Решение № 10247 от 14.11.2022 г. на ВАС, II о.

Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Община Варна представлявана от кмета И. Портних, подадена чрез главен юрисконсулт М. Димова, срещу решение 159/15.02.2022г. по адм. дело 1552/2021г. на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата й против заповед ДК-11-ВН-03/23.06.2021 година на Началника па Регионална дирекция за национален строителен контрол - Варна, поправена със Заповед ДК-11-ВН-04/28.06.2021 година на Началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол - Варна, с която отменено Разрешение за строеж 76/ГИ/10.06.2021 година на Главния архитект на община Варна за строеж Уличен водопровод, канализационен тласкател и гравитачна битова канализация в участъка от о.т.319 към о.т. 328, кв. 2 по плана на селищно образувание Акчелар. гр. Варна, ведно с одобрения на 10.05.2021 година инвестиционен проект.. Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради нарушения на материалния закон, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на жалбата. Ответната страна Дирекция за национален строителен контрол чрез юрк. Трифонова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна- Главен архитект на община Варна не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. За да се произнесе, Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, съобрази следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок от надлежна страна, насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред Административен съд Варна е било образувано по жалба на община Варна срещу заповед ДК-11-ВН-03/23.06.2021 година на началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол - Варна, с която е отменено Разрешение за строеж 76/10,06.2021 година, издадено от Главния архитект на община Варна за строеж Уличен водопровод, канализационен тласкател и гравитачна битова канализация в участъка от о.т.319 към о.т. 328, кв. 2 по плана на селищно образувание (СО) Акчелар, гр. Варна, ведно с одобрения на 10.05.2021 година инвестиционен проект. По делото е била допусната и приета съдебно-техническа експертиза. Вещото лице е посочило, че по трасето на водопровода няма отразени в ПУП-ПУР водопроводи. Вещото лице е посочило, чс същсствуващият водопровод Ст ф 108 е в имот с идентификатор 10135.2522.998 и 10135.2522.999 захранва се от каптирани извори 2 и 3 и водопровод В ф80 е западно от о.т. 99, като за тях не е предвидена консервация в проекта. Вещото лице е дало заключение, че трасето на новопроектирания тръбопровод следва съществуващата имотна регулация, а не тази по ПУП-ПУР. Вещото лице е посочило, че в проекта не е предвидено изграждането на помпена станция, както и не са налице изчисления за дебита и оразмеряване на напорните тръбопроводи. Посочило е, че проектът по част ВиК започва от о.т. 3 15 и завършва пред общински парцел с площ от 39 кв.м., о.т. 328, а проектът по част Геодезия завършва в о.т. 328, а проектът по част ВОБД предвижда СМР извън обхвата - в о.т. 99. Вещото лице е посочило, че проектът не съответства на ПУП-ПУР. В съдебното заседание вещото лице е посочило, че проектът е изготвен преди изготвянето на ПУП-ПУР от 2021 година, въз основа на скица от ВиК, която обаче не съответства на ПУП-ПУР от 2012 година, т.к. трассто с извън обхвата му. Вещото лице е посочило, че тръбите на новия провод не слсдва да влизат в каптирания извор 2, както е по проекта. Вещото лице е посочило, че о.т. 99 не е част от трассто, т.к. проекта започва от о.т. 319, като от о.т. 99 до о.т. 319 са съществуващите водопроводи. Вещото лице е посочило, че по проект водопроводът навлиза в тротоара, поради което не спазени изискванията водопроводът да е иа 80 см. от бордюра. Вещото лице сочи. че по проект е предвидено захранване на водопровода с местен неконтролиран източник - каптиран извор 2. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че при наличие на потвърдените от вещото лице несъответствия, между частта на проекта по В и К, Геодезия и План за безопасност и здраве, проектът не отговаря на изискванията по чл. 142, ал. 5, т. 4 и 5 от Закона за устройство на територията. Прието е още, че проектът не отговаря па изискванията по чл. 75, ал. 1, т. 4, вр. чл. 21, ал. 1, т. 3 от Наредба 4/21.05.2001 година за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти. Видно от проекта, в същия липсват данни за количеството отпадни води и как те ще бъдат отведени, при липсата на предвидено изграждането на помпена станция. Първоинстанционният съд е счел, че не са изпълнени изискванията на чл. 109 и/или чл. 110 от Наредба 1/10.10.2007 година за проучване, ползване и опазване на подземните води, тъй като не е предвидено консервиране на съществуващите съоръжения за подземни води. Видно от заключението на съдебно-техническата експертиза съществуващият водопровод Ф108 е построен преди 1981 година и представлява търпим строеж, който не подлежи на премахване, тъй като захранва с вода голяма част от СО Акчелар. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Противно на изложеното в касационната жалба, намирам, че приетите от съда за установени факти и обстоятелства изцяло кореспондират с доказателствата по делото в тяхната съвкупност, поради което изводите на решаващия състав на АС-Варна за допуснати съществени нарушения при издаване на процесното разрешение за строеж са правилни. На следващо място, видно от събраните доказателства, с инвестиционния проект по част ВиК е предвидено да се изгради улична канализация с напорен участък с дължина 134м и гравитачен с дължина 35м. Напорният участък е проектиран да се изпълни с ПЕВП тръби Ф 110. Напорният участък обаче е проектиран самостоятелно, без да е показана връзка с помпена станция и резервоар за отпадъчното водно количество. Няма представени данни и за проектирана/разрешена за изграждане помпена станция в участъка до напорната канализация (каквато следва да бъде предвидена в съответствие с изискванията на чл.71 от Наредба Р Д-02-20-8/17.05.2018г, за проектиране, изграждане и експлоатация на канализационни системи), създаваща напора и отпадъчното водно количество, необходими за оразмеряване на напорния участък на настоящия проект (чл.76, ал.1 от Наредба РД-02-20- 8/17.05.201 Зг.). Отделно от изложеното, видно от графичната част на проекта по част ВиК няма съот­ветствие на трасето на уличния водопровод с трасировъчните елементи на ПУР-осовите точки - опорните точки на описаното трасе са дадени с различна номерация в отделните проектни части и не съответстват на одобрения Подробен устройствен план - План за улична регулация /ПУП-ПУР/ на СО Акчелар, приет с решение 550-6 от 26 и 27.2012г. на ОБС на гр. Варна. Това води до неяснота и объркване в обхвата на проекта, както и до дублиране на гравитачния участък от канализацията, за която има одобрен проект на 16.06.2017г. и е издадено разрешение за строеж 82/ГИ/27.06.2017г. от главния архитект на Община Варна. Нещо повече, от изготвената СТЕ и заключението на вещото лице, се установява, че трасето на процесния строеж е проектирано по имотни граници и не е съобразено с действащата улична регулация по влезлия в сила ПУП-ПУР на СО Акчелар. В резултат на това, част от ново­проектирания тръбопровод и неговият сервитут навлизат в зоната на бъдещия тротоар, което е недопустимо. Установените нарушения не са взети предвид и не са обсъдени от НБС-Инженеринг ООД, изготвило положителната оценка за съответствие на инвестиционните проекти с основните изисквания към строежите, което обуславя извода, че същата е изготвена в нарушение на изискванията на чл.142, ал.5, т.4, т.5 от ЗУТ. Съгласно текста на цитираната разпоредба на чл.142, ал.5 от ЗУТ, оценката обхваща проверка за съответствие с взаимната съгласуваност между частите на проекта (т.4), каквато реално не е установена, както и с пълнотата и структурното съответствие на ин­женерните изчисления (т.5.). На следващо място, обоснован е изводът на съда, че при наличие на потвърдените от вещото лице несъответствия, между частта на проекта по В и К, Геодезия и План за безопасност и здраве, проектът не отговаря на изискванията по чл. 142, ал. 5, т. 4 и 5 от Закона за устройство на територията. Отделно от това проектът не отговаря па изискванията по чл. 75, ал. 1, т. 4, вр. чл. 21, ал. 1, т. 3 от Наредба 4/21.05.2001 година за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти. Видно от проекта, в същия липсват данни за количеството отпадни води и как те ще бъдат отведени, при липсата на предвидено изграждане на помпена станция. Правилно е прието от съда, че не са изпълнени и изискванията на чл. 109 и/или чл. 110 от Наредба 1/10.10.2007 година за проучване, ползване и опазване на подземните води, тъй като не е предвидено консервиране на съществуващите съоръжения за подземни води. Видно от заключението на съдебно-техническата експертиза съществуващият водопровод Ф108 е построен преди 1981 година и представлява търпим строеж, който не подлежи на премахване, тъй като захранва с вода голяма част от СО Акчелар. С оглед изложеното, правилно съдът е приел, че жалбата на Община Варна против заповед ДК-11-ВН-03/23.06.2021г. на началника на РДНСК-Варна е неоснователна, както и, че проверяваният индивидуален административен акт е издаден при правилно приложение на материалния закон, при спазване на административнопроцесуалните правила и в съответствие с целта на закона. При касационното разглеждане не са установени посочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. При този изход на делото разноски в полза на касационния жалбоподател пред настоящата инстанция не следва да се присъждат. Предвид направеното искане от ответника по касационната жалба ДНСК за присъждане на разноски и на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, касатора следва да бъде осъден да заплати на Дирекция за национален строителен контрол-София сумата 100.00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,