Решение № 12781 от 19.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4030/2023 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ . Образувано е по касационна жалба на заместник кмета на район Триадица Столична община, подадена чрез пълномощник главен юрисконсулт В. Стойкова, с подробно развити касационни основания, срещу решение 844/10.02.2023 г., постановено по адм. дело 10486/2022 г. по описа на Административен съд София-град. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът И. Инджов, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна. С решение 844 от 10.02.2023 г. по адм. д. 10486/2022 г. на Административен съд - София-град обявил нищожността на Заповед РТР22-РД56-1133/17.10.2022 г. на Зам.-кмета на Район Триадица Столична община (СО), с която на И. Инджов в качеството му на баща на детето А. Инджов, е отказано изплащането на компенсация по реда на Постановление на МС 231 от 1 август 2022 г. за определяне на реда и условията за предоставяне на средствата от държавния бюджет за компенсиране през 2022 г. на разходите за отглеждане, възпитание и обучение на деца, които не са приети поради липса на места в общински детски ясли и яслени групи в общински и държавни детски градини, като преписката е изпратена на Кмета на Столична община за произнасяне по подадените от И. Инджов заявление вх. РТР22-ОД-93/20.09.2022 г. за изплащане на компенсации за извършените от него разходи за обучението на сина му А. Инджов, по искане вх. РТР22-ОД-93/20.09.2022 г. за изплащане на компенсация за м. септември 2022 г. Съдът е приел е, че оспореният акт страда от порок по чл. 146 АПК, конкретно по т. 1 от посочената норма липса на компетентност. Решението е правилно. По делото е установено, че е отказано изплащането на компенсация на разходи за отглеждане, възпитание и обучение на дете до тригодишна възраст, поради което приложение следва да намери Постановление на МС 231 от 1 август 2022 г. за определяне на реда и условията за предоставяне на средствата от държавния бюджет за компенсиране през 2022 г. на разходите за отглеждане, възпитание и обучение на деца, които не са приети поради липса на места в общински детски ясли и яслени групи в общински и държавни детски градини. Установява се, че адресът на детето и неговите родители попада в територията на район Триадица при Столична община, следователно в съответствие с чл. 7, ал.4 от ПМС 231/ 01.08.2022 г., когато не са налице условията по чл. 3, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава мотивиран отказ за компенсиране на разходите, който може да се обжалва по реда на АПК. Правилно е прието от Административен съд София-град, че процесната Заповед РТР22-РД56-1133/17.10.2022 г. на Заместник-кмета на Район Триадица СО е издадена от некомпетентен орган, поради което е и нищожен административен акт. В разпоредбата на чл. 7, ал. 4 от Постановление 231/01.08.2022 г. е предвидено, че компетентен да издаде мотивиран отказ за компенсиране на разходите е кмета на общината или оправомощено от него длъжностно лице. От нормата следва, че в нея е заложено изпълнението на посочените в нея функции да бъде осъществявано от кмета на общината, като е предвидено той да може да възлага тези правомощия на оправомощено от него лице. Оспорената в настоящето производство заповед е издадена от заместник кмета на Район Триадица СО, без да е установено от доказателствата по делото, че с изрична заповед са делегирани правомощия той да издава актове от вида на процесния. В резултат, процесният акт е издаден от некомпетентен орган, при което е налице основание за прогласяване на неговата нищожност по чл. 146, т. 1 АПК, така както е и сторил Административен съд София-град. Неоснователно е възражението, в касационната жалба, че Заместник кметът на район Триадица е бил преупълномощен от Кмета на районната администрация със заповед РТР22-РД56-762/05.08.2022, тъй като издаването на посочената заповед предхожда с 13 дни издаването на Заповед СОА22-РД09-1425/18.08.2022 г., с която Кметът на Столична община упълномощава районните кметове да се произнасят по направените искания във връзка с Постановление 231/01.08.2022 г. Законосъобразно, с оглед на приложимата материалноправна норма, е прието че упражняването на правомощие от заместник кмета на район Триадица, както е станало в случая - не поражда действие, поради липса на компетентност към този момент. Липсата на компетентност е основа за нищожност на акта по чл.146, т. 1АПК, поради което като е обявил нищожността на оспорената заповед, съдът е приложил правилно закона. Съдът е изяснил в пълнота фактите по делото, позовавайки се на тяхната конкретика, поради което наведените от касатора пороци за необоснованост на съдебното решение са неоснователни. Правилно, съдът е приел, че оспорената заповед е нищожна. Не са налице касационни основания за отмяна решението на Административен съд София град. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение