Решение № 7630 от 11.7.2023 г. на ВАС, VI о.

Образувано е по касационна жалба на Д. Михайлова от гр. Видин, чрез адв. Рангелова, срещу Решение 10 от 06.02.2023 г., постановено по адм. дело 249/2022 г. по описа на Административен съд Видин. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, нарушения на съществени процесуални правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отмени Решение 1040-05-29 от 28.10.2022г. на Ръководител ТП на НОИ Видин, с което е отхвърлена жалбата на Михайлова срещу разпореждане [номер] от 13.09.2022г. на Ръководител на ПО при същото поделение на НОИ и то е било потвърдено. Ответникът Ръководител ТП на НОИ Видин оспорва касационната жалба, намира атакуваното съдебно решение за правилно. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за законосъобразност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество и за основателна. За да отхвърли жалбата на Михайлова, първостепенният съд е приел, че органът правилно е приложил и материалния, и процесуалния закони, като е приел, че не е отпаднало основанието за спиране пенсията на лицето. Настоящият касационен състав не споделя изводите на първоинстанционния съд. Безспорно е в случая, че пенсията на касационният жалбоподател е била спряна на основание чл.95 ал.1,т. 7 КСО, когато се установят данни за извършено престъпление от значение за правото или размера на пенсията, като в този случай материалите, обосноваващи спирането, се изпращат на съответния прокурор, а след приключване на наказателното производство материалите от него се изпращат на длъжностното лице по чл.98 ал.1 КСО за възобновяване изплащането на пенсията или за прекратяването и. Именно в тази насока е и издаденото на дата 16.11.2021г. предходно разпореждане на пенсионния орган, което не е било обжалвано от Михайлова. Особеност в случая е било, че установените данни за извършено престъпление не са били по почин на органите на НОИ. С молбата си от 29.08.2022г. лицето е поискало органът да упражни правомощията и възобнови спряната лична пенсия, тъй като досъдебно производство срещу Михайлова не е налице. С разпореждането си от 13.09.2022г. пенсионният орган приел, че същият не е получил данни от органите на досъдебното производство за неговото приключване, поради което и след като лицето не представя доказателства в тази насока, то не може да се уважи и молбата и. Този извод бил споделен и от Ръководител ТП на НОИ Видин при осъщественото задължително административно обжалване, а в крайна сметка и от съда, който посочил, че след като наказателното производство в случая не е било прекратено, то не са налице основанията за възобновяване. В тази връзка следва да се посочи, че нормата на чл.97 ал.1, т.4 КСО ясно сочи, че изплащането на пенсията се възобновява по инициатива на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, когато е отпаднало основанието за спиране по чл. 95, ал. 1, т. 6 и 7 и няма основание за прекратяване на пенсията, като изплащането се възобновява от датата на спирането. Т.е. за разлика от останалите случаи(т.1 до т.3), когато инициативата е на самото лице(пенсионера), то тук инициатива е на компетентното длъжностно лице в случая пенсионният орган. Или законовото изискване е свързано с предприемането на необходими служебни действия от страна на този орган за изясняване на спорния за решаване тук въпрос отпаднало ли е в случая основанието за спиране на пенсията на Михайлова. В тази насока определено административният орган не е положил дължимите усилия по чл.35 АПК да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая, тъй като не е задължение на лицето, то да ангажира доказателства, установяващи тези предпоставки, а на административния орган, който сам взема мерки за това. След като спирането е станало на основание получени от РП Видин и ОД на МВР Видин данни, че е възможно решението на ТЕЛК от дата 02.05.2019г., касаещо Михайлова, да е неистински документ, за което е било образувано и досъдебно производство 290/2020г., то необходимо в случая е било да се изясни какво е положението на това досъдебно производство към датата на молбата на Михайлова. Лицето, след като не е привлечено в определено процесуално качество по това производство(видно от представеното Удостоверение от дата 17.01.2023г. на РП Видин), няма как да установи настъпването на релевантните за дължимата преценка факти, още повече, че това е и служебно задължение на пенсионния орган. Вярно е, че органите на досъдебното производство имат задължение да уведомят НОИ, но това е само в хипотеза след приключване на наказателното производство. Извън възможността за неглижиране на това задължение, то налице са и хипотези(напр. при спиране на наказателното производство), които не могат да обуславят за един значителен период от време неопределеност за правото на лицето да получава това плащане от фондовете на ДОО. Като не са събрали необходимата информация, органите на НОИ са допуснали нарушения на съществени процесуални правила в хода на развитие на административното производство, а това не е било констатирано от първоинстанционния съд. Консеквентно това обосновава и извода на касационния състав за неправилност на обжалваното съдебно решение, т.е. налице е касационното основание по чл.209, т.3 АПК, което обосновава и отмяната му, като преписката по тази молба на Михайлова се изпрати на пенсионния орган за извършване на нова преценка, съобразно указанията, дадени в мотивите на това съдебно решение. По изложените съображения Върховният административен съд, Шесто отделение