Решение № 4928 от 14.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2505/2009 г.

Решение № 4928 от 14.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2505/2009 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД, гр. Благоевград, представлявано от Ангел Стоянов, срещу решение № 1039 от 23.12.2008 г., постановено по адм. дело № 455 по описа за 2008 г. на Административен съд - Благоевград, с което е отхвърлена жалбата на на дружеството против Акт за установяване на публично държавно вземане № 25 от 22.02.2008 г., издаден от директора на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район-Благоевград". Твърди неправилност на решението поради необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209 т. 3 от АПК. Развиват се съображения, че съда не е разгледал твърденията за нищожност на посочения акт, както и начина на отчитане на водата. Иска отмяна на съдебното решение и да се постанови решение по същество, с което се уважи подадената жалба. Ответникът - директор на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район Благоевград", чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба, счита, че е неоснователна и претендира заплащане на разноски за тази инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба и предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е основателна по следните съображения: В производството пред АС - Варна е упражнен контрол за законосъобразност върху АУПДВ № 25 от 22.02.2008 г. на директора на "Басейнова дирекция за черноморски район" - Варна, с който на основание чл. 195б, ал. 1 и ал. 2 от ЗВ във вр. с чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "б" вр. с § 9 ПЗР на ЗВ във вр. с чл. 166 ДОПК и чл. 2, ал. 1, ал. 2 и чл. 4 от Тарифа за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, приета с ПМС № 154 от 28.07.2000 г., на "В и К" ЕАД - гр. Благоевград е установено задължение в размер на 104902, 10 лв. за водоползване на води с цел питейно-битово водоснабдяване на населените места в общините Благоевград, Симитли, Разлог, Белица, Гоце Делчев, Доспат, Якоруда и Гърмен посредством 23 бр. речни водохващания, водовземни съоръжения от язовир "Доспат" и от Баненско езеро при Якоруда. По делото са представени разрешителни, издадени от заместник-министъра на околната среда и водите, на основание чл. 44 ал. 1 и чл. 194 ал. 1 - 3 от ЗВ, с което на "В и К" ЕООД гр. Благоевград е предоставено право на водоползване от язовир "Доспат", поречие Струма, поречие Места и Баненско езеро за питейно битово снабдяване. Разрешителното е издадено за водоснабдяване на населените места от общините Благоевград, Симитли, Разлог, Белица, Гоце Делчев, Доспат, Якоруда и Гърмен, а дължимата такса за предоставеното водоползване е предвидено да се внася по сметката на Националния фонд за опазване на околната среда. По делото е изслушана ССЕ, която съдът е кредитирал. Съдът неправилно не е разгледал възражението за нищожност на оспорвания административен акт по отношение органа, който го е издал. Обжалваният АУПВ в частта му относно определените такси за водоползване от язовир Доспат е издаден от материално некомпетентен орган. Цитираните в АУПВ разрешителни за водоползване са издадени от заместник-министъра на околната среда и водите на основание чл. 44 ал. 1 и чл. 52, ал. 1, т. 2, б. "а" от Закона за водите (ЗВ) и с него е разрешено на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД, гр. Благоевград, питейно-битово водоснабдяване от язовир "Доспат" и други - поречие на Струма и на Места и Баненско езеро. Язовирът е комплексен и значим язовир по смисъла на Закона за водите - приложение 1, позиция 14 и разрешителното за него е издадено от заместник-министъра на околната среда и водите. В ЗВ са уредени ред изключителни правомощия на същия министър, свързани с комплексните и значими язовири - например тези в чл. 53 от ЗВ, чл. 56, ал. 7 ЗВ и т. н. Съгласно чл. 195б, ал. 1 от ЗВ таксите по този закон, вкл. и таксите за водовземане, се определят с АУПВ от министъра на околната среда и водите или от директорите на басейнови дирекции. В чл. 5, т. 6 от Правилника за дейността, организацията на работа и състав на басейновите дирекции е посочено, че директорът на басейнова дирекция събира таксите за разрешителните, които издава. Предвид изложеното последният не е компетентен да издаде АУПВ за такси по разрешителни, които според ЗВ се издават от друг орган - в случая министъра на околната среда и водите. В този смисъл има безпротиворечива съдебна практика. Като не е изяснил този въпрос, съдът е постановил едно неправилно решение. Следва да се отмени решението изцяло и делото да се върне за ново разглеждане като се направи преценка относно частта на оспорения акт за установяване на публично вземане отнасяща се до таксите за водоползване от язовир Доспат, след като се обяви нищожността на акта в тази му част и да се установи и другата част от водоизточниците, които не попадат в Приложение 1 към чл. 13 от Закона за водите. Решението е обосновано и съобразено с цитираните по - горе материално правни норми. Компетентността на директора на басейнова дирекция за събиране на такси по ЗВ е уредена и в чл. 155, ал. 1, т. 6 ЗВ и е ограничена също до таксите по разрешителните, които издава. Логичният извод от тази разпоредба тълкувана систематично с чл. 195б, ал. 1 от ЗВ и създадения режим от ЗВ за комплексните и значими язовири, е че министърът на околната среда и водите е единственият компетентен орган, който може да издава АУПВ за такси по разрешителни за водоползване от тези язовири, издадени от него. Неправилно първоинстанционният съд не е обърнал внимание, че определената в чл. 195б от ЗВ компетентност не е алтернативна, а е производна от компетентността за издаване на разрешителните за водоползване. В Закона за водите се съдържа правната регламентация, уреждаща собствеността и управлението на водите на територията на Република България. Съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "б" и т. 2 от този закон за правото на използване на водите се заплащат такса за водовземане и такса за ползване на воден обект, каквито такси в случая са определени с обжалвания АУПДВ. В този смисъл е и разпоредбата на § 9 от ПЗР на ЗВ, където също е указано, че когато използването на водите се осъществява на основата на издадени разрешителни или без основание, лицето, използващо водите, дължи заплащане на таксите, предвидени в този закон, считано от влизането в сила на тарифите, предвидени от този закон, независимо от етапа, на който се намира процедурата за издаване или преоформяне на разрешителното му. Решението следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане при спазване на горните указания. По изложените съображения и на основание чл. 221 ал. 2 вр. с чл. 222 ал. 2 т. 1 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение