Решение № 7887 от 10.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14235/2013 г.

Решение № 7887 от 10.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14235/2013 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Тамекс Мийт" ЕООД гр. София, подадена чрез управителя Янева, против Решение № 4378/2.07.2013 г., постановено по адм. дело № 6109/2012 г. по описа на Административния съд София-град, с което решение е отхвърлена подадената жалба против ревизионен акт /РА/ № 2101112201/3.01.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София, мълчаливо потвърден чрез непроизнасяне от директора дирекция "ОУИ" София при ЦУ на НАП. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закони. Наведените оплаквания са касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По изложени в жалбата съображения касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да бъде отменен обжалваният ревизионен акт. Претендира и за заплащане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния представител юрск. Иванова, взема писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение състав на Административен съд София-град, е отхвърлил жалбата на "Тамекс Мийт" ЕООД против РА № 2101112201/3.01.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София, мълчаливо потвърден чрез непроизнасяне от директора Дирекция "ОУИ" София при ЦУ на НАП, относно отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Тиа трейдинг Груп 2018" ЕООД / с предходно наименование "ВПП Трейдинг" ЕООД/, "Дабъл ефект" ЕООД и "Миит Импорт - 2" за данъчни периоди м. 03 - 06.2010 г., на основание чл. 70, ал. 5 вр. с ал. 6 и чл. 25 ЗДДС, вследствие което са му определени задължения за ДДС и съответните лихви. За да постанови това решение, съдът е приел, че с РА законосъобразно е отказано право на данъчен кредит. Съдът е приел, че спорният по делото въпрос е свързан с реалното извършване на доставките. След съвкупна преценка на събраните доказателства първоинстанционният съд е възприел изводът на данъчните органи за нереалност на доставките и оттам за липса на предпоставка за възникване на право на приспадане на данъчен кредит. Така постановеното решение е правилно. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните, въз основа на което е направил обосновани фактически и правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Законосъобразно е прието, че в доказателствена тежест на лицето, претендиращо право на приспадане на данъчен кредит, е да докаже при условията на пълно насрещно доказване, че са налице законоустановените предпоставки за признаване на твърдяното от него материално право. Една от предпоставките за възникване на това право е наличието на реално осъществена доставка. За преценката дали е извършена доставка, по конкретните фактури, е необходимо да се изследва дали е налице предвидения в чл. 6, ал. 1 ЗДДС правопораждащ юридически факт, а именно прехвърлянето на правото на собственост върху стоката, при чието проявление възникват съответните правни последици. По аргумент на противното на разпоредбата на чл. 70, ал. 5 ЗДДС данъкът /ДДС/ следва да е начислен правомерно, което при систематично тълкуване във връзка с разпоредбите на чл. 25, ал. 1 и чл. 68, ал. 1 ЗДДС означава, че доставката следва да е извършена, стоките да са получени, т. е. доставката трябва да е реална. Доказателствата и доказателствените средства за установяване на реалност на доставката следва да са относими към конкретните обстоятелства, имащи значение и отношение към получаване на договорената стока. Касаторът счита, че не са обсъдени от съда релевантни за спора доказателства, представени още в хода на ревизионното производство - договори, приемо-предавателни протоколи, данни за плащане на цената, за произход на стоките от внос, за осчетоводяване при получателя и доставчиците, както и за деклариране и начисляване на данъка към бюджета. Счита за установено, че доставчиците са били регистрираните по ДДС лица, които редовно са осчетоводили и декларирали извършените от тях доставки, за които за получили плащане от РЛ. Счита за установено, че осчетоводяването и декларирането при получателя е надлежно, налице е приемо-предаване и индивидуализация на стоките, както и използването на получените стоки за последващи облагаеми доставки. Оплакването е неоснователно. По отношение на фактурите, издадени от "Тиа трейдинг Груп 2018" ЕООД / с предходно наименование "ВПП Трейдинг" ЕООД/ - на стоки - замразен пилешки бут и авансово плащане на стоки по договор за доставка на замразени свински месни продукти. Във връзка с авансовото плащане следва да се отбележи, че корекция на приспадането на данъка следва да се извърши, когато доставката не е извършена, въпреки че авансовото изплатената сума не е възстановена. В този смисъл е даденото тълкуване на чл. 65, чл. 90, § 1, чл. 168, чл. 185, § 1 и чл. 193 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета, по дело С-107/13 на СЕС. Т. е. изводът е, че независимо от извършеното плащане, за възникване и упражняване правото на приспадане на данъчен кредит следва да е налице данъчно събитие - реално извършване на доставката, за която е направено плащането. В този смисъл съдът правилно е установил спорните въпроси във връзка с наличието на реално осъществени доставки на стоки. Предвид събраните доказателства и липсата на процесуална активност от страна на РЛ и жалбоподател пред АССГ относно заплащане на депозит за назначена от съда съдебно-счетоводна експертиза, съдът правилно е приел, че не са установени от РЛ, при условията на пълно доказване, релевантните обстоятелства за наличие на доставки, а именно - кадрова и материална обезпеченост на доставчика да извърши доставките на месни продукти. В тази връзка не е установено, че доставчикът е разполагал с тези продукти, тъй като представените ЧМР и доказателства за произход на стоката от ЕС не са в превод на български език и съответно не са годни като писмени доказателства, а освен това не е установено, че именно стоките по тези ЧМР са фактурирани и доставени на РЛ. Не е установено товареното, разтоварването и съхраняването на стоките в склад, тай като само данните за нает склад /от "Фиоре" ЕООД/ за периода от доставчика не са достатъчни. Така както не е достатъчно за доказване на извършен транспорт на същите стоки от страна на превозвача "Мивато индъстри" ЕООД, само по силата на сключен договор за транспорт и издадени фактури, при липса на пътни листа, данни за натоварване и разтоварване, за маршрут и за индивидуализация на превозените стоки. Обратно на твърдението на касатора, не е установено при условията на пълно доказване и използването на фактурираните стоки за последващи облагаеми доставки. По отношение на фактурите, издадени от "Дабъл ефект" ЕООД - относно доставка на замразени меса и месни субпродукти. И по петте фактури не е доказана кадровата и материална обезпеченост на доставчика, извършено натоварване, мерене, съхраняване и транспорт на фактурираните стоки, както и извършването на последващи облагаеми доставки с тях. Представените доказателства установяват само наличието на договорни отношения - на уговорки за доставяне на процесните стоки, за наемане на склад за товаренето и съхранението им, както и за превозването им. В тежест на РЛ е било да установи изпълнението на тези уговорки във връзка с процесните стоки, в която връзка не се сочат доказателства или сочените доказателства не са достатъчни за формиране на ползващия ревизираното лице извод за реалност на доставките. По отношение на фактурата, издадена от "Миит импорт - 2" - относно доставка на замразен свински джолан. Не е доказана отново кадровата и материална обезпеченост на доставчика. Не е установено от събраните доказателства произхода на стоките - наличието им при доставчика предвид липсата на годни писмени доказателства за това на български език или извършена проверка от страна назначения по делото експерт, дължащо се на процесуалното бездействие на жалбоподателя. Липсват доказателства за натоварване, мерене, съхраняване и превоз на фактурираната стока. Обратно на твърденията в касационната жалба приетите доказателства във връзка с договаряне на транспорт и за наем на склад не установяват пълно извършването на транспорта или използването на склада за съхранение /нает от "Фиоре" ЕООД/ и експедиция именно на процесните стоки. Не е доказано и извършването на последващи облагаеми доставки със стоките по фактурата. Предвид изложеното изводите на първоинстанционния съд относно неустановяването на главния факт на доказване - наличие на облагаеми доставки по процесните фактури, а оттам и за липса на данъчно събитие съгласно чл. 6 и чл. 25 от ЗДДС, се явяват обосновани и законосъобразни. Право на приспадане на данъчен кредит по неправомерно начислен ДДС не възниква, поради което РА се явява законосъобразен. Като е достигнал до същите изводи и е отхвърлил жалбата срещу РА съдът е постановил правилен съдебен акт, който следва да се остави в сила. При този изход на спора не се следват разноски за касатора. На основание чл. 161, ал. 1 ДОПК, такива не се следват и в полза на ответната страна, представлявана от юрисконсулт, тъй като дължимото за съдебната фаза на производството юрисконсултско възнаграждение вече е присъдено в първата съдебна инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,