Решение № 15001 от 5.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9818/2018 г.

Решение № 15001 от 5.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9818/2018 г., I о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Алберт 2007" ЕООД - гр. Варна, подадена чрез пълномощник адв. К. Владимиров срещу Решение № 1318 от 20.06.2018 г., постановено по адм. дело № 1283/2018 г. по описа на Административния съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 70-ОП/03.04.2018 г. на директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП – Варна. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Оспорва се извода на първоинстанционния съд, че заповедта за налагане на принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект е съобразена с целта на закона, като се излагат доводи, че дори да е установено нарушение по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, то наложената мярка не би довела до постигане на нито една от целите по чл. 22 от ЗАНН. Отделно от това твърди, че следва да се вземе предвид и обстоятелството, че разпореждането за предварителното изпълнение на наложената ПАМ е било отменено с влязъл в сила съдебен акт, като в грубо нарушение на закона наложената ПАМ е изтърпяна частично. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени решението на АС - Варна и реши спора по същество, като отмени издадената заповед. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - Варна, в писмен отговор чрез юрисконсулт Апостолова оспорва жалбата и моли съдът да остави в сила оспореното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на първо отделение, намира жалбата процесуално допустима, а разгледана по съществото за неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС - Варна е била Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № № 70-ОП/03.04.2018 г., издадена от директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП – Варна, с която на "Алберт 2007" ЕООД, за нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, буква "а" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, на дружеството е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект: магазин, находящ се в гр. Варна, ул. "Доктор Пюскюлиев" № 54 и забрана за достъпа до него за срок от 5 дни. С обжалваното решение на Административния съд - Варна е отхвърлил жалбата на "Алберт 2007" ЕООД срещу Заповед за налагане на ПАМ № 70-ОП/03.04.2018 г., издадена от Директора на Дирекция "Контрол" в ТД на НАП - Варна. Приел е, че заповедта е издадена от компетентен орган, при надлежно упълномощаване, в предписаната от закона форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. При преценка за съответствието на заповедта с материалния закон, въз основа на протокол за извършена проверка от 02.04.2018 г., АС - Варна е приел за установено, че при извършена проверка от органи по приходите на посочения обект е установено, че на 02.04.2018 г. за извършена покупка на златни обеци от 1, 60 гр. на стойност 100 лв. заплатени в брой, не е издадена фискална касова бележка от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство. При тези факти, съдът е приел, че административният орган, действащ при обвързана компетентност, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, законосъобразно е издал обжалваната заповед за налагане на ПАМ. Приел е за неоснователни доводите на жалбоподателя, че ПАМ не съответства на целите на чл. 22 от ЗАНН, като е изложил съображения, че целта на ПАМ е да преустанови и предотврати извършването на административни нарушения, а в случая, със запечатването на търговския обект от 5 дни изцяло се постигат тези цели. Решението валидно, допустимо и правилно. При установените, неопровергани в хода на оспорването пред първоинстанционния съд факти, обосновано първоинстанционния съд е преценил оспорения административен акт като законосъобразен. Дружеството не е опровергало установената от административния орган фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото доказателства. Въз основа на протокол за извършена проверка от 02.04.2018 г., правилно съдът е приел за установено, че при извършена проверка от органи по приходите на посочения обект е извършена контролна покупка на златни обеци от 1, 60 гр. на стойност 100 лв., заплатени в брой, за която не е издадена фискална касова бележка от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство. Правилно съдът е приел, че в случая са налице предвидените от закона предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС и приложението на чл. 187 ЗДДС. Правилна е преценката на АС – Варна, че наложената принудителна административна мярка съответства на чл. 22 ЗАНН - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като доводите на касатора в тази насока са неоснователни. Съгласно чл. 22 от ЗАНН принудителните административни мерки се делят на превантивни, преустановителни и възстановителни. В хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС юридическият факт, пораждащ правомощието на органа по приходите или оправомощеното от него длъжностно лице да наложи ПАМ запечатване на обект е неспазването на реда или начина за издаване на документ за продажба, отпечата и издаден по установения ред за доставка/продажба. Към реда за издаване на документ са относими задълженията по чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на извършваните продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /ФУ/освен при изключенията по разпоредбата/ и по чл. 25, ал. 3 от наредбата за издаване на фискалния бон при извършването на плащането. Текстовете от наредбата възсъздават правилото на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Възприемайки извършеното нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, като източник на правомощието си по чл. 186, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, касаторът в условията на обвързана компетентност е издал процесната заповед за налагане на ПАМ, чието съдържание е запечатването на търговския обект, в който е осъществено констатираното от приходните органи нарушение. Съдържанието на ПАМ и предпоставките за налагането й я определят като превантивна и преустановителна. Такива цели преследва и оспорената заповед на директора на дирекция "Контрол" при ТД на НАП - Варна, а това изключва постановяването й при превратно упражняване на властнически правомощия. В процесния случай срокът на запечатване на търговския обект е 5 дни, а максимално предвидения в закона срок е до 30 дни. В този смисъл органът е определил срок в по-нисък размер от средно предвидения в закона, като е съобразил особеностите на констатираното нарушение. Неоснователни са и доводите на касатора, че след като допуснатото с разпореждане предварително изпълнение на наложената ПАМ е било отменено с влязъл в сила съдебен акт, то следва незаконосъобразност и на издадената ПАМ, като настоящата инстанция намира, че това обстоятелство само по себе си е ирелевантно за законосъобразността на наложената ПАМ. Предвид изложеното, съдебното решение не е постановено при пороците, обосновани в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на първо отделение,