Решение № 7899 от 10.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11540/2012 г.

Решение № 7899 от 10.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11540/2012 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Главна дирекция "Гранична полиция" - МВР против решение № 4056 от 16.07.2012 г., постановено по адм. д. № 4858/2012 г. по описа на Административен съд София - град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществен нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорената заповед да бъде отхвърлена и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответникът - Любомир Ганчев Манджуков, в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед № 1311/4.04.2012 г. на директора на Главна дирекция "Гранична полиция", с която на Любомир Ганчев Манджуков е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца. За да постанови този резултат Административен съд София - град е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но същата е в противоречие с материалноправните норми на закона. По тези съображения съдът е направил извод за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Решението е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Неправилно съдът е приел, че заповедта е издадена в предписаната от закона форма, но това не се отразява върху крайния извод за незаконосъобразност на същата. Оспореният административен акт е издаден в нарушение на предписаната от закона форма. Същият не съдържа реквизитите съгласно изискванията на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР. В него не са посочени разпоредбите, които са нарушени от държавния служител и доказателствата, въз основа на които е установено нарушението. Жалбоподателят е наказан за неосъществяване на организация и контрол на граничните проверки на ГКПП - Видин, без да е конкретизирано какво служителят е бил длъжен да направи и съответно какво не е направил. Не е посочено кои законови задължения, респективно задължения по длъжностната характеристика не са изпълнени, съответно са нарушени. Постановяването на заповедта в нарушение на предписаната от закона форма е основание за нейната незаконосъобразност. В случая не може да намерят приложение и разпоредбите на чл. 224, ал. 2, т. 1 и 2 от ЗМВР, посочени в оспорената заповед, съгласно които дисциплинарни нарушения са неизпълнение на разпоредбите на този закон и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители, както и неизпълнение на служебните задължения. Цитираните норми съдържат няколко хипотези, които не са конкретизирани в административния акт. Законосъобразен е изводът на съда, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материалноправните норми на ЗМВР и ППЗМВР. Правилно съдът е приел, че в задълженията на служителя е да организира, ръководи и контролира граничните проверки при отсъствието на началника на пункта, което същият е сторил на 4.11.2011 г. От събраните по делото доказателства е установено, че Манджуков на посочената дата е инструктирал служителите при започване на смяната, дал е разпореждания за извършване на проверки и е проверявал периодично изпълнението на задълженията от страна на подчинените му служители, както и е разпоредил на полицай Кръстев да изготви докладна записка за автомобила без регистрационна табела. Следователно жалбоподателят е изпълнил служебните си задължения. Доводът на касатора, че служителят не е предприел мерки за доклад и отразяване на случая в оперативния дневник, е неоснователен. Видно от обясненията на Манджуков е, че в присъствието на началника на ГПУ - Видин е дал разпореждане на полицай Кръстев да изготви докладна записка по повод пропуснатия автомобил и отразяване на случая в оперативния дневник. Това обстоятелство е установено и от разпитания по делото свидетел. Дали разпореждането е изпълнено от Кръстев и по какъв начин не може да се вмени във вина на Манджуков. По случая началникът на ГПУ - Видин е депозирал докладна записка (стр. 88 и 89 от делото), но същата не е приложена в цялост от административния орган. Същата не е обсъдена и в становището, изготвено по повод разпоредената проверка. В последното е посочено, че Любомир Манджуков е извършил нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че не е организирал и контролирал граничните проверки, вследствие на което около 13.20 ч. на 4.11.2011 г. е пропуснат за влизане в страната лек автомобил без регистрационни табели. Следователно държавният служител не е наказан за това, че не е разпоредил изготвяне на докладни записки и отразяване на случая в оперативния дневник, а за неупражнено ръководство и контрол, като и двете хипотези по делото не са установени. Ето защо като е приел, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материалноправните норми на закона първоинстанционния съд е постановил решение, съответно на закона и на събраните по делото доказателства. Доводите на касатора за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила са неоснователни. Действително налице е нарушение на процесуалните правила, но същото не е съществено. В писмената защита на процесуалния представител на ответната страна, депозирана пред първоинстанционния съд, са изложени фактите и основанията за издаване на административния акт, такива каквито са възприети и от съда в обжалваното решение, поради това спора е относно приложението на материалния закон, който правилно е разрешен от съда. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото следва да се осъди Главна дирекция "Гранична полиция" - МВР да заплати на Любомир Ганчев Манджуков направените поделото разноски в размер на 500 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за касационното производство. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,