Решение № 4767 от 1.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 809/2018 г.

Решение № 4767 от 1.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 809/2018 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Т. Радов от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Ж. Димова срещу Решение № 507/11.12.2017 г., постановено по административно дело № 871/2017 г. на Административен съд - Велико Търново (АС - Търново), с което е отхвърлен предявеният от него иск против Областна дирекция на МВР - Велико Търново (ОД на МВР - Велико Търново), за присъждане на обезщетение в размер на 300 лева, за претърпени имуществени вреди. Касационният жалбоподател счита решението за неправилно, поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Посочва се, че ищецът е неблагоприятно засегнат и е претърпял имуществени вреди, пряка и непосредствена последица от отменения по съдебен ред като незаконосъобразен електронен фиш. Иска отмяна на съдебното решение на административния съд като неправилно и да се постанови друго, с което да се уважи предявеният иск. Претендира присъждане на съдебно деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба - Областна дирекция на МВР – Велико Търново в писмен отговор, чрез процесуалния му представител гл. юрк. Р. Байчева, счита обжалваното решение за правилно, законосъобразно и обосновано. Намира, че при неговото постановяване не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Счита, че в случая липсва един от основните елементи на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), а именно наличието на вреда. Моли да се остави без уважение подадената касационна жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че с оглед доказателствата по делото и приетото Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2/2016 г. на ВАС оспорваното решение на АС - Велико Търново на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде отменено, а предявеният иск за обезщетение на имуществени вреди в размер на 300 лв. представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение да се приеме за основателен и уважи. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Административен съд – Велико Търново е бил сезиран с искова молба от Т. Радов, подадена срещу ОД на МВР – Велико Търново с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение в размер на 300 лв. за претърпени от него имуществени вреди, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по НАХД № 1617/2017 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, завършило с отмяна на Електронен фиш за налагане на глоба, серия К № 1283011 на ОД на МВР – Велико Търново с Решение № 539/12.10.2017 г., като незаконосъобразен. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил исковата молба на Данов срещу ОД на МВР – Велико Търново с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за присъждане на обезщетение в размер на 300 лв. за претърпени имуществени вреди, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по НАХД № 1617/2017 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, завършило с отмяна на Електронен фиш К № 1283011 на ОД на МВР – Велико Търново. За да стигне до този резултат съдът е приел, че макар и да е налице първата предпоставка, за да бъде ангажирана отговорността по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно отменено като незаконосъобразно НП, не е налице второто кумулативно изискуемо условие, за да бъде основателен и доказан предявения от Радов иск за обезщетение за претърпени от него имуществени вреди. Изложил е подробни мотиви, че от представения по делото договор за правна защита и съдействие от 04.09.2017 г., сключен между ищеца и Адвокатско дружество "Ж. Димова, Х. Коев", в който е уговорено възнаграждение в размер на 300 лв., платима по банков път за осъществена защита и съдействие във връзка с обжалването по съдебен ред на електронния фиш, същата не е била реално заплатена. Приел е по-натам в мотивите си, че след като плащането по банков път на сумата е било извършено от Ж. Коева, а не от самия ищец, то в случая за него не е настъпила вреда, тъй като той не е внесъл, не е заплатил договореното адвокатско възнаграждение. При тази установена фактическа обстановка, решаващият съд е счел, че не са налице основания за уважаването на тази искова претенция за обезщетяване, поради което е отхвърлил иска като неоснователен и недоказан. По тези съображения е отхвърлил като неоснователен и акцесорния иск за присъждане на законната лихва върху претендираната сума. Настоящата съдебна инстанция намира така постановеното решене за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Субективното право на обезщетение по ЗОДОВ възниква само ако вредите са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното волеизявление на административен орган – чл. 4 ЗОДОВ. Преки са вредите, които са нормално настъпваща и обусловена последица от вредоносния резултат, т. е. които са адекватно следствие от увреждането. Неправилен е изводът в съдебното решение за липсата на реално претърпяна вреда. При проверката на материалната законосъобразност на решението следва да бъде съобразена точка 1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. по съвместно Тълкувателно дело № 2/2014 г. на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, с която е прието, че делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. Така също следва да бъде съобразено и Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г. по Тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на Върховния административен съд, според което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. С оглед възприетото в тези тълкувателни актове, които са задължителни за съдилищата, се налага заключение, че наказателните постановления/електронните фишове се издават, при осъществяването на административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, поради което причинените от дейността вреди, подлежат на обезщетяване по реда на специалния закон. При тяхната отмяна като незаконосъобразни, държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които се явяват тяхна пряка и непосредствена последица. В пряка причинна връзка с издадения Електронен фиш Серия К № 1283011, издаден от ОД на МВР – Велико Търново и отменен като незаконосъобразен с Решение № 539/12.10.2017 г. по НАХД № 1617/2017 г. на РС – Велико Търново, ищецът безспорно е претърпял вреди, изразяващи се в направата на разноски в размер на 300 лева за адвокатско възнаграждение в производството по неговото обжалване. По силата на чл. 4 ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Заплатеното адвокатско възнаграждение е доказано от приетата като доказателство вносна бележка от 20.10.2017 г. с основание плащане по № 42/04.09.2017 г. По делото поред РС – Велико Търново касаторът е бил представляван от адв. Димова, което е установено от протокол от съдебно заседание от 12.10.2017 г., (л. 30 от НАХД № 1617/2017 г.) като по делото няма данни оказаната помощ да е била безплатна, видно от самия договор за правна защита и съдействие - л. 6 от същото дело. В случая ирелевантно за правния спор е кога е извършено плащането и кой го е извършил. Ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение, ако не беше издаден електронния фиш, за обжалването на който е ангажирал квалифициран защитник. Адвокатската защита в съдебното производство се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което разноските за възнаграждение за един адвокат подлежат на възстановяване. Поради констатираното отменително основание решението на административния съд следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да бъде осъдена ОД на МВР - Велико Търново да заплати на Т. Радов обезщетение в размер на 300 лв. за претърпени имуществени вреди, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по НАХД № 1617/2017 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, завършило с отмяна на електронен фиш К № 1283011 на ОД на МВР – Велико Търново. С оглед изхода на делото в полза на касационния жалбоподател и с оглед на направеното от неговия процесуален представител своевременно искане, следва да бъдат присъдени направени съдебни разноски, от които: 10 лв. заплатена държавна такса за първата съдебна инстанция, 5 лв. заплатена държавна такса за настоящата касационна инстанция, 300 лв. адвокатски хонорар за първата съдебна инстанция, съгласно Договор за правна защита и съдействие от 09.11.2017 г. (л. 8 от адм. дело № 871/2017 г.) и 300 лв. адвокатски хонорар пред настоящата инстанция, изплатен в брой, съгласно представени по делото Пълномощно и договор за правна защита от 14.03.2019 г. (л. 22 и 23 от делото) по адм. дело 809/2018 г. на ВАС и списък на разноските по чл. 80 ГПК и общо в размер на 615 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,