Решение № 2871 от 24.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14379/2018 г.

Решение № 2871 от 24.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14379/2018 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началник сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на вътрешните работи (ОД на МВР) –Пазарджик срещу Решение № 524 от 25.09.2018 г. по адм. д. № 594/2018 г. на Административен съд – Пазарджик, с което е отменена негова Заповед № 18-1006-000229/24.04.2018 г. за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) - "прекратяване на регистрация на пътно превозно средство (ППС)" за срок от 8 месеца, на основание чл. 171, т. 2а от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). В касационната жалба има оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Според касационния жалбоподател предпоставките за прилагане на мярката по чл. 171, т. 2а от ЗДвП са налице при управление на МПС от неправоспособно лице - което не притежава СУМПС, каквато е настоящата хипотеза. Твърди, че мотивите за определяне на срока на приложената ПАМ се съдържат в отделен документ – в приложена към административната преписка справка за нарушител/водач, от която е видно, че лицето е системен нарушител по ЗДвП, съобразена при прилагане на ПАМ. Претендира разноски. Ответникът – Д. Стоев, чрез процесуалния си представител в съдебното заседание и в представен по делото писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд е Заповед № 18-1006-000229/24.04.2018 г. на началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Пазарджик за прилагане на ПАМ - "прекратяване на регистрация на ППС" за срок от 8 месеца, на основание чл. 171, т. 2а от ЗДвП. ПАМ е приложена по отношение на Д. Стоев, тъй като при проверка, извършена от контролните органи по движението по пътищата на 24.04.2018 г., е установено, че собственият му лек автомобил марка "Мерцедес Е – 220", с регистрационен номер [рег. номер МПС], е управляван от Б. Владов, който е неправоспособен - не притежава СУМПС. За да отмени оспорената заповед, съдът е приел, че при издаването й са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила – не са изложени мотиви относно определянето на срока, за който е приложена ПАМ. След като законодателят предвижда прилагане на ПАМ с продължителност от шест до дванадесет месеца, то във всеки случай органът следва да мотивира преценката си относно срока на ПАМ с оглед спазването на принципа за съразмерност и на изискването за съответствие на мярката с целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. Досежно срока на мярката в хипотезата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП, органът действа при условията на оперативна самостоятелност. ЗДвП предвижда горна и долна граница на срока (шест месеца до една година). В оперативната самостоятелност на органа е да определи срок, съразмерен на тежестта на нарушението. В случая административният акт не съдържа мотиви относно продължителността на мярката, което обосновава незаконосъобразност на заповедта. В разпоредбата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП е предвидено, че принудителната административна мярка се прилага за срок от шест месеца до една година. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а, се прилага с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Това означава, че заповедта представлява индивидуален административен акт, който следва да отговаря на всички законови изисквания за неговото съдържание. Липсата на мотиви относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка, съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че мотивите за определяне на срока на ПАМ се съдържат в отделен документ – справка за нарушител/водач, от която е видно, че лицето е системен нарушител по ЗДвП. Действително по делото е налице справка за съставени на лицето актове за установяване на административни нарушения, издадени наказателни постановления и фишове за нарушения на ЗДвП, но в административния акт липсва позоваване на тази справка и не може да се установи, че органът е взел предвид именно същата справка, за да обоснове определената в конкретния случай продължителност на действие на мярката. Предвид изложеното, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски за касационната инстанция в размер на 800 лв. за адвокатско възнаграждение съгласно представен по делото договор за правна защита и съдействие. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение