Решение № 9871 от 4.11.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на "Премиерс консулт ООД, със седалище и адрес на управление в гр. София против Решение 5498 от 29.09.2021 г. по адм. д. 6427/2021 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалба срещу Решение Ц 1040-22- 389/09.11.20201 г. на директора на ТП НОИС. град, с което са потвърдени Задължителни предписания ЗД -1 - 21 - 00797133/17.08.2020 г.,издадени от контролен орган при ТП на НОИ София град. Изложени са доводи за неправилно и необосновано решение, доколкото същото е издадено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Твърди се, че неправилно съдът е потвърдил изводите в оспорения административен акт, че управителят назначен в дружеството, не е упражнявала трудова дейност, поради което не са възникнали осигурителни права по чл. 10, ал. 1 от КСО. Административният орган неправилно се е произнесъл по валидността на трудовото правоотношение на лицето. Касаторът моли да се отмени решението на съда , както и незаконосъобразния административния актr и му се присъдят разноски. Ответникът директорът на ТП на НОИ-София град, представляван в съдебно заседание от юрисконсулт, пледира за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Със задължителните предписания ЗД-1-21-00797133/ 17.08.2020г. на "Премиерс консулт ООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, в качеството му на осигурител, контролният орган към ТП на НОИ София-град е наредил да се заличат данните, подадени на основание чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО с декларация образец 1 "Данни за осигуреното лице" за лицето И. Драганова за периода от 15.06.2016 г. до 19.04.2019 г.,подадени с код за вид осигуряване 10 . Мотивите на акта са свързани с констатациите от извършената проверка, приключила с Констативен протокол КП-5-21 -00797155/17.08.2020г, издаден от орган по осигуряването. Основният спорен въпрос по първоинстанционното дело се е свеждал до това осъществявало ли е лицето И. Драганова трудова дейност или не е, за което на осигурителя са издадени задължителни предписания да подаде коректна информация по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО със заличаваща декларация образец 1. От данните по делото се установява, че лицето е било осигурявано като управител на дружеството, като в представените от осигурителя фишове за изплатено възнаграждение за периода от 15.06 2016 г. до 19.04.2019 г. вкл., лицето фигурира с хонорар в размер на 300.00 лв. месечно за пълни отработени месеци. При извършената проверка не е установено лицето да е вписано в търговския регистър като управител на дружеството. За да отхвърли жалбата против задължителните предписания, първоинстанционният съд е обосновал правните си изводи на разпоредбата на чл.141, ал.3 от Търговския закон, предвиждаща вписване в ТЗ на управителя, съответно ликвидатора, както и тяхното освобождаване, за да възниква правното им действие спрямо трети лица, т.е. по отношение на всички граждански и административни отношения. В мотивите на съдебното решение са изложени идентични изводи и относно длъжността на търговският управител /прокурист/, който е физическо лице упълномощено от търговец да управлява предприятието му срещу възнаграждение- чл. 21 от ТЗ. Упълномощаването на прокуриста се извършва с писмен договор, с нотариално заверени подписи и се вписва в търговския регистър. В този смисъл съдът отхвърлил като необосновани доводите на фирмата, че изпълнителите по договор за управление имат такова качество от момента на сключване на договора между страните и от този момент възниква осигурителното правоотношение. Категорични са правните изводи на съда, че за да се осигурява по реда на чл. 4, ал.1, т.7 от КСО, управителят на търговското дружество следва да е вписан в Търговския регистър като изпълнител по договор за възлагане на управлението с посочено възнаграждение. След като Драганова не е съдружник в дружеството и не е вписана в Търговския регистър като управител на дружеството, съдът потвърждава приетото от административния орган, че лицето следва да бъде задължително осигурена при условията за лицата работещи без трудово правоотношение или по трудов договор, ако такъв е изрично сключен и е регистриран по съответния ред. Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване за тези лица, се определя съгласно разпоредбите на чл. 6, ал. 3 от кодекса. Съдът потвърждава задължителните предписания като възприема констатациите на проверяващия орган по проверявания договор за управление Драганова, както и извършената преценка на характера на полагания труд, който е свързан с управленска дейност, но е престация на труд и е следвало да бъде сключен трудов договор. Доказателствата по делото са посочили, че за 2018 г. и 2019 г. е декларирано, че дружеството не е извършвало търговска / стопанска дейност по смисъла на Търговския закон. В тази връзка приемайки, че осигурителят не е подал коректни данни по чл.5, ал.4 от КСО за Драганова за осигурителен стаж и доход с Декларация обр.1 за периода от 15.06.2016 г. до 19.04.2019г. вкл., съдът е потвърдил задължителни предписания ЗД-1-21- 00707133/ 17.08.2020г. за заличаване на подадените данни за лицето. Приета е констатацията, че за периода не са подавани данни на друго основание по чл.5, ал.4, т.1 от КСО за лицето от друг осигурител и не следва да се декларира осигурителен стаж и доход от положен труд без трудово правоотношение, тъй като полученото възнаграждение е под минималната работна заплата за страната, след намаляването му с разходите за дейността. Обърнато е внимание и на факта, че за периода от 01.01.2018г. до 31.12.2019г. дружеството не е извършвало търговска/стопанска дейност по смисъла на Търговския закон Решението на съда е правилно и законосъобразно постановено. Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 3, т. 5 от КСО, задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по този кодекс са лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с разходите за дейността, ако не са осигурени на друго основание през съответния месец, а в хипотезата на т. 6, попадат лицата, които полагат труд без трудово правоотношение, които са осигурени на друго основание през съответния месец, независимо от размера на полученото възнаграждение. Съгласно чл. 10 от КСО осигурителното правоотношение възниква от деня, от който лицето е започнало да упражнява трудова дейност, за която се дължат осигурителни вноски. Цитираните правни норми правилно са тълкувани и приложени от административния орган и първоинстанционния съд. Настоящият съдебен състав, споделя извода, че по отношение на лицето И. Драганова липсват данни за валидно сключен договор за управление на търговско дружество, предвид липсата на вписване на такъв в търговския регистър. Изложеното дава основание да се приеме, че лицето следва да бъде осигурявано при условията на липса на сключен трудов договор, но е следвало да получава месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с разходите за дейността. Отделно от изложеното, следва да е категорично установено упражняването на трудова дейност от лицето, а по делото са налични доказателства, че за 2018 г. и 2019 г. е декларирано, че "Премиерс консулт ООД не е извършвало търговска/стопанска дейност по смисъла на Търговския закон. В тази връзка правилни и законосъобразни са правните изводи на първоинстанционния, че осигурителят не е подал коректни данни по чл.5, ал.4 от КСО за И. Драганова за осигурителен стаж и доход с Декларация обр.1 за периода от 15.06.2016 г. до 19.04.2019г. вкл. Правилно е съдебното решение, което потвърждава задължителни предписания ЗД-1-21- 00707133/17.08.2020г. за заличаване на подадените данни с код за вид осигурен - 10, за лицето, тъй като за горецитирания период не са подавани данни на друго основание по чл.5, ал.4, т.1 от КСО за лицето от друг осигурител и не следва да се декларира осигурителен стаж и доход от положен труд по без трудово правоотношение, тъй като полученото възнаграждение е под минималната работна заплата за страната, след намаляването му с разходите за дейността, освен това за периода от 01.01.2018г. до 31.12.2019г. ,когато дружеството не е извършвало търговска/стопанска дейност по смисъла на Търговския закон. При проведения съдебен контрол за законосъобразност на оспореното предписание обосновано е прието от съда, че при издаването му не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещи до неговата отмяна. В предписанието е посочено фактическото и правно основание за издаването, като мотиви се съдържат и в протокола за извършената проверка. Първоинстационният съд, като е приел, че обжалваните Задължителни предписания, издадени от контролен орган при ТП на НОИ София град са законосъобразни и е отхвърлил жалбата срещу решението, с което същите са потвърдени, е постановил съдебен акт в съответствие с материалния закон. Събраните по делото доказателства не налагат изводи различни от изложените от първоинстанционния съд, поради което не се налага отмяна на обжалваното съдебно решение. С оглед изхода на спора, претенцията за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение от страна на ответника е основателна и следва да бъде уважена. Определянето на същата е на основание чл.78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл.37 от Закона за Правната Помощ (ЗПП) и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ (НЗПП) в размер на 100,00 (сто) лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,