Решение № 8816 от 11.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8828/2018 г.

Решение № 8816 от 11.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8828/2018 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Н. Георгиев, в качеството му на пълномощник на лишения от свобода К. Киров и по касационна жалба, подадена от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) към Министерство на правосъдието (МП), чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу Решение № 1505 от 8.03.2018 г., постановено по адм. дело № 4983/2017 г. от Административен съд София-град с доводи за незаконосъобразност.

Касаторът К. Киров обжалва решението в отхвърлителната му част с доводи, че съдът неправилно е приложил материалния закон и е определил несправедливо обезщетение. Претендира присъждане на разноски по настоящото дело - за възнаграждение на ангажирания защитник в размер на 500 лв.

Касаторът ГДИН обжалва същото решение в осъдителната му част, като развива съображения за неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Моли за присъждане на разноски.

Претендира се отмяна на обжалвания съдебен акт и решаване на спора по същество.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледана по същество е основателна касационната жалба на ГДИН при следните съображения:

С обжалваното решение съдът от първата инстанция е осъдил Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" да заплати на К. Киров обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1 000 лв., причинени му от бездействията на администрацията на Затвора гр. София в периода от 1.01.2017 г. до 19.06.2017 г., като в останалата част до претендирания размер от 10 000 лв. искът е отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че ответникът е допуснал нарушение по смисъла на чл. 3 ЗИНЗС, изразяващо се в неосигуряване на задоволителни битови и санитарни условия – достатъчно жилищна площ, санитарен възел в килията, липса на вентилация и възможност за проветряване на спалното помещение, непредприемане на ефективни мерки за дезинфекция дератизация и обезпаразитяване.

Въз основа на установените по делото факти съдът е направил извод, че в посочения исков период от 6 месеца е налице незаконосъобразно бездействие на администрацията на Затвора гр. София, вследствие на която ищецът е бил подложен на кумулативното влияние на множество неблагоприятни фактори, които представляват нечовешко и унизително отношение по смисъла на чл. 3 ЗИНЗС, затова претенцията му за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е основателна. Позовал се е и на практиката на ЕСПЧ, съгласно която е достатъчно да се установи факта на нечовешко и унизително отношение, от което автоматично следва извода, че претенцията за неимуществени вреди е основателна и доказана.

При преценката си за размера на обезщетението съдът е преценил фактите, времетраенето и интензитета на претърпените неудобства и с оглед разпоредбата на чл. 52 ЗЗД е приел, че сумата от 1 000 лв. е достатъчна и справедлива.

Решението е валидно и допустимо, но необосновано, поради което ще следва да се отмени, а вместо него – да се постанови друго по съществото на правния спор.

Искът е предявен на 11.05.2017 г., т. е. след влизане в сила на измененията на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. Първоначално, като правно основание ищецът е посочил чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а впоследствие служебно назначеният му защитник е коригирал основанието на иска с нормата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС и съдът го е разгледал именно на това правно основание. За да се приеме, че претенцията е основателна следва да се докаже по безспорен начин факта на нечовешко и унизително отношение, т. е. нарушение по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС. В случая анализът на доказателствата по делото не сочи на бездействие на ответника до степен на нечовешко и унизително отношение по смисъла на специалния закон по следните съображения:

1. Съдът е установил, че К. Киров е постъпил в Затвора гр. София на 10.05.2016 г. и е бил настанен в спално помещение № 14, с нетна площ от 16. 15 кв. м (от общата площ 18. 04 кв. м се изважда площта на санитарния възел – 1. 89 кв. м), в което към 18.09.2017 г. са били настанени общо 4 човека, а в исковия период техният брой е варирал. В помещението са разположени 2 двойни легла тип "вишка" и 1 бр. единична "вишка", т. е. общият брой на настанените лица в него не може да бъде повече от 5; 4 бр. индивидуални шкафа; 2 бр. маси за хранене и столове към тях. От така установения факт е направил извод за нарушение по смисъла на чл. 43, ал. 3 ЗИНЗС (отм. ДВ, бр. 13/в сила от 7.02.2017 г.), който настоящата инстанция не споделя.

Съгласно § 166 от пилотното решение "Нешков и други против България" от 27.01.2015 г. за условията в българските затвори, ако затворниците имат на разположение по-малко от три квадратни метра жилищна площ, пренаселеността трябва да се счита за толкова тежка, че да доведе само по себе си, независимо от други фактори, до нарушение на чл. 3 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи (ЕКПЧОС, Конвенцията). От приетите за установени факти се налага извод, че в исковия период пренаселеност в този смисъл не е налице. В доклада, който ответникът е представил (л. 12-13) е посочено, че броят на обитателите на спално помещение № 14 в СЦЗ е "варирал", но максималния им брой е бил 5. В такъв случай полагащата се на всеки един от тях площ също варира от 4. 51 кв. м (при 4 бр.) до 3. 61 кв. м (при 5 бр.), което оборва твърдението за пренаселеност.

1. В същият доклад се сочи, че спално помещение № 14 има обособен санитарен възел с мивка, тоалетна, постоянно течаща топла и студена вода; нивото му е над общото ниво на пода на помещението; оградено е със стена с височина 1. 45 м и е отделено от погледите на присъстващите с текстилна преграда, която въз-препятства видимостта. Отделно на територията на 7-ма група е изградена обща баня с тоалетна към нея – 4 бр. клетки с 2 бр. тоалетни чинии и 3 бр. клетки с 3 бр. душ, които могат да се ползват без ограничение през деня и са основно ремонтирани в края на 2016 г. Следователно, достъпът до санитарен възел и баня не е ограничен в светлата част на деня, а за належащите си нужди през нощта лишените от свобода могат да ползват санитарното помещение в спалното помещение, което е обособено и също снабдено с постоянно течаща топла и студена вода. Следователно, администрацията на затвора е осигурила на лишените от свобода постоянен достъп до санитарен възел, с топла и студена вода, както и възможност за поддържане на личната хигиена, поради което не може да се приеме извода, че е налице нарушение по смисъла на чл. 20, ал. 3 ППЗИНЗС (доп. ДВ, бр. 14/в сила от 7.02.2017 г.). Законодателят изрично е предвидил в заведенията от закрит тип, какъвто е СЦЗ, и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода да се осъществява в спалните помещения.

1. Не е спорен факта, че спално помещение № 14, което обитава ищецът, се намира на последния етаж на корпуса на Затвора, разполага с един прозорец с размери 67 см височина и 78 см. широчина или площ от 0, 52 кв. м. Освен него във вътрешната част е изграден и вентилационен отвор с размери 20 см/47 см и достъпът на дневна светлина, както и възможността за проветряване, не са ограничени. За осветеност на помещението са инсталирани допълнително 1 бр. луминисцентно осветително тяло с по 2 бр. пури на него и 1 бр. лампа с нажежаема жица.

1. Отоплението през зимния сезон се осигурява от централен ТЕЦ, като в спалното помещение е монтиран 1 бр. отоплителен радиатор с 10 бр. глидерни тръби. При наличие на по-ниски температури през зимата на лишените от свобода са били допускани за ползване и отоплителни уреди тип "вентилаторни печки", а през лятото са разрешени вентилатори. Електроснабдяването не е прекъсвано.

Не са представени доказателства, че количеството дневна светлина, степента на изкуствено осветление, отоплението и проветряването са в противоречие с изискванията на съответните стандарти за обществени сгради.

1. Стените на спалното помещение са изградени и завършени с фина гипсова шпакловка и боядисани с двуцветна боя. Външната стена и тавана са изградени и завършени с гипс-картон, изолация от каменна и стъклена вата и боядисани с боя. Подът е изграден от специална настилка; дупки в стените, пода, прозореца и вратата (освен функционалните) не са констатирани. Последният ремонт е от 2014 г. – доклад на ИСДВР 7-ма група (л. 12-13).

1. За дератизация и дезинсекция на помещенията в затвора е сключен договор със специализирана фирма и по делото са приложени писмени доказателства, че тази фирма изпълнява договорните си задължения (л. 58-65). Относно ефекта на борбата с инсекти, на 13.06.2017 г., на началника на СЦЗ е дадено предписание за извършване на извънредни санитарно-хигиенни мероприятия. Каквито и мерки за борба с инсектите да се провеждат обаче, ако не се поддържа нормална лична хигиена и хигиена на помещенията, каквото задължение имат самите лишени от свобода, борбата не би била успешна.

При тази фактическа установеност настоящият състав приема, че не е осъществен състава на чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС и твърденията на ищеца са опровергани от представените от ответника, в хода на производството, писмени доказателства. Настоящият съдебен състав не приема за обективни дадените от допуснатия и разпитан по делото свидетел Р. Господинов. Същият е заинтересован от изхода на процеса предвид факта, че също търпи наказание "лишаване от свобода", от една страна. От друга, показанията му рязко противоречат на писмените доказателства по делото. Тези доказателства изхождат от длъжностни лица, издадени са при изпълнение на службата им, по установената форма и ред и съставляват доказателство за изложените в тях факти (чл. 179 ГПК, приложим субсидиарно). Субективните преживявания на ищеца – страх, нервност, напрегнатост, раздразненост, чувство на пренебрегнатост, усещане за деградиране са естествени в условията на изтърпяване на наказание.

От горното следва извода, че в конкретния случай не е налице незаконосъобразно бездействие на ответника. Ищецът не е бил подложен на унизително и нечовешко отношение. В рамките на мястото за изтърпяване на наказание, какъвто е СЦЗ, се търпят ограничения, свързани както със самото място, така и с режима и правилата на вътрешния ред, което обаче не е основание за ангажиране на безвиновната отговорност на държавата. Не са налице всички елементи от състава на законовата норма, а разминаването на посочените в исковата молба обстоятелства и събраните писмени доказателства обосновава несъстоятелността на твърденията, че в резултат на незаконосъобразни бездействия са причинени неимуществени вреди на лицето, така както се претендира.

Липсата на незаконосъобразни бездействия е достатъчно основание за отхвърляне на иска без да се изследват останалите елементи от отговорността на държавата по специалния закон, т. к. отсъствието на която и да е от комулативно изискуемите предпоставки на законовия текст води до отхвърляне на иска, като неоснователен.

При изложените мотиви решението на първоинстанционния съд ще следва да се отмени, а предявеният иск - да се отхвърли, като неоснователен.

Неоснователно е също искането на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК и чл. 143 АПК. Липсата на изрична уредба в ЗОДОВ, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/ исковете му, означава, че такова не се дължи.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение