Решение № 324 от 10.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 147/2012 г.

Решение № 324 от 10.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 147/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Светла Цачева Производство по чл. 307, ал. 2 ГПК. С молба вх. № 1070 от 14.11.2011 г., подадена от К. С. К. от [населено място] се иска отмяна на основание чл. 300, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 5 ГПК на решение от 20.01.2010 г. по гр. д. № 11275 от 2009 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № II-ХVI-7 от 01.01.2009 г. на Софийски районен съд, 54 състав по гр. д. № 17426/2009 г.; на определение № 157 от 23.03.2011 г. на IV г. о. по ч. гр. д. № 4/2011 г. на Върховния касационен съд, с което е потвърдено разпореждане от 13.05.2010 г. на Софийски градски съд по гр. д. № 11275/2009 г., и на определение № 487 от 30.09.2011 г. по ч. гр. д. № 474/2011 г. на III г. о. на Върховния касационен съд. Поддържа се, че вследствие нарушение на съдопроизводствените правила, страната е била лишена от възможност за участие в производството по делата; че атакуваното съдебно решение е основано на неверни свидетелски показания, както и че след влизане на решението в сила е открила нови писмени доказателства, които са от съществено значение за изхода на делото. Ответника по молбата за отмяна 102 ОУ "П. В.", [населено място] не взема становище. Молбата за отмяна е постъпила своевременно в срока по чл. 305, т. 5 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата за отмяна на влезлите в сила решение и определения е неоснователна по следните съображения: С решение от 20.01.2010 г. по гр. д. № 11275 от 2009 г. на Софийски градски съд е потвърдено решение № II-ХVI-7 от 01.01.2009 г. на Софийски районен съд по гр. д. № 17426/2009 г., с което са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, предявени от К. С. К. от [населено място] против 102 ОУ "П. В.", [населено място] за отмяна на уволнение, извършено със заповед от 20.01.2009 г.; за възстановяване на заеманата длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. В хода на първоинстанционното и въззивно производство ищцата е била представлявана от адв. К. К. и адв. П. Б. от САК, редовно призовавани и участвали във всички съдебни заседания, на които е присъствала и ищцата лично. Страната не е била лишена от възможност за участие в делата, по които е била надлежно представлявана, поради което поддържаното основание за отмяна на влязлото в сила решение по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК не е налице. Определение № 157 от 23.03.2011 г. на IV г. о. по ч. гр. д. № 4/2011 г. на Върховния касационен съд, с което е потвърдено разпореждане от 13.05.2010 г. за връщане на касационната жалба против въззивното решение, подадена от К. С. К., както и определение № 487 от 30.09.2011 г. по ч. гр. д. № 474/2011 г. на III г. о. на Върховния касационен съд, с което е оставена без разглеждане частната жалба против определение № 157 по ч. гр. д. № 4/2011 г. на ВКС, са постановени в съответствие с чл. 278, ал. 1 ГПК в закрито съдебно заседание, поради което личното право на участие на страната не е нарушено - предпоставките за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК не са налице. Въведените оплаквания за незаконосъобразност на разпореждане от 13.05.2010 г. на Софийски градски съд по гр. д. № 11275 от 2009 г. за връщане на касационната жалба против въззивното решение не следва да бъдат разглеждани като неотносими към основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК. Законосъобразността на разпореждането е била предмет на производството по ч. гр. д. № 4/2011 г. на IV г. о. на Върховния касационен съд, с което инстанционният контрол за неправилност на разпореждането е изчерпан. Неоснователен е и доводът за наличие на предпоставки за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато неистинността на показанията на свидетелите е установена по надлежния съдебен ред - с влязла в сила присъда по чл. 290 НК или с решение за установяване на престъпното обстоятелство, постановено в производство по иск с правно основание чл. 124, ал. 5 ГПК. Неистинността на свидетелски показания, дадени по делото, по което е постановено влязлото в сила решение, не може да бъде установявана в производството по чл. 307, ал. 1 ГПК, нито твърдението на молителя, че показанията са неистински съставлява основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Молителката не представя новооткрити доказателства, които не са могли да и бъдат известни или не е могла да се снабди с тях своевременно до приключване на гр. д. № 11275 от 2009 г. на Софийски градски съд, поради което не е налице и основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение