Решение № 7534 от 7.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4083/2010 г.

Решение № 7534 от 7.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4083/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). във връзка с чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по жалба на Фаез Абдул Хамза Хасун, гражданин на Ирак, подадена срещу решение № 2149/18.02.2010 г. на Върховния административен съд, трето отделение, постановено по адм. д. № 13079/2009 г. по описа на съда. Поддържат се доводи за неправилност на решението и се иска отмяната му. Счита че решение № 404/2009 г. на Председателя на ДАБ е постановено при формално спазване на указанията на ВАС, дадени с решението по адм. д. № 8074/2008 г. Ответната страна - Председателят на ДАБ при МС, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, петчленен състав, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна намира, че същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: С решение № 7424 от 08.06.2009 г. постановено по адм. д. № 8074/2008 г. на трето отделение на Върховния административен съд е отменено решение № 240 от 19.05.2008 г. на председателя на ДАБ в частта относно постановения отказ за предоставяне на хуманитарен статут на Фаез Абдул Хамза Хасун и върнато делото на агенцията за ново произнасяне в тази част. Относно предоставяне на бежански статут жалбата му е отхвърлена. С решение № 404 от 4.09.2009 г. Председателя на ДАБ се е произнесъл отново като е постановил отказ както за предоставяне на хуманитарен статут така и за бежански статут. Съдебното решение предмет на касационната проверка е постановено при допуснато нарушение на процесуалните правила - не са обсъдени всички доводи и възражения на страните. Мотивите са лаконични и в тях липсват, както фактически така и правни доводи, които да доведат логически до постановения диспозитив. Решението на съда следва да се основава на приетите от него установени факти и обстоятелства и върху закона. Неизлагането на мотиви е пречка за настоящата съдебна инстанция да провери правилността на съдебното решение. Съдът е цитирал в решението си тълкуването на Европейския съд (по д. № 465/07 от 17.02.2009 г.) относно понятието "съществуваща реална опасност за личността и живота в страната по произход", но не е изложил съображения от кои доказателства е установено, че по отношение на жалбоподателя не съществува такава опасност. При наличието на данни, че родното му място е гр. Бабел за което има данни, че обстановката в южните провинции не е спокойна (видно от Насоки за определяне на критериите на ВКБООН за оценка на нуждата от международна закрила на иракски лица, търсещи убежище от 24.04.2009 г.) не става ясно защо съдът е приел, че лисват опасения за личността и живота на жалбоподателя. Изложените мотиви са противоречиви - отказа на административния орган за предоставяне на хуманитарен статут не е обсъждан в съответствие с наличието на въоръжен конфликт в страната, а е прието, че е икономически емигрант и попада извън приложното поле на ЗУБ. В тази връзка основателни са доводите на касатора, че изводите на съда са необосновани. Налице са сочените от касатора нарушения на процесуалните правила при постановяване на съдебното решение. Наред с изложеното, в нарушение на чл. 218, ал. 2 от АПК тричленния състав, не е взел предвид, че с цитираното по-горе решение на ВАС, предходното решение на Председателя на ДАБ - Решение № 240 от 19.05.2008 г., е било отменено само в частта, с която на лицето е отказано предоставянето на хуманитарен статут, като жалбата срещу частта, с която му е отказано предоставяне на статут на бежанец, е била отхвърлена. Съдът не е изложил мотиви относно решението на административния орган в частта му с която повторно се е произнесъл по предоставяне на статут на бежанец. Допуснато е процесуално нарушение, тъй като в жалбата си Фаез Хасун е посочил, че оспорва решението на ДАБ т. е. жалбата е насочена срещу цялото решение на административния орган и съдът е бил длъжен да изложи мотиви и по отношение на разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, което не е сторено. Освен това с диспозитива на самото решение е видно, че се отхвърля жалбата срещу решението на административния орган в неговата цялост. Ето защо и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК ще следва решението да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав. Водим от горното и на основание чл. Върховният административен съд,