Решение № 8543 от 25.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12689/2008 г.

Решение № 8543 от 25.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12689/2008 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 145 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Стефчо Николов Величков от гр. София против заповед № РД-26-382/31.07.2008 г. на министъра на отбраната. Твърди, че заповедта е нищожна, като издадена при липса на компетентност, алтернативно твърди незаконосъобразност като постановена в противоречие с материалния закон и неговата цел. Моли съда да постанови решение, с което да обяви процесната заповед за нищожна или да отмени същата като незаконосъобразна, като му присъди направените деловодни разноски. Предявен е иск за обезщетение за времето, през което държавният служител не е на работа в размер на 7680лв. за 10 месеца, считано от 01.08.2008 г. до 01.05.2009 г. Ответникът, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което отхвърли същата. Върховният административен съд, състав на пето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Жалбоподателят заема длъжността "Главен експерт по приемане и оценка на специална техника и имущества и тяхното бракуване" в отдел "Управление на регионалните логистични сектори" при дирекция "Съхранение и разпореждане с движими вещи", с ранг V младши в Изпълнителна агенция "Държавна собственост на Министерство на отбраната". При оптимизиране на числеността и структурата на ведомството във връзка с приетия с ПМС № 167/11.07.2008 г. Устройствен правилник министърът утвърждава нови длъжностно и поименно разписания, считано от 01.08.2008 г. Според Устройствения правилник дейността, архивът, както и правата и задълженията по договорите, сключени във връзка с дейността на Изпълнителна агенция "Държавна собственост на Министерство на отбраната" се поемат от Министерство на отбраната по отношение на управлението и разпореждането с движими вещи и недвижимите имоти-държавна собственост, необходимостта от които отпада за МО, а според утвърденото длъжностно разписание длъжността, заемана от жалбоподателя е съкратена. На базата на това, с атакуваната заповед е прекратено служебното правоотношение между МО и Стефчо Николов Величков, като основание е посочено-съкращаване на длъжността. Изпълнителна агенция "Държавна собственост на МО" е създадена по силата на постановление на Министерски съвет (ПМС) № 265 от 30.12.1999 г., обн., ДВ, бр. 6 от 21.01.2000 г., с което е приет Устройствен правилник (УП) на Изпълнителната агенция "Казармено-жилищен фонд и разпореждане с имущество", преименувана през 2001 г. на Изпълнителната агенция "Държавна собственост на Министерството на отбраната". Съгласно чл. 2 от УП агенцията е юридическо лице със седалище гр. София, което съгласно чл. 7, ал. 1, т. 1 се ръководи от изпълнителен директор. Последният, съгласно чл. 7, т. 6. от УП утвърждава длъжностното разписание и поименното разписание на длъжностите в агенцията, а съгласно т. 7 назначава и освобождава главния секретар и държавните служители в агенцията. С § 3 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на ПМС № 167 на МС от 11.07.2008 г. за приемане на Устройствен правилник на Министерството на отбраната (Обн., ДВ, бр. 65 от 22.07.2008 г.) - е отменен Устройственият правилник на Изпълнителна агенция "Държавна собственост на Министерството на отбраната", приет с Постановление № 265 на Министерския съвет от 1999 г. за приемане на Устройствени правилници на Изпълнителни агенции към министъра на отбраната, като съгласно § 15 от посоченото ПМС то влиза в сила от 1 август 2008 г. От посочените нормативна уредба следва изводът, че към 31.07.2008 г. Изпълнителна агенция "Държавна собственост на Министерството на отбраната" все още съществува, като компетентен да прекрати служебното правоотношение с жалбодателя е нейният изпълнителен директор, а не министъра на отбраната. Последният придобива такава, съгласно сочените разпоредби от 1.08.2008 г., при което издадената от него заповед на 31.07.2008 г. е издадена при липса на компетентност. Предвид тежестта на порока и в съответствие с административноправната теория и съдебна практика, атакуваната заповед следва да се обяви за нищожна. Не следва да се обсъждат от настоящия съдебен състав останалите доводи на жалбоподателката, касаещи унищожаемостта на акта, което би могло да стане, ако възражението за нищожност е неоснователно. С оспорването на индивидуалния административен акт е направено и искане с правно основание чл. 121, ал. 1, т. 3 от ЗДСл за присъждане на обезщетение за времето, през което държавния служител не е на работа. Претендираната сума от Величков е в размер на 7 680лв., считано от прекратяване на служебното правоотношение до 01.05.2009 г., за срок от 10 месеца. По делото е представено удостоверение от Министерство на отбраната, установяващо датата на освобождаване от длъжност-01.08.2008 г. и размера на брутната месечна заплата за месеца, предхождащ уволнението-768лв. Не се оспорва обстоятелството, че от прекратяването на служебното правоотношение до обявяване на делото за решаване жалбоподателят не е на работа. По тези съображения настоящата инстанция намира, че отмяната на незаконното уволнение обуславя основателност на претенцията в пълния предявен размер от 7 680лв., за която сума следва да бъде осъден ответника да я заплати на Стефчо Николов Величков, както и направените по делото разноски в размер на 500 лв. Водим от горното, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение