Решение № 2975 от 8.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12977/2009 г.

Решение № 2975 от 8.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12977/2009 г., I о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по две касационни жалби: На "Геопс" ДЗЗД, гр. София срещу решение № 1001 от 15.07.2009 г. по адм. дело № 443/2008 г. на АС Пловдив, в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу РА № 2100320 от 10.12.2007 г. на ТД на НАП Смолян, потвърдена с решение № 81 от 1.02.2008 г. на ДОУИ Пловдив. В касационната жалба са развити оплаквания за нарушения на материалния и процесуалния закони - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по същество, с което се отмени ревизионния акт и решението на директора и присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът - директор на ДОУИ Пловдив при ЦУ на НАП взема становище за неоснователност на касационната жалба и претендира юрисконсултско възнаграждение. Подадена е и касационна жалба от заместник директор на ДОУИ Пловдив срещу същото съдебно решение, в частта, с която е отменен процесният ревизионен акт, отнасяща се до частта, с която е прогласен за нищожен РА за част от задълженията и в частта за разноските. Счита, че е са налице основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска решението да бъде отменено в тази му част, а в частта за разноските, с оглед разпоредбата на чл. 161, ал. 3 от ДОПК да се измени. Претендира юристконсултско възнаграждение. Ответникът по тази касационна жалба - "Геопс" ДЗЗД взема становище за неоснователност. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховен административен съд, първо "А" отделение, приема от фактическа и правна страна следното: Касационните жалби са допустими. Подадени са в срок и от надлежни страни. Разгледани по същество и двете са неоснователни. Пред административния съд е бил разгледан РА № 2100320/10.12.2007 г. на ТД на НАП Смолян и потвърден с решение № 81/1.02.2008 г. на ДОУИ Пловдив. На "Геопс" ДЗЗД са били определени данъчни задължения - корпоративен данък за 2003 и 2004 г., непризнато право на данъчен кредит за м. 9,11,12 на 2002 г., както и допълнително определен ДДС за 2002 г.. По отношение на жалбата на директора на ДОУИ Пловдив същата е неоснователна. За да прогласи за нищожен ревизионния акт съдът е приел, че по делото за тези три периода са били представени ДАПВ от 2002 г., поради което и съгласно установената съдебна практика е следвало новата проверка, която е под формата вече на ревизия да бъде възложена от друго лице - териториалния директор, което не било направено. Поради което за данъчния кредит и за определените данъчни задължения за тези три периода ревизионният акт е нищожен като издаден от лице без възложена по надлежния ред компетентност. Решението в тази част е правилно. Съдът е анализирал доказателствата, съобразил е проверяваните данъчни периоди на 2002 г. и съдебната практика по тези въпроси и постановил едно законосъобразно решение. Не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. При наличие на ДАПВ възлагането на ревизията следва да стане по специалния ред на ДОПК - чл. 133 и сл., поради което решението в тази част следва да бъде оставено в сила. Правилно е решението в частта, в която е отменен РА относно корекцията на тези данъчни периоди и определянето на допълнителния ДДС, вследствие корекция на годишната данъчна декларация. Съдът правилно е съобразил, че след като актът е нищожен за месеците 9,11 и 12 на 2002 г. и корекциите в годишната данъчна декларация са вследствие на правото на данъчен кредит за посочените периоди, то актът се явява незаконосъобразен за допълнително определените данъчни задължения по ЗДДС, именно поради корекция в ГСД. РА в тази част правилно е отменен. По отношение жалбата на дружеството, касаеща корпоративни задължения за 2003 и 2004 г. поради увеличение на финансовия резултат на основание чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.) съдът е приел, че не са събрани доказателства относно направените за тези две години разходи, въз основа на които да се приеме, че са доказани документално. Процесните суми са за увеличение на финансовия резултат и са такива, изплатени на работници на дружеството въз основа на командировъчни заповеди. Решението и в тази част е правилно. Настоящият касационен състав счита, че не е доказано твърдението на касатора за поддържаните нарушения в съдебното решение, досежно преценката на действията на приходните органи на принципи на ДОПК, като обективност, служебно начало и законност. Анализът на обстоятелствата, свързани с норми на КТ и НКС е подробен, а не формален. Не е допуснато нарушение на чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм., но приложим за периода). Това е така, защото не е спорно, че разходите са осчетоводени при спазване изискванията на ЗСч., както и че командировъчните заповеди и РКО формално съдържат необходимите реквизити. Въпреки това по делото са събрани доказателства за съставяне на документите в противоречие с норми на КТ и НКС. В този смисъл е видно, че седалището на консорциум "ГЕОПС" и местоработата на лицата не съвпадат, респективно налице е хипотезата на чл. 66, ал. 3 от КТ. Разпоредбата на чл. 121 от КТ регламентира по принцип възможността работодателят да командирова работника за изпълнение на трудовите му функции извън мястото на постоянната работа, но в случая е установено, че работниците са командировани за работа на места, съвпадащи с местата, уговорени между страните - видно дори от допълнителните споразумения към трудовите договори. В този смисъл законосъобразно е прието, че процесните командировки попадат в хипотезата, предвидена в чл. 6, ал. 1, т. 2 от НКС - не се считат командировани лицата, които изпълняват служебни задачи в границите на населените места, където е мястото на работата име, определено при възникване на трудовото правоотношение, тоест лицата не следва да се считат като командировани. Пред първата инстанция разноските следва да останат както са направени, тъй като доказателствата от страна на данъчно-задълженото лице са освен писмени и изготвена експертиза. На страните се следват разноски за тази инстанция - на директора на Д "ОУИ" Пловдив 1000 лв., представляващи юристконсултско възнаграждение, а на дружеството - 6430,80 лв. - по доказано плащане на адвокатско възнаграждение по приложена фактура № 1324/1.10.2009 г. на адвокатското дружество и извлечение от банковата сметка на АД за извършеното плащане. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение.