Решение № 17271 от 19.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9029/2013 г.

Решение № 17271 от 19.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9029/2013 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" срещу решение № 2850 от 29.04.2013 г., постановено от Административен съд София-град, второ отделение, 37 състав по адм. д. № 3089/2012 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение по същество на спора, с което да бъде потвърден оспорения административен акт. Ответникът по касационната жалба - Янка Илиева Георгиева, представлявана в производството от адв. Рюстем, изразя становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на уведомително писмо изх. № 02 - 080 - 6500/3630 от 01.10.2011 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с което е отказано финансово подпомагане по подадено общо заявление за плащания на площ по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г. с УИН 09/220510/42964 по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) в размер на 3247,28 лв. на основание чл. 43, ал. 3, т. 1, т. 4 и т. 5 от ЗПЗП, по Схемите за национални доплащания (СНДП) в размер на 1776,39 лв. на основание чл. 47, ал. 2, т. 4 и т. 6 от ЗПЗП и чл. 2, ал. 2 от Наредба № 2 от 21.02.2011 г. и с което е наложена санкция за бъдещ период в размер на 1148,90 лв. по СЕПП и в размер на 628,49 лв. по НДП на основание чл. 58 от регламент 1122/2009 на Комисията от 30.11.2009 г. Съдът е отменил като незаконосъобразен оспорения административен акт. За да стигне до този извод, съдът е приел, че оспорения административен акт е немотивиран - не са изложени фактическите основания за постановяване на оспорения отказ. Въпреки това нарушение на административнопроизводствените правила, съдът е приел, че следва да извърши проверка относно материалната законосъобразност на оспореното уведомително писмо. Съдът е приел, че постановеният отказ от финансиране по СЕПП и по СНДП по отношение на имот БЗС № 56509 - 1 - 20 с площ от 6,19 ха от установено застъпване с имот 56509 - 1 - 5 на ЕТ "Дъга - Георгиеви - Георги Георгиев" е незаконосъобразен. Това е така, тъй като видно от представената по делото административна преписка установеното застъпване на имота, заявен от жалбоподателката с имот, заявен от ЕТ "Дъга" е било разрешено в полза на жалбоподателката, тъй като тя е представила договор за аренда, с който удостоверява, че стопанисва имота и правилно го е заявила съответно на документите, с които се легитимира, докато ЕТ "Дъга" не е представил документи, въз основа на които да стопанисва застъпената част. Това, че не е налице застъпване и жалбоподателката е заявила имота в точните граници, които стопанисва и за които има документ за правно основание на което го стопанисва, съдът е приел, че се потвърждава и от приетата и неоспорена съдебно-техническа експертиза. От нея се установява на първо място, че не е налице установеното застъпване с площ 6,19 ха, че същото е било отстранено с представени надлежно от жалбоподателката доказателства. От заключението е установено, че недопустима за подпомагане от БЗС № 56509 - 1 - 20, поради застъпване, е само и единствено площ в размер на 0,55 ха, като застъпването е с имот БЗС 56509 - 1 - 4 на "Арго Ролекс" ООД, и това застъпване не е отстранено. Съдът е преценил това доказателство, ведно с останалите доказателства по делото и е приел, че това установяване се потвърждава и от проведеното производство по отстраняване на двойно заявени площи, като от представените документи в това производство се установява, че самата жалбоподателка се е отказала от така установените застъпени площи и не е представила, както в административното, така и в съдебното производство доказателства за стопанисването на тази площ. Недоказано е и твърдението, че тази площ от 0,55 ха попада в рамките на толеранса по чл. 34 от регламент № 1122/2009. Като това се установява от приетата и неоспорена допълнителна експертиза. От основната експертиза е установено, че за имота, предмет на оспореното писмо, който е БЗС № 56509 - 1 - 20 недопустимата за подпомагане площ е в размер на 0,09 ха, която част от БЗС е била заета от храсти и на 0,55 ха - застъпена площ, т. е. недопустимата площ е 0,64 ха. БЗС № 56509 е заявен с площ от 14,20 ха. След като от тази площ се извади недопустимата за подпомагане площ от 0,64 ха и съответно се установява, че допустимата за подпомагане площ е в размер на 13,56 ха, за която площ се дължи плащане. По тези доводи съдът е отменил оспорения отказ за финансово подпомагане и наложените санкции за бъдещ период и по същество на спора е постановил решение, с което е определил допустимата за подпомагане площ, изменил е уведомителното писмо в частта с която е определено финансово подпомагане по СЕПП и СНДП и е отменил уведомителното писмо в частта, с която са наложени санкции за бъдещ период. Обжалваното решение, в частта с която е установена незаконосъобразност на оспореното уведомително писмо е правилно. Настоящият състав, обаче счита, че съдът не е имал правомощие да постанови решение в хипотезата на чл. 173, ал. 1 от АПК. Във връзка с основните доводи, които са изложени с касационната жалба, следва да се отбележи, че съдът е констатирал допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, но не това е решаващият мотив на съда да отмени оспореното уведомително писмо. Въпреки констатацията, че оспореното писмо не съдържа фактически основания, съдът е разгледал спора по същество и се е произнесъл по материалната законосъобразност на административния акт. С обжалваното решение, съдът е приел, че фактическото основание за постановяване на оспореното уведомително писмо е установено застъпване на един от парцелите, заявен за подпомагане, а именно БЗС № 56509 - 1 - 20 с площ от 6,19 ха, като застъпването не е било отстранено. Обосновани и законосъобразни са правните изводи на решаващият съд, че в хода на производството пред съда са оборени констатациите на административния орган относно установените площи, недопустими за подпомагане. По делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, която е установила, че приетото застъпване с площ 6,19 ха е било отстранено с представени надлежно от жалбоподателката доказателства. От заключението на вещото лице е установено, че административния орган не е направил анализ на доказателствата, представени от конкуриращите заявители, поради което неправилно е отказал финансово подпомагане за имот, заявен от жалбоподателката, за който тя е представила надлежни доказателства за ползване - аренден договор. В същото време вещото лице е установило, че конкуриращата фирма не е представила надлежни доказателства за ползване на целия имот 004002. При правилната преценка на доказателствата, представени от заявителите за разрешаване на установеното застъпване, извода за недопустимост на подпомагането би бил различен от този, направен от административния орган. Неоснователни са доводите, изложени от касационния жалбоподател за необоснованост и незаконосъобразност на правните изводи на съда по отношение на материалната законосъобразност на оспореното уведомително писмо. В тази връзка следва да се отбележи, че касационният жалбоподател изцяло се позовава на неприложими правни норми. За кампания 2010 г. разпоредбите на чл. 17 и чл. 18 от Наредба № 5/2009 г. не са приложими, тъй като тези разпоредби са приети като нови текстове с изменение на наредбата, обнародвано в Държавен вестник бр. 18/2011 г. С оглед на тези доводи, настоящият състав приема за обосновани и законосъобразни изводите на решаващият съд по отношение на заявения за подпомагане БЗС № 56509 - 1 - 20 с площ от 6,19 ха. Настоящият състав счете, че при обоснованите и законосъобразни изводи на решаващият съд по отношение на установените площи, допустими за подпомагане, съдът не е следвало да постанови решение в хипотезата на чл. 173, ал. 1 от АПК. Държавен фонд "Земеделие" изпълнява функциите на Разплащателна агенция от датата на издаване на акта за акредитация - чл. 11, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП. Акредитацията, която според § 1, т. 15 от Допълнителни разпоредби на ЗПЗП е "процедура по признаване на статут на Разплащателна агенция от национален компетентен орган въз основа на оценка на възможностите за администриране и осчетоводяване на средствата от Европейските земеделски фондове съгласно законодателството на Европейския съюз", а по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителна разпоредба на Наредба № 79 от 1.06.2006 г. за изискванията и реда за акредитация и годишно сертифициране на Разплащателната агенция (обн., ДВ, бр. 49 от 16.06.2006 г.), акредитация е "процедура за признаване от компетентния орган, че организацията и системата за вътрешен контрол на Разплащателната агенция отговарят на критериите, посочени в приложението. Уведомителното писмо представлява административен акт, защото формира волеизявление, а съдържащата се в него информация е генерирана от системата ИСАК. Предвид изричната регламентация на структурата и начина на постановяване на административния акт, настоящият състав приема, че естеството на акта не позволява решаването на въпроса по същество от съда, поради което след отмяна на оспорения акт преписката следва се върне на административния орган за ново произнасяне с указания по тълкуването и прилагането на закона. С оглед на тези доводи, настоящият състав счете, че обжалваното решение, с което съдът се е произнесъл по съществото на спора следва да се отмени и вместо него да се постанови диспозитив, с който да се отмени оспорения административен акт и преписката да се върне за ново произнасяне от административния орган. На основание чл. 174 от АПК, следва да се определи 30-дневен срок за постановяване на административен акт, съобразен с указанията дадени в решението на първоинстанционния съд, потвърдени и с настоящето решение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2, във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение