Решение № 2378 от 7.3.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на директорът на дирекция ОДОП гр. София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Кирилов срещу Решение 2319 от 08.04.2022 г. по адм. дело 2483/2021 г. по описа на Административен съд София град. С обжалваното решение е отменен Ревизионен акт /РА/ Р-22220419008028-091-001/24.09.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, частично потвърден с Решение 1898/15.12.2020 г. на Директор на дирекция "ОДОП" София, с който на Рикети груп ЕООД, са установени допълнителни задължения по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/в размер на 34 227,03 лв. за данъчен период м.10.2019 г. и са начислени лихви за забава в размер на 2 700,52 лв. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че непаривлно съдът приел, че по процесните фактури е доказан ВОД на 2 броя автомобили, транспортирани на собствен ход до Италия, за което са представени писмени потвърждения от К. Пиетро. Неправилно според касационния жалбоподател съдът не е съобразил установените факти, че въпросните автомобили са регистрирани в Р България, от което следва извод, че не са напускали територията на страната, респ. декларирания ВОД не е реално осъществен. Иска отмяната на решението и постановяване на друго с отхвърляне на жалбата срещу РА. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба Рикети груп ЕООД, не взема становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд София град /АССГ/ е бил РА Р-22220419008028-091-001/24.09.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, частично потвърден с Решение 1898/15.12.2020 г. на Директор на дирекция "ОДОП" София, с който на Рикети груп ЕООД, са установени допълнителни задължения по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/в размер на 34 227,03 лв. за данъчен период м.10.2019 г. и са начислени лихви за забава в размер на 2 700,52 лв. Установените задължения са в резултат на непризнат ВОД на 2бр. употребявани леки автомобили Ауди РС 3 Спортбак", с рег. [рег. номер] и рама WUAZZZ8V4JA904823 на стойност 88 012,35 лв. и "Ауди РС 6 Авант", с рег. [рег. номер] и рама WUAZZZ4G3HN900515, на стойност 117 349,80 лв., документирани с фактури, по които получател е COPPOLA PIETRO IMPRESA INDIVIDUALE, регистрирано за целите на ДДС в Италия. Приходните органи са констатирали, че от страна на РЛ са представени фактурите /инвойси/, счетоводни регистри, в т. ч. и хронологична счетоводна справка на сметка 702 "Приходи от продажби", както и банкови извлечения за плащане на 14 800,00 евро. Не са представени транспортни документи и потвърждения за получаване. Във връзка с откритата процедура в съответствие с чл. 7 от Регламент (ЕС) 904/2010 за обмен на информация между компетентните органи на България и данъчната администрация на Италия относно COPPOLA PIETRO IMPRESA INDIVIDUALE, с цел установяване на факти и обстоятелства, имащи значение за определяне на данъчните задължения на Рикети груп ЕООД, е изпратена молба за обмен на информация до горепосочената чуждестранна администрация. От същата е получен отговор /подробно описан на стр. 3-4 от РД/, че дружеството, посочено като придобиваща страна по спорните ВОД, не спазва данъчните си задължения, в т. ч. не подава данъчни декларации, не извършва плащания. При извършено посещение на декларирания адрес на седалището на дружеството, италианските ревизори сочат, че не са открили никакви помещения. Според изявленията на управителя - господин Coppola, "закупените автомобили ще бъдат закарани в град Volla /Италия/, ул. "Famiglietti" 33, където се намира шоу-рум на друга негова компания. Приходните органи са изпратили запитване и до СДВР, отдел "Пътна полиция", относно регистрацията на продадените автомобили. Относно Ауди РС 3 Спортбак", с рег. [рег. номер] и рама WUAZZZ8V4JA904823, сочен като продаден с инвойс от 02.10.2019 г., е установено, че ревизираното дружество е подало заявление за прекратяване на регистрацията на това МПС по причина: "напускане на страната и изнасяне на превозното средство за Италия", но на 14.10.2019 г. Ренталис 2014 ЕООД подава заявление до СДВР за възстановяване на превозното средство, приложен е договор от 14.10.2019 г. за покупко-продажба на същото МПС, в който като продавач е вписано ревизираното лице. Прието е, че същото е валидно и за "Ауди РС 6 Авант", с рег. [рег. номер] и рама WUAZZZ4G3HN900515. За да отмени издадения РА, АССГ е изложил установената в хода на ревизията фактическа обстановка, но е приел, процесните ВОД на автомобили е доказан. Позовал се е на потвърждение за получаване, подписано от К. Пиетро, с което се потвърждавало, че стоките, получени от фирма Рикети груп ЕООД по процесните фактури са пристигнали на територията на Италия. Наред с това, съдът се е позовал на приета по делото съдебно-почеркова експертиза, от която се установило, че подписът в договора, с който РЛ продава Ауди РС 3 Спортбак", с рег. [рег. номер] и рама WUAZZZ8V4JA904823, не е на управителя на РЛ, поради което е изключил от доказателствата по делото поосечения договор, въз основа на който е извършена регистрация в КАТ. Решението е неправилно, като постановено в нарушение на закона. Спорен по делото е бил въпросът дали доставките на два употребявани автомобила от Рикети груп ЕООД на италианското дружество COPPOLA PIETRO IMPRESA INDIVIDUALE, представлява ВОД по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗДДС, респ. по чл. 138, § 1 от Директива 2006/112/ЕО и дали правилно или не ревизираният субект е начислил ДДС с нулева ставка по чл. 53, ал. 1 ЗДДС. Съгласно чл. 7, ал. 1 ЗДДС, вътреобщностна доставка на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка, и е предоставил идентификационния си номер по ДДС на доставчика. От постоянната практика на Съда на ЕС по тълкуване на чл. 138 от Директива 2006/112/ЕО следва, че освобождаването от облагане с ДДС на вътреобщностните доставки се прилага само, когато правото да се разпорежда като собственик със стоката е прехвърлено на получателя по доставката и доставчикът докаже, че стоката е изпратена или превозена в друга държава-членка и че вследствие на това изпращане или превозване стоката е напуснала физически територията на държавата-членка на доставката, от която е изпратена /т. 31 от решението по дело С - 273/11/. Основанията за прилагане на нулева ставка съгласно чл. 53, ал. 2 ЗДДС се доказват с документите, предвидени в чл. 45 от ППЗДДС /в приложимата за процесния период редакция на ДВ бр. 8/2016 г., в сила от 29.01.2016 г./. Според чл. 45, т. 2 от ППЗДДС за доказване на вътреобщностна доставка на стоки доставчикът следва да разполага документи за изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка: а) транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка - в случаите, когато транспортът е извършен от получателя или от трето лице за сметка на получателя; в писменото потвърждение се посочват дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките, и длъжностното му качество, име на лицето, получило стоките, и длъжностното му качество; б) транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка - когато транспортът е извършен от доставчика или от трето лице за сметка на доставчика. Процесният случай попада в хипотезата на чл. 45, т. 2, б. "б" от ППЗДДС, тъй като превозът на стоките по обяснения на РЛ е извършен от доставчика и за негова сметка. Това означава, че ВОД следва да бъде доказан само с транспортен документ, а такъв безспорно не е представен. Освен това не са представени каквито и да е документи за извършени разходи по транспортирането, нито данни за лицата, които фактически са извършили транспортирането. Само липсата на транспортен документ е достатъчно да се приеме, че ВОД не е доказан. Неправилно АССГ е приел, че ВОД е доказан с потвърждение за получаване. Само в хипотезата на чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС, когато на транспортът е извършен от получателя или от трето лице за сметка на получателя, за доказване на ВОД може да служи потвърждение за получаване. Както се посочи по-горе, посочената хипотеза не е налице, а и съдът не е отчел, че представеното писмо от К. Пиетро, с което се потвърждавало, че стоките, получени от фирма Рикети груп ЕООД по процесните фактури са пристигнали на територията на Италия няма задължителните по чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС реквизити - дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките, и длъжностното му качество, име на лицето, получило стоките, и длъжностното му качество, поради което не може да служи като доказателство за ВОД. С оглед липсата на транспортни документи за доказване на ВОД, както и предвид установения факт, че автомобилите са регистрирани в Р България с нов собственик българско ЮЛ, непосредствено след като се твърди че са били предмет на ВОД за Италия, следва да се приеме, че е налице само фактуриране на доставката на стоки към италианско дружество, без да е доказано, че това дружество е получател по ВОД по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗДДС, респ. чл. 138, § 1 от Директива 2006/112/ЕО. Стоката макар да не е достигала фактически до COPPOLA PIETRO IMPRESA INDIVIDUALE - Италия, то след като не е осъществен ВОД, се приема, че доставката е на територията на страната и доставчикът дължи ДДС, след като е извършил фактуриране на стоката. В същия смисъл е и чл. 203 от Директива 2006/112/ЕО. Следователно, както правилно е прието в констатациите на ревизионния акт между ответника по касация и посоченото италианско дружество не е извършван ВОД по процесните две фактури, поради което незаконосъобразно са отчетени тези доставки с нулева ставка ДДС. Основателни са оплакванията в касационната жалба, че при постановяване на решението в обжалваната му част, съдът не е извършил правилна преценка и не е приложил правилно приложимия материален закон и посочената съдебна практика на СЕС, поради което е направил незаконосъобразни изводи, че е доказана ВОД по чл. 7, ал. 1 ЗДДС, поради което е постановил и неправилно решение в посочената обжалвана част за допълнително начислен ДДС за данъчен период м.10.2019г. Решението като неправилно подлежи на отмяна, а на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което се отхвърли жалбата на Рикети груп ЕООД срещу РА Р-22220419008028-091-001/24.09.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, частично потвърден с Решение 1898/15.12.2020 г. на Директор на дирекция "ОДОП" София. При този изход на спора на Националната агенция за приходите /арг. § 1, т. 6 от ДР на АПК/ се следват деловодни разноски в общ размер 5 537,44 лева, от които на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК вр. Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер 1637,82 лв. за първата инстанция и 3 604,20 лв. за касационната, както и платената държавна такса за касационното обжалване в размер 295,42 лева. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение