Решение № 429 от 1.12.2014 г. на ВКС по н. д. № 1513/2014 г.

Решение № 429 от 1.12.2014 г. на ВКС по н. д. № 1513/2014 г., I н. о., НК, докладчик председателят Елена Величкова В съдебно заседание искането се поддържа лично от осъдения и защитник, с доводи за нарушение на закона, съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наказанието, както и на нередовности в провеждане на съдебното заседание, в отсъствие на А. А. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира искането допустимо но неоснователно и на двете основания ангажирани в него. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда от 16.02.2011 г. постановена по нохд. № 1664/2010 г. на Районен съд гр. Шумен, подсъдимия тогава А. М. А. е признат за виновен на 26.07.2010 г. в [населено място] да е управлявал МПС, л. автомобил с дк [рег. номер на МПС], без съответно свидетелство за правоуправление, в едногодишния срок от наказанието му по административен ред, за същото деяние, поради което и на основание чл. 343в, ал. 2 НК и чл. 54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим, в затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 25, ал. 1 НК вр. с чл. 23, ал. 1 НК съдът е определил общо наказание по нохд. № 325/2009 г., нохд. № 1840/2009 г. и нохд. № 1958/2009 г. и трите на Районен съд гр. Шумен, и за същото престъпление по чл. 343 в НК - в размер на четири месеца лишаване от свобода. На основание чл. 68, ал. 1 НК така определеното общо наказание е приведено в изпълнение, като е определен първоначален строг режим. На основание чл. 25, ал. 2 НК е зачетена изтърпяната част от наказанието пробация по нохд. № 1383/2009 г., което се търпи отделно. ПО ИСКАНЕТО за възобновяване на осъдения А.: Възразява се по редовността на проведеното съдебно следствие в отсъствие на осъдения, тъй като "липсвали основания за приложението на чл. 269, ал. 3 НПК" и било "нарушено правото му на лично участие". Претендира се и наличие на основание за възобновяване на делото по реда на чл. 423, ал. 5 НПК, тъй като осъдения е предаден на Р България в изпълнение на издадена Европейска заповед за арест и са предоставени гаранции за възобновяване на делото. В писменото искане и в пледоарията по същество, защитата на осъдения, акцентира на нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. Доводите са неоснователни и това е така защото: От приложената по делото Европейска заповед за арест № 95/2011 г. от 12.07.2011 г. на РП Шумен е видно, че се иска А. М. А. да бъде задържан и предаден на Р България, с цел изпълнение на наказание лишаване от свобода наложено с присъда по нохд. № 1664/2010 г. на Районен съд Шумен, влязла в законна сила на 7.03.2011 г. . Видно е също, че РП Шумен не е предоставяла гаранции за възобновяване на делото, а само са посочени (в отделно писмо) възможностите, които предоставя българския НПК за възобновяване на наказателно производство. Посоченото изключва възобновяване на наказателното производство по реда на чл. 423, ал. 5 НПК, което при наличието на предоставени гаранции за възобновяване е безусловно. Не са налице и предпоставките визирани в чл. 423, ал. 1 НПК. Осъдения след предявяване на обвинението в досъдебното производство и след връчване на обвинителния акт и призовка за първото по делото съдебно заседание (на баба му, на адреса посочен от него за постоянен такъв ) е напуснал страната, без да уведоми за това съда, т. е се е укрил. Съда е приел, че с оглед тежестта на обвинението срещу А. (за престъпление по чл. 343 в НК) присъствието му в съдебно заседание не е задължително и това няма да попречи на разкриване на обективната истина по делото, назначил е служебен защитник и е дал ход на делото, в отсъствие на подсъдимия тогава. Неоснователни са и доводите за нарушения по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. Първите две-за нарушение на материалния закон и за допуснати съществени процесуални нарушения са и без конкретни аргументи, поради което и няма как да получат отговор. Оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание е подкрепено с: - "млад човек, с добри характеристични данни, няма ПТП, няма вредни последици, налице е ниска степен на обществена опасност на деянието и деецът". Доводите нямат основание и не държат сметка за данните по делото, от които е видно, че деянието извършено на 26.07.2010 г. (престъпление по чл. 343 в НК) е осмо поред, а първото е извършено на 9.11.2006 г., или в продължение на почти две години А. управлява таксиметров автомобил без съответно свидетелство за правоуправление, което от една страна сочи на цялостно незачитане на правовия ред в държавата и от друга на това, че наложените му преди това наказания не са постигнали целите визирани в чл. 36 НК. Наказанието на осъдения е при превес на отегчаващите вината обстоятелства и не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5 НПК. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановената присъда при спазване на процесуалните правила и закона, наказанието на осъдения достатъчно и справедливо, а искането му за възобновяване на нохд. № 1664/2010 г. на Районен съд гр. Шумен изцяло неоснователно. Ето защо и на основание чл. 426 НПК вр. с чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение