Решение № 6397 от 13.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2349/2014 г.

Решение № 6397 от 13.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2349/2014 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Цветанка Георгиева Ризова, гр. София, против Решение № 5131/23.07.2013 г., постановено по адм. д. № 2966/2011 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Цветанка Ризова против заповед № РД-18-68/2.12.2010 г. на ИД на АГКК в частта относно отразяването а границите между имоти с идентификатори № 68134.1943.676, № 68134.1943.793, № 68134.1943.23 и № 68134.1943.594. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, правилно и законосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Съдът правилно е приел че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалноправните норми, като са спазени изискванията на чл. 43, ал. 1 ЗКИР и чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КК и КР. Съгласно императивната разпоредба на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3 при изработване на кадастралната карта границите на поземлените имоти се установяват приоритетно от източниците по т. 1 - 6, като във връзка с преценката на законосъобразността се проверява и доколко са изпълнени задълженията по чл. 38 ЗКИР. В конкретния случай тази процедура е спазена. Въз основа на доказателствата по делото съдът обосновано е приел, че правилно са отразени границите на имот № 900, в частите, граничещи с четирите имота на заинтересованите страни. Това се потвърждава и от заключението на СТЕ, от което е видно, отразяването на границите на имот № 900 в КК е така, както са заснети в последния КП. Имотните граници на ПИ № 900 от 1448 кв. м от действащия КП съответстват на границите на ПИ с идент. № 68134.1943.900 от 1439 кв. м, като разликата в площа е в границите на допустимите отклонения. Правилни са изводите на съда, че процесния имот е заснет в КК в съответствие с принципа на приоритетност при прилагането на източниците на данни за границите на имотите, както и че споровете относно площта на имота и законността на оградата, не могат да бъдат разрешени в това производство. КК, която се одобрява със заповед на ИД на АГКК по реда на чл. 49, ал. 1 ЗКИР отразява фактическото състояние на имотите към момента на заснемането им с оглед поставените на място трайни знаци за материализиране на границите им, както и данните от предходните кадастрални и други планове и документите за собственост, представени при откриване на производството пред административния орган. Този административен акт няма конститутивно действие, а констативно, т. е. не създава права на собственост, а отразява актуални такива, поради което е предвидена в чл. 53 ЗКИР възможност за последващо изменение на КК и КР при евентуална промяна в обема на собствеността. С други думи - не може по пътя на одобрението на КК и КР да се изменят границите на имоти без преди това да са проведени съответните процедури по изменение на регулацията, по отчуждаване, сключване на договор по реда на чл. 15 и чл. 17 ЗУТ и пр. По своята същност КК представлява геодезична снимка на съществуващите на място граници на имотите. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направените искания в тази връзка и предвид, че не са направени възражения за коригиране на размера от жалбоподателката, последната следва да бъде осъдена да заплати направените разноски по делото за един адвокат съответно - на Евгения Кръстева Гешева в размер на 800 лв и на Здравко Стоянов Здравков в размер на 500 лв. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав,