прилагане на мярката, органът е длъжен да издаде заповед за прилагане на ПАМ. Целта на мярката се определя към момента на прилагането й. Поради тази причина изводите на съда, че заповедта противоречи на целта на ПАМ, регламентирана в чл. 22 ЗАНН е неправилен. Релевираните последващи факти, в случая издаването на СУМПС на 4.09.2017 г., не се отразяват върху материалната законосъобразност на марката, нито обосновават извод за липса на преследваната от закона цел. Напротив, целта на мярката към 3.09.2017 г. е била да преустанови и предотврати управлението на МПС от Б. Маринов, тъй като същият към този момент въобще не е притежавал (като фактическо владение) СУМПС, което да представи на ораните. Справката извършена в РСОД не обосновава обратен извод, тъй като видно от доказателствата по делото – Справка за лице – АИС "Български документи за самоличност", СУМПС, което е било обявено за откраднато е обявено за невалидно. Ограничените права на жалбоподателя, като собственик на автомобила предмет на ПАМ, в по-голяма степен от необходимото с оглед издаденото ново СУМПС, са неотносими досежно законосъобразността на заповедта за налагане на ПАМ. Новонастъпилите факти – издадено на 4.09.2017 г. ново СУМПС на Б. Маринов, не са такива по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК и не обосновават отмяна на процесната заповед. В случая като собственик на автомобила, чиято регистрация е прекратена, касаторът разполага с възможност да сезира органа с искане за прекратяване на срока на действие на приложената мярка. Ако по такова искане последва отказ на органа да прекрати срока на действие на мярката, то този отказ ще подлежи на самостоятелно основание на обжалване пред административния съд. В този смисъл е и съдебната практика - Решение № 13793 от 12.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7607/2017 г., Решение № 8991 от 2.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13239/2017 г., Решение № 12922 от 24.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12298/2017 г., Решение № 6127 от 10.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13415/2017 г. По изложените съображения обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се отхвърли жалбата на А. Маринов срещу Заповед № 17-0953-000829 от 3.09.2017 г. на началник - група към ОД на МВР – Видин, сектор "ПП" - Видин, с която спрямо него е приложена ПАМ по чл. 171, т. 2а от ЗДвП, а именно: прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца. С оглед на изхода от спора, направеното от касатора искане за присъждане на разноски е основателно. На основание чл. 228 АПК, вр. с чл. 143, ал. 1 АПК, чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълкувателно дело № 5/2009 г. на Върховния административен съд съдът следва да осъди А. Маринов да заплати на ОД на МВР - Видин – юридическото лице, в чиято структура е органът – касатор, разноски за юрисконсултско възнаграждение. Размерът на същите съдът определя на 100 лв. с оглед фактическата и правна сложност на делото Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение