Решение № 8119 от 13.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16185/2013 г.

Решение № 8119 от 13.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16185/2013 г., III о., докладчик съдията Емилия Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Ашраф Халид Хамед, палестинец без гражданство, чрез адвокат Татяна Лисичкова, гр. София, ул. Гладстон № 31 против решение № 6381 от 22.10.2013 г., постановено по адм. д. № 5697/2013 г. на Административен съд София - град /АССГ/. В жалбата си касаторът сочи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, изложени са твърдения за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение и иска от съда да го отмени. В съдебно заседание не се явява, чрез пълномощник - адвокат Любенова поддържа касационната жалба, не представя нови доказателства. Ответникът - председателят на Държавна агенция за бежанците /ДАБ/, не се представлява и не изразява становището си по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Намира решението на първостепенния съд за правилно, законосъобразно и постановено при спазване на материалноправните и процесуални норми. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна: Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на Ашраф Халид Хамед, палестинец без гражданство срещу решение № 585 от 26.04.2013 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 във връзка с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ е отказано предоставянето статут на бежанец и хуманитарен статут. Съдът е приел, че в мотивите на оспорения акт, административният орган е обсъдил всички относими факти за предоставянето на статут на бежанец или хуманитарен статут в РБългария. Установено е, че търсещият защита не е имал проблеми с официалните власти, никога не е бил чл. на политическа партия или организация и няма доказателства срещу него да са осъществявани арести и задържания по политически причини. При тези доказателства, съдът е приел, че спрямо Хамед не е било осъществено преследване по изброените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ причини, което да обоснове извод за основателност на молбата за предоставяне на статут на бежанец на чужденеца. Първостепенният съд не е установил наличие на опасения за сигурността и правата на търсещия защита по изброените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ причини. Установената, според справка № 01-697 от 31.01.2013 г. на дирекция на МД и ЕБФ при ДАБ обстановка сочи, че в продължение на няколко дни през ноември 2012 г. въоръжените групировки и Израел са осъществявали взаимен ракетен обстрел, след което на 21.11.2012 г. е сключено примирие. Съдът е взел предвид и решение на Съда Европейския съюз по дело С465/2007, в което е дадено тълкуване на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета на ЕС във връзка с чл. 2, б. "д" на директивата относно степента на безогледно насилие, която се преценява от компетентните национални органи, до които е подадена молбата за закрила или от съдилищата, до които е отнесено решението за отказ от подобна молба. В мотивите на това решение съдът на ЕС е приел, че съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условията последният да представя доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи, както и че съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответен регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Като е взел предвид това, АССГ е приел, че правилно и законосъобразно административният орган е приел, че по отношение на търсещия защита не е установено да съществуват сериозни основания да се счита, че единствено на основание присъствието му на територията на държавата си по произход, ще е изправен пред реален риск да бъде обект на заплаха, поради което е приел, че не са налице и причините, обуславящи основателност за предоставянето на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Решението е валидно и допустимо, и е постановено в съответствие с материалния закон. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че при издаване на отказа, не е преценена индивидуалната бежанска история на лицето, търсещо защита, както и че не е преценена реалната обстановка в ивицата Газа. Административният орган е мотивирал своя отказ именно, след като е установил конкретните за Хамед факти и обстоятелства, които самият той е споделил в проведените с него интервюта. Кандидатът е получавал помощи от Агенцията на ООН за помощи и работа с палестински бежанци в Близкия изток /UNRWA/, което е по своему закрила от националните власти, която той по собствено желание е преустановил с напускането си и която няма пречка да бъде възстановена, след като на лицето е била възложена такава дейност и респективно възложено такова доверие в способностите и качествата му. Настоящият състав на съда счита, че не са установени обстоятелства, които да обосноват извод за необходимостта от предоставянето на Ашраф Халид Хамед на статут на бежанец или хуманитарен статут. При оценка достоверността на представените факти от търсещия защита се оценяват няколко индикатора, наличието на които обуславя основателност на молбата за предоставянето на защита. На първо място следва молбата, искането на чужденеца да съдържа подробно изложение на фактите и обстоятелствата, които не му позволяват да пребивава в страната си на произход; на второ място следва да е налице вътрешна последователност между тези факти и обстоятелства; те да съответстват със свидетелските показания, ако има такива; съответствието им с външната информация, а именно - съответствие на информацията, предоставена от кандидата при провеждане на интервютата и тази, събрана от административния орган във връзка с официални справки за положението в страната на произход; на следващо място индикатор за оценката на достоверност е правдоподобността на посочените от кандидата обстоятелства и не на последно място поведението на кандидата. При оценка на индикаторите за достоверност, правилно административният орган и съда са приели, че наличието им не е в степен да обоснове основателност на искането за предоставяне на статут по смисъла на ЗУБ. Решението на АССГ е постановено в съответствие с приложимия материален закон - чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ и не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила или необоснованост. Следователно не са налице сочените касационни основания и решението следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение