Решение № 2147 от 13.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14810/2011 г.

ВАСПетчленен състав13.02.2012 г.докладчик Иван Раденков

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 12090/28.09.2011 г., постановено по адм. дело № 12127/2010 г. по описа на Върховният административен съд, пето отделение. ОСЪЖДА на Харун Харун Бекир от гр. Кърджали ДА ЗАПЛАТИ на Министъра на образованието, младежта и науката направените по делото разноски в размер на 150,00 (сто и петдесет) лева юрисконсултско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 2147 от 13.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14810/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Харун Харун Бекир от гр. Кърджали против Решение № 12090/28.09.2011 г., постановено по адм. дело № 12127/2010 г. по описа на Върховният административен съд, пето отделение, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед № РД-10-1483/27.08.2010 г. на Министъра на образованието, младежта и науката, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) е прекратено служебното му правоотношение за длъжността "старши експерт по чуждоезиково обучение" в Регионален инспекторат по образованието (РИО) гр. Кърджали, считано от датата на връчване на заповедта. Твърди се, че обжалваното решение е необосновано и незаконосъобразно, като постановено при нарушение на материалния закон и процесуалните правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което оспорената заповед бъде отменена. Ответникът по касационната жалба - Министърът на образованието, младежта и науката, редовно призован, чрез процесуалния си представител, ангажира становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната адмнистративна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение Върховният административен съд, тричленен състав е отхвърлил оспорването на Харун Харун Бекир против Заповед № РД-10-1483/27.08.2010 г. на Министъра на образованието, младежта и науката, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. е прекратено служебното му правоотношение за длъжността "старши експерт по чуждоезиково обучение" в РИО гр. Кърджали, считано от датата на връчване на заповедта. За да постанови този резултат тричленният състав на Върховния административен съд, пето отделение е приел, че по новото щатно разписание на РИО гр. Кърджали, в сила от 01.09.2010 г. длъжността "старши експерт по чуждоезиково обучение" не фигурира в щатното разписание. Изложени са мотиви, че изпълняваните задачи и функции на длъжността продължават да съществуват, но се изпълняват от друг служител, който изпълнява други задачи и функции, а тези от съкратената длъжност "старши експерт по чуждоезиково обучение" са му придадени допълнително. Крайният извод на съда е, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в установената от закона форма, като при издаването му са спазени административнопроизводствените правила и материалния закон. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд намира така постановеното решение за правилно, като споделя изложените правни изводи в него, които са съобразени и с ангажираните по делото даказателства. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че Харун Харун Бекир е изпълнявал длъжността "старши експерт по чуждоезиково обучение" в РИО гр. Кърджали. Със Заповед № РД-10-1483/27.08.2010 г. е прекратено служебното му правоотношение за длъжността "старши експерт по чуждоезиково обучение" в РИО гр. Кърджали, считано от датата на връчване на заповедта, поради съкращаване на щата, на основание . За да е налице съкращаване на длъжността по смисъла на . е необходимо пълно премахване на функциите, задачите и задълженията на тази длъжност или тяхното изменение да бъде толкова съществено, че новата им съвкупност и изискванията за тяхното осъществяване да налагат извод за наличието на качествено нова длъжност. Легалното определение на понятието длъжност в администрацията се съдържа в . Според същата, длъжността е нормативно определена позиция, която се заема по служебно или трудово правоотношение, въз основа на определени изисквания и критерии, свързана е с конкретен вид дейност на лицето, което я заема, и се изразява в система от функции, задачи и задължения, утвърдени с длъжностната характеристика. Видно от представените по делото доказателства, заеманата от държавния служител длъжност е съкратена, а функциите й, макар да продължават да съществуват, се изпълняват от служител, заемащ длъжността "старши експерт по български език и литература". При това положение е налице съществено различие в служебните задължения на длъжността изпълнявана от жалбоподателя и длъжността "старши експерт по български език и литература", към която допълнително са придадени функциите на длъжността "старши експерт по чуждоезиково обучение", което налага извода за премахване на длъжността "старши експерт по чуждоезиково обучение" като позиция в новото разписание на длъжностите. Разпоредбата на чл. 2 от ЗДСл. прогласява, че държавният служител заема платена щатна длъжност в държавната администрация, като длъжностното разписание на съответната администрация отразява длъжностите, които се заемат, както и лицата, които ги изпълняват. Поначало длъжността се свързва с изпълнението на конкретен вид дейност, която може да се извършва от едно или повече лица, чийто брой (щат) в рамките на нормативно предвидената обща численост на служителите се определя от органа по назначаване. По негова преценка може да се преустанови някоя от осъществяваните от администрацията видове дейност или да се намали обема на дейността, което се изразява в премахване на предвидените от длъжностното разписание щатни бройки. И двете проявни форми представляват съкращение на длъжността като основание за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. От приложените по делото доказателствата се установи, че в резултат на извършените структурни промени в РИО гр. Кърджали, длъжността на касатора е била премахната, като изпълнението на дейността й е възложено на друг служител, който изпълнява и други задачи и функции, а тези от съкратената длъжност "старши експерт по чуждоезиково обучение" са му придадени допълнително. Т. е. проведено е реално съкращение на съществуващата длъжност, т. к. последната не фигурира като наименование в администрацията на РИО гр. Кърджали. Като е изложил подробни мотиви, обсъждайки всички доказателства, както и наведените доводи от страните и е дал правилно тълкуване на приложимите нормативни актове, тричленният състав е постановил съдебния си акт при правилно приложение на материалния закон. Не са допуснати твърдяните отменителни основания, с оглед на което настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение - правилно и законосъобразно, поради което и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и предвид направеното искане, в полза на ответника следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 150,00 лева юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав