Решение № 9116 от 25.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8761/2011 г.

ВАСI отделение25.06.2012 г.докладчик Еманоил Митев

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 78405.05.2011 г. по адм. д. № 1596/2010 г. на Пловдивския административен съд. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 9116 от 25.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8761/2011 г., I о., докладчик съдията Еманоил Митев Касаторът Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-Пловдив при ЦУ на НАП- моли да бъде отменено решение № 78405.05.2011 г. по адм. д. № 1596/2010 г. на Пловдивския административен съд, в частта с която е отменен Ревизионен акт /РА/ № 1601000915/31.05.2010 г. на ТД на НАП-Пловдив, относно допълнително начислен ДДС за м. 01.2009 г., в размер на 25 18,33 лева, ведно със съответните лихви като неправилно и незаконосъобразно. Поддържа, че е допуснато касационно основание нарушение на материалния закон. Подробни съображения излага в жалбата. Моли да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба - "НИКОЛОВ СТРОЙ"-ООД-Пловдив, чрез процесуалния си представител- адв. Ива Христозова, оспорва касационната жалба като неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил, по жалба на "НИКОЛОВ СТРОЙ " ООД-РА № 1601000915/31.05.2010 г. на ТД на НАП-Пловдив, потвърден с Решение № 555/27.07.2010 г. на Директор на Дирекция "ОУИ", с който е начислен ДДС за внасяне, за разликата от 14 449,62 лева до пълния определен размер от 39 632,95 лева, ведно със съответните лихви за забава. В мотивите си съдът е приел, че с ревизионния акт е установено допълнително задължение по ЗДДС, за м. януари 2009 г.- в размер 39 632,05 лева - за осъществена бартерна сделка при учредяването на правото на строеж по нот. акт № 1,том I/12.01.2009 г.; основание за начисляване на данъка- чл. 86, ал. 1 и 2; чл. 82, ал. 1, във връзка с чл. 130 и чл. 26, ал. 7 ЗДДС. Установено е, че със соченият нотариален акт -лицата Стоян Борисов Желязков и Танка Тодорова Желязкова, в качеството им на собственици на недвижим имот, са учредили на "Николов Строй " ООД-правото на строеж, съгласно което дружеството да построи и стане собственик на обекти в жилищна сграда, която ще построи по утвърден архитектурен проект. В РА е прието, че е налице бартер по чл. 130 ЗДДС и са налице две насрещни доставки- учредяване право на строеж -срещу задължението на получателя/строителя/ да изгради на собственика на земята -обекти от сградата. Сочи се също така от съда, че органите по приходите са изчислили размера на данъка получавайки данъчна основа равна на полученото авансово плащане- при определена пазарна цена, в размер на 237 797,70 лева. По време на ревизията не са определяни пазарните стойности на отделните строителни обекти. Съдът е приел, че действително е налице бартер и правна основа за начисляване на данъка- чл. 86, ал. 1 и 2; чл. 82, ал. 1, във връзка с чл. 130 и чл. 26, ал. 7 ЗДДС. Съда обаче е приел, че неправилно административния орган е определил данъчната основа- пазарната цена на отстъпеното право на строеж- 237 797,70 лева. Извода на съда е, че се касае за доставка, по която плащането е определено частично в услуга- изграждане на обектите, оставащи в собственост на прехвърлителя. В тази връзка съда назначил и изслушал съдебно-техническа експертиза, като съгласно заключението на експерта - общата пазарна стойност на строително монтажните работи по средни цени, с включени стойности на труд, материали, механизация за обектите, предоставени като обезщетение на собственика на земята- е 72 248,10 лева- сума която съда приел за данъчна основа и начислявайки ДДС, съгласно правилото на чл. 66 ЗДДС-определил размера на дължимия данък на 14 449,62 лева. Над тази сума - отменил РА като незаконосъобразен. Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. Основателно е прието, че в случая е налице бартер по насрещни престации, като възнаграждението е уговорено в стока или услуга. Правилно съда е начислил дължимият данък, с оглед правилата на чл. 86, ал. 1 ЗДДС върху данъчна основа- определена при условията на чл. 26, ал. 7 ЗДДС- по пазарната цена на предоставяната услуга, към момента на учредяване правото на строеж. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,

Цитирани разпоредби

1