Решение № 9153 от 8.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14044/2019 г.

Решение № 9153 от 8.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14044/2019 г., IV о., докладчик председателят Татяна Хинова Производството е по чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" срещу решение № 432 от 21.10.2019 г., постановено от Административен съд Враца по адм. д. № 263/2019 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Заявява искане за отмяна на обжалваното решение и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар от ответната страна. Ответникът по касационната жалба "Кентавър – 2015" ЕООД, с представен по делото писмено отговор и в съдебно заседание, представляван от адв. Стоянов, мотивира становище за неоснователност на касационната жалба, поради което прави искане за оставяне в сила на обжалваното решение. Заявява искане за присъждане на сторени за производството разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение, като правилно, да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която решението е неблагоприятно, поради което разглеждането на жалбата е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. за кампания 2017 г. с изх. № 02-060-2600/952 от 15.02.2019 г., издадено от заместник изпълнителен директор на ДФ "Земеделие". Уведомителното писмо е оспорено в частта, с която е отказано изплащане на сумата от 18908. 36 лв. Съдът е отменил оспорения административен акт. За да стигне до правен извод за незаконосъобразност, съдът приема, че административният акт не е мотивиран, в него не са посочени фактическите и правни основания за издаването му. В уведомителното писмо няма конкретни мотиви относно материалноправните основания за извършеното намаляване на финансовото подпомагане. Не е изложено въз основа на какви обстоятелства органът приема, че са налице неспазени базови изисквания за посочените в писмото парцели. Конкретните базови изисквания, които не са спазени от кандидата, са посочени в т. 12 от Таблица с неспазени базови изисквания и това е разминаване в данните от заявените от кандидата за подпомагане парцели, с информацията за същите парцели, предоставена на фонда от контролиращото лице, без да става ясно, коя от хипотезите е приложима в случая. Евентуалните фактически основания не могат да се извлекат и от цитираната в акта Методика. Извършеното позоваване на Раздел V, направление "Биологично растениевъдство", точка "а" " Базови изисквания" от Методиката не може да преодолее липсата на фактически основания. Според решаващия съд е допуснато и съществено нарушение на процедурата по издаване на административния акт. Съдът приема, че е налице е различие при сравнение на вписаните кодове по мярката в подаденото от жалбоподателя заявление с тези, вписани в информацията, подадени от контролиращия орган. При констатирано различие в подадените данни, преди да издаде уведомителното писмо, административният орган е следвало да уведоми оспорващия и контролиращото лице за това обстоятелство с оглед отстраняването му и евентуално провеждане на процедурата по чл. 49, ал. 4 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. Това в случая не е сторено, с което ответникът е нарушил чл. 35 от АПК, въвеждащ задължение да издаде акта, след като изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая. На последно място, съдът приема, че оспореното уведомително писмо е материално незаконосъобразно. Този извод е направен с оглед вписаното основание за намаление в текстовата част на уведомителното писмо, обективираща мотивите на административния орган. Като основание за намалението е вписано, че оспорващият не е спазил базови изисквания по процесната мярка, като органът се е позовал на Раздел V "Намаления при неспазване на базови изисквания по управление на направленията по мярка 11 от ПРСР 2014-2020 г., направление "Биологично растениевъдство", точка "а" "Базови изисквания" от Методика за намаляване и отказване на плащания по м. 11 "БЗ" от ПРСР 2014 – 2020, издадена на основание чл. 13 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г и утвърдена със Заповед № РД 09-144 от 23.02.2017 г. на Министъра на земеделието и храните. В чл. 13 от Наредба № 4/2015 г. е предвидено, че когато при проверка на място или административни проверки се установи, че за съответните парцели, пчелни семейства или животни не са спазени базовите изисквания съгласно Приложение № 2, плащанията за биологичните дейности се отказват или намаляват съгласно методика, утвърдена от министъра на земеделието, храните и горите. Според решаващия съд в посочената разпоредба, базовите изисквания, които следва да бъдат спазени за заявените за подпомагане парцели, се съдържат в Приложение № 2 към Наредба № 4/2014 г., а не в утвърдената Методика. Както вече бе изложено, такива базови изисквания не се съдържат в Методиката. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от Наредба № 4/2015 г., съгласно която земеделските стопани, подпомагани по същата, трябва да спазват базовите изисквания по съответното направление, посочени в приложение № 2. В Приложение № 2, т. 1 "Биологично растениевъдство", т. 1. 3 "Постоянно затревени площи" към Наредба № 4 от 24.02.2015 г. са посочени конкретните базови изисквания, но в тях не фигурира като базово изискване липсата на идентичност между посочените от заявителя площи и посочените от контролиращото лице. По тези доводи съдът е отменил оспорения акт и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените указания в мотивите на решението. Обжалваното решение е правилно. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за необоснованост на извода на решаващия съд за немотивираност на оспорения административен акт. Цитираната съдебна практика е неотносима към разглеждания спор, тъй като касае изводи направени при проверка за законосъобразност на уведомителни писма издадени за директни плащания за единица площ. В случая приложими са разпоредбите на Наредба № 4/24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., поради което посочените от административния орган фактически и правни основания за постановения отказ следва да се разглеждат в контекста на приложимата специална уредба. Нормата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК предвижда, че административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му, от което следва, че императивно изискване на закона е административният акт да е мотивиран. Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата на акта да разбере волята на административния орган и да защити адекватно правата и интересите си. Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт. Фактическите и правни основания за издаване на акта, относно отказа за финансово подпомагане, съставляващи мотиви на административния орган се съдържат в табличен вид в оспореното уведомително писмо, включително и разясненията по колони на самите таблици. Тези данни касаят установени неспазени базови изисквания. Поясненията към тези колони по съществото си и според утвърдената съдебна практика, представляват мотивите за постановяване на отказа. Обосновано решаващият съд приема, че проверката за спазване на формата на оспорения административен акт в този случай изисква преценка на относимост на посоченото в текстовата част основание за намаляване към описаните в колоните цифрови данни. В конкретния случай административният орган е посочил, че е констатирано неспазване на базови изисквания, съгласно раздел V "Намаления при неспазване на базови изисквания и изисквания по управление за направленията от мярка 11 от ПРСР 2014-2020, б. А "Направление "Биологично растениевъдство", т. Б от Методика за намаляване и отказване на плащания по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПСРС 2014-2020 г., утвърдена със Заповед № РД 09-144/23.02.2017 г. и изменена със заповед № РД 09-233/12.03.2018 г., издадени от министъра на земеделието и храните, на основание чл. 13 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. Посоченото основание релевира към цифровите данни в колона 11 – стр. 2/11, съдържаща таблицата, в която са описани парцелите, за които се отказва финансово подпомагане. Съгласно разпоредбата на чл. 13 от Наредба № 4/2015 г., когато при проверка на място или административни проверки се установи, че за съответните парцели, пчелни семейства или животни не са спазени базовите изисквания съгласно приложение № 2, минималните изисквания за торене и използване на продукти за растителна защита съгласно приложение № 3 и изискванията по управление, плащанията за биологичните дейности се отказват или намаляват съгласно методика, утвърдена от министъра на земеделието, храните и горите. На това основание министърът на земеделието, храните и горите е издал Заповед № РД 09-144/23.02.2017 г., с която е утвърдил Методика за намаляване и отказване на плащания по мярка 11 "Биологично земеделие" по ПРСР 2014-2020 г. (Методиката), която по силата на заповедта за утвърждаването се прилага за заявления, подадени през кампания 2016 г. Със заповед № РД 09-233 от 12.03.2018 г. е изменена заповедта, като е добавено, че методиката се прилага и за кампания 2017 г. Раздел V от Методиката касае намаления при неспазване на базови и изисквания по управление за направленията по мярка 11, като за направление "Биологично растениевъдство" - базови изисквания е посочено, че когато информацията от съответното контролиращо лице за земеделския парцел се различава от заявената от земеделския стопанин за този парцел, ДФЗ-РА може да намали размера на финансовата помощ със сумата, изчислена за установената площ на парцела без тя да е наддекларирана. Посочените данни от таблицата на стр. 2 от уведомителното писмо са относими към неспазване на базови изисквания, но нито в поясненията към съответните колони, нито в приложени към преписката доказателства не се посочват кои точно от цитираните базови изисквания не са спазени от земеделския производител. Позоваването от страна на органа, издател на оспореното уведомително писмо, на утвърдената от министъра на земеделието, храните и горите методика само по себе си не може да се приеме за надлежно мотивиране на административния акт, както от фактическа, така и от правна страна. В уведомителното писмо не се съдържат никакви фактически обстоятелства, които да сочат на неспазени базови изисквания, а от там и на основания за прилагане на цитираната Методика. Така също липсва и каквото и да е позоваване или препращане към друг документ, съставен в хода на административното производство, който да съдържа такива фактически установявания. Основанието посочено в пояснението към таблицата та стр. 4/11 не е предвидено като базово изискване в Приложение № 2 на нормативния акт Наредба № 4/2015 г. Доколкото методиката се издава на основание чл. 13 от Наредба № 4/2015 г., то предвидените базови изисквания следва да са съответни на предвидените в нормативния акт, а не да се допуска първична правна уредба с вътрешно ведомствен акт, какъвто е Методиката, утвърдена със заповед на министъра на земеделието, храните и горите. Надлежното мотивиране на оспорен административен акт изисква и посочване на правно основание, предвидено в нормативен акт. В случая приложимия нормативен акт е Наредба № 4/2015 г., която е предвидила уредбата на базовите изисквания в Приложение № 2 и Приложение № 3. Изискването за мотивираност на административния акт налага точно посочване нормативно предвидено базово изискване, което не е изпълнено от земеделския производител и е дало основание за постановяване на отказ от финансово подпомагане. На следващо място, настоящият състав приема, че посоченото условие е предоставено в при условията на оперативна самостоятелност, тъй като изрично е посочено, че ДФЗ-РА може да намали размера на финансовата помощ. След като на преценката на административния орган е предоставена възможност да намали или да не намали размера на финансовата помощ, то изискването за мотивираност на административния акт включва излагане на изрични мотиви, поради които органът е постановил акт в хипотезата на една от предоставените му възможности. В случая такива мотиви липсват. Не е основателен и доводът на касационния жалбоподател, че бенефициерът е бил уведомен за несъответствие във въведените данни от контролиращото лице и данните, декларирани в заявлението за подпомагане. Задължение за уведомяване има административния орган и то по начин, който да удостоверява получаване на информацията. Освен от общата разпоредба на чл. 35 от АПК, в случая задължението за уведомяване е било наложително и с оглед предвидената възможност по чл. 49, ал. 4 от Наредба № 4/2015 г., както и поради факта, че към датата на подаденото заявление правилния код е този посочен от земеделския производител, тъй като към този момент не е изтекъл двугодишния преходен период. При липса на данни за уведомяване на земеделския производител за въведените данни от контролиращото лице, не може да се възприеме тезата, че бенефициерът не е изпълнил задължението си да подадена коригиращо заявление, в което да посочи код, съответстващ на този посочен от контролиращото лице. С оглед на тези доводи, настоящият състав счете, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Изводите на решаващия съд за незаконосъобразност на оспореното уведомително писмо са обосновани и в съответствие с приложимия материален закон. При постановяване на оспореното решение съдът не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. При този изход на спора, касационният жалбоподател дължи на ответника направените за производството разноски. Съобразно представените доказателства и списък на разноските за касационната инстанция ответникът е заплатил адвокатски хонорар в размер на 500 лв, който е в минималния размер, поради което и възражението за прекомерност е неоснователно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд – четвърто отделение