Решение № 437 от 10.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12320/2011 г.

ВАСVII отделение10.01.2012 г.докладчик т Веселина Тенева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3652 от 21.07.2011 г. по адм. дело № 7329/2010 г. на Административен съд - София град. РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Мотиви

Решение № 437 от 10.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12320/2011 г., VII о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Тенгелман Варенханделсгезелшафт КГ", Германия, представлявано от пълномощника си Тодор Дочев Даракчиев срещу решение № 3652 от 21.07.2011 г. по адм. дело № 7329/2010 г. на Административен съд - София град, като са изложени доводи за неговата незаконосъобразност и неправилност. От ответника по касационната жалба - Председателя на патентното ведомство чрез процесуалния му представител юрисконсулт Батаклиев е изразено становище за неоснователността на касационната жалба. От ответника по касационната жалба Грандс Магадинс Б-ГМБ Франция, чрез процесуалните му представители адв. Мира Христова и Зоран Христов е изразено становище за неоснователността на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура представя заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Върховният административен съд, седмо отделение обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното: С обжалваното пред настоящата инстанция решение, административният съд е отхвърлил жалбата на "Tengelmann Warenhandelsgesellschaft KG" Германия срещу решение № 213 от 15.06.2010 г. на Председателя на Патентното ведомство на РБ. Обжалваното решение е правилно. За да постанови съдебния си акт, съдът е обсъдил всички относими за настоящото производство обстоятелства и е стигнал до обоснования извод за законосъобразност на оспорения административен акт. Видно от данните по делото, с оспореното пред първоинстанционния съд решение на Председателя на Патентното ведомство на РБ е отменено действието на международната регистрация на марка с IR 813525A "MATCH", с притежател жалбоподателя, въз основа на прехвърлителна сделка за част от класовете от 13.03.2009 г., за територията на Република България за стоки от класовете 29 и 30 на МКСУ. Решението на патентното ведомство е мотивирано с това, че в качеството си на трето заинтересувано лице GRANDS MAGASISNS B - GMB, Франция е подало искане, платило е такса и му е отказано регистрация на търговска марка. Налице е уведомление от страна на административния орган до притежателя на търговската марка, но в указания срок не са представени доказателства, сочещи реалното използване на марката на територията на Република България в процесните класове 29 и 30 за периода от 14.11.2003 г. до 14.11.2008 г. При тези фактически основания, съответстващи на правното основание на чл. 25, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 19, ал. 1 от ЗМГО, органът е отменил действието на марката за територията на Република България. При проверката за законосъобразността на акта, съдът е анализирал фактическите и правни основания, мотивирали административния орган да издаде акта си и е наложен извода, че оспореният административен акт е постановен при правилно прилагане на материалния закон и административнопроизводствените правила. В тази връзка, съдът е обсъдил превод - извлечение от английски език от Международния регистър "WIPO-ROMARIN", в което България е посочена като страна на действие на международната регистрация по реда на Мадридската спогодба и за нея срока за закрила започва да тече от датата на регистрация, в случая - 04.07.2003 г. От същото извлечение от Международния регистър "WIPO-ROMARIN", следва, че териториалното разширение на закрилата на процесната марка е с дата 11.12.2003 г., но Република България не е посочена страна на териториално разширение. При прочита на този запис от извлечението следва, че срокът за действие на международната регистрация на марка с рег. № IR 813525A "MATCH" за територията на Република България започва да тече от датата на нейната регистрация в Международното бюро, поради което от съда са изложени обосновани мотиви досежно обстоятелството, че чл. 3ter /Териториално разширение/ от Мадридската спогодба в случая е неприложим. От събраните по делото доказателства се установява, че процесната марка е регистрирана включително и на територията на Р България на 04.07.2003 г. Датата на прехвърлянето на процесната марка не оказва влияние по отношение на датата на регистрацията й, поради което съдът правилно е приел, че единствено релевантно обстоятелство в случая е датата на регистрацията от когато започва да тече и петгодишния срокq в който притежателят на марката следва да я използва. Неоснователно в жалбата се твърди, че България е допълнително посочена страна и регистрацията действа за България от 2009 г. Съответстваща на фактите по делото е и разпоредбата на чл. 19 от ЗМГО предвиждаща, че когато в срок от пет години от датата на регистрацията притежателят не е започнал реално да използва марката на територията на Р България във връзка със стоките или услугите, за които е регистрирана, или използването е било преустановено за непрекъснат период от пет години, регистрацията може да бъде отменена, ако не съществува основателна причина за неизползването й. Това законово правило е валидно и за новия притежател в случай на прехвърляне на марката. В конкретния случай е установено, че периодът за неизползване на процесната марка е от 14.11.2003 г. до 14.11.2008 г. При контрола за законосъобразността на акта съдът служебно е насочил жалбоподателя да представи конкретни доказателства, установяващи правнозначимия за настоящото производство факт - ползването на процесната марка в рамките на пет години, но това не е сторено. С тези съображения, Върховният административен съд в настоящия състав приема, че изводът за законосъобразност на оспорения административен акт не е опроверган от касатора пред настоящата инстанция. Материалноправните норми са приложени правилно от съда, поради което решението е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение

Цитирани разпоредби

1