Решение № 7861 от 27.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14786/2018 г.

Решение № 7861 от 27.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14786/2018 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите /НАП/, подадена чрез процесуален представител против решение № 5862 от 16.10.2018 г., постановено по адм. дело № 7394/2018 г. по описа на Административен съд – С.-град /АССГ/, с което НАП е осъдена да заплати на "Българска корпорация семена" ЕООД сумата от 5810 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва от 14.12.2017 г. и разноски. Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушения на материалния закон. Счита, че разноските по водене на административно-наказателни дела не могат да се квалифицират като вреди, както и че от представените доказателства не се установява реално плащане на адвокатското възнаграждение, тъй като има разминавания в представените документи, сумата не е осчетоводена и декларирана по предвидения в закона ред. Предвид изложеното се иска отмяна на решението и отхвърляне на иска. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна – "Българска корпорация семена" АД чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и моли за присъждане на разноски за адвокатско представителство. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. С посоченото решение в производство по чл. 203 и сл. АПК във вр. с чл. 1 ЗОДОВ Национална агенция за приходите е осъдена да заплати на "Българска корпорация семена" ЕООД сумата от 5810 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на Наказателно постановление № F162048 от 17.08.2015 г. на заместник директора на ТД на НАП С. относно наложена му имуществена санкция в размер на 327 944. 46 лв. на основание чл. 180, ал. 1 от ЗДДС (НП). За да постанови решение в този смисъл, административният съд приел, че са налице всички изискуеми предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за реализиране отговорността на НАП. Пред първоинстанционния съд е установено, че с влязло в сила съдебно решение № 7729 от 14.12.2017 г. по кнахд № 11183/2017 г. на АССГ, VII Касационен състав, е потвърдено Решение от 21.08.2017 г., с което е отменено НП № F162048 от 17.08.2015 г. на заместник директора на ТД на НАП С. С НП на дружеството, на основание чл. 180, ал. 1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 327 944. 46 лв. за нарушение на чл. 86, ал. 2 от ЗДДС. По делото са представени Договор за правна защита и съдействие № 15/13.11.2015 г. за образуване и водене на нахд № 15947/2015 г., СРС, 9 състав срещу НП № F 162048/2015 г. на ТД на НАП С. с цена на иска 327 944 лв. "; допълнително споразумение № 1 към посочения договор, съгласно което е уговорено извършването на дължимото възнаграждение да бъде изплатено в три равни вноски и съобразно посочени срокове; 3 бр. отчети по сметка на адв. Калчева от Първа инвестиционна банка; три броя извлечения от операциите по банкова сметка на дружеството от Първа инвестиционна банка АД. Установено е, че дружеството – ищец е било представлявано от адв. Калчева, както в проведени о. с. з, така и в представени подробни писмени становища и защити, както в производството пред СРС, така и в производството пред АССГ. За неоснователно е счетено възражението на ответника за липса на доказателства, че възнаграждението е заплатено във връзка с обжалване на НП № F 162048/2015 г. от 17.08.2015 г. При тези фактически установявания и в съответствие с мотивите по тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Върховен административен съд, АССГ е счел иска за основателен и е присъдил претендираното обезщетение. Решението е неправилно. Налице са посочените касационни основания – необоснованост и нарушение на материалния закон. Член 4 ЗОДОВ предвижда, че държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Основен елемент от отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е наличието на реално претърпяна вреда. В случая това не е доказано от представените по делото доказателства. Тези, касаещи изплащане на адвокатското възнаграждение са представени в хода на производството пред АССГ и се отнасят до заплащане на задължения по договор от 15.07.2016 г. Относимият към настоящия правен спор договор за правна защита и съдействие е от 13.11.2015 г., а допълнителното споразумение към него е от 07.10.2016 г. Следователно, представените доказателства за извършени разплащания по банков път от дружеството към адвоката не касаят процесуалното представителство по договор от 13.11.2015 г., във връзка с който е осъществено процесуалното представителство по процесните административно-наказателни дела. При тези обстоятелства, не е налице намаляване имуществото на ответника по касация с исковата сума, в резултат от отмяната на наказателното постановление. Не са налице предпоставките на чл. 1 ЗОДОВ. Това налага отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на иска. При този изход от спора, на касатора се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв за двете съдебни инстанции. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,