Решение № 1862 от 8.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8166/2012 г.

Решение № 1862 от 8.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8166/2012 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Административния директор на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" гр. София чрез процесуален представител юриск. Д. Петрова против Решение № 335 от 23.04.2012 г., постановено по административно дело № 90 по описа за 2012 г. на Административен съд - София област. В жалбата са обстоятелствено са релевирани доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по смисъла чл. 209, т. 3 от АПК, поради които се претендира за неговата отмяна. Ответникът по касационната жалба - Галина Иванова Стоянова в писмено становище оспорва основателността на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, IV-то отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд - София област е било образувано по жалбата на жалба на Галина Иванова Стоянова гр. Пирдоп, бул. Цар Освободител 25, срещу уведомително писмо за извършване оторизация по схемите и мерките за директни плащания № изх. 01-6500/9274/15.02/2011 на Зам. Изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" -Разплащателна агенция, с което е уведомена, че Разплащателната агенция (РА) й отказва финансово подпомагане по подаденото общо заявление за плащане на площ за 2009 г. с УИН23/090609, въведено в ИСАК с УРН 372817 за подпомагане по схемата за единно плащане (СЕПП, национални доплащания за площ (НДП), по схема за плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони (НР1). С решението си първоинстанционният съд е отменил отказа, обективиран в уведомителното писмо. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорения административен акт не е мотивиран - не се съдържат фактически основния за издаването му, за което подробно се е обосновал. Така постановеното решение е правилно. Производството по издаване процесното уведомително писмо е било самостоятелно и постановения като резултат индивидуален административен акт е следвало да отговаря на всички изисквания за законосъобразност, включително и на императивните изисквания по чл. 59 АПК за форма на акта. Съдът е установил липсата на мотиви - фактически основания за издаването му като е съобразил, че формалното позоваване и цитиране от административния орган на приложими нормативни разпоредби не може по същество да замести необходимостта от мотивиране на акта към момента на издаването му, а не впоследствие с допълнително представени доказателства. В случаите по чл. 43, ал. 3 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), към които се отнася конкретният казус, предвид бланкетния характер на разпоредбата, посочена като правно основание, от чието наличие се извежда упражненото субективно материално право, е било необходимо органът да изложи и фактическите обстоятелства, които е квалифицирал като материалноправни предпоставки, субсумирани в цитирания законов текст. При липсата на фактически основания, изложени в писмото, не може да бъде извършена преценка на законосъобразността на упражненото право на отказ за плащане по Схемата за единно плащане на площ. Излагането на релевантните факти и обстоятелства от органа е следвало да бъде извършено при издаване на административния акт, т. к. посочването им едва в съдебно заседание е свързано с възможност за подмяна на съображенията, мотивирали преценката на органа, което е недопустимо. В случая безспорно е установено, че разплащателната агенция не е извършвала проверки на място по предвидения в Регламент ЕО № 796/2004 г. ред, тъй като заявените БЗС не са попаднали в пет процентната извадка. Органът се е позовал на чл. 24, § 1 от Регламент /ЕО/ № 796/2004 г. на Комисията без да съобрази разпоредбата на чл. 24 от същия в неговата цялост, а именно чл. 24, § 2, с който е предвидено, че посочването на нередности, произтичащи от кръстосаните проверки бива последвано от други подходящи административни процедури и когато е необходимо от проверка на място. В конкретния случай, не обосновано от органа, защо не е било необходимо да бъде извършвана проверка на място. Следва да се има предвид, че броя на проверките над петпроцентния минимум не е ограничен и органа не е длъжен на извършва такава, но винаги следва да обосновава защо не следва да се извършва проверка като в тази връзка извода му следва да е мотивиран с надлежни доказателства, например контролен доклад и др. В случая не е изготвян контролен лист за извършена проверка на място. В т. 29, 33 и 35 от Преамбюла на Регламент /ЕО/ № 796/2004 г. на Комисията и Раздел П, чл. 25 и сл. се установяват принципите и правилата за извършване на проверки на заявителите. За целта се изготвя контролна извадка /чл. 27 от с. а./ за тези от тях, които следва да преминат през задължителна проверка. В случай на извършване на проверка на място, независимо дали заявителят е попаднал в контролната извадка или след анализ на риска се съставя контролен доклад. Макар да няма изискване земеделският производител да е уведомен за извършваната проверка и да присъства на нея, от нормата на чл. 28, § 2, първи абзац на Регламент /ЕО/ № 796/2004 г. на Комисията е видно, че на земеделския производител се дава възможност да подпише доклада, за да удостовери присъствието си на проверката и да добави забележки. Когато бъдат открити нередности, земеделският производител получава копие от контролния доклад. Когато проверката на място се извършва дистанционно в съответствие с чл. 32, държавите-членки могат да вземат решение да не дадат на земеделския производител или негов представител възможността да подпише контролния доклад, ако не са констатирани нередности по време на дистанционната проверка. Ако вследствие такива проверки бъдат открити нередности, възможността за подписване на доклада се предоставя преди компетентните органи да направят заключенията си от констатациите по отношение на всички произтичащи намаления или изключвания. Доклад в случая не е изготвен, съответно на заявителя в случая не е дадена възможност да подпише доклада. Мотивите на издателя на административния акт, с оглед на които се извършва упражнявания от съда контрол, не могат да бъдат замествани от твърдения на страните, следователно изискването за мотивиране при прилагане на бланкетна правна норма е условие за неговата законосъобразност, т. к. само тогава е възможна ефективна защита на страните в административното производство и упражняването на контрол от страна на съда. Не е допустимо преценяването на законосъобразността на акта от гледище на други фактически и правни основания извън тези, които е посочил издаващият го орган, както и излагане на мотиви от съда по един немотивиран от административния орган акт. Правораздавателният контрол цели обезпечаване на субективните права и интереси на адресата на акта като властническо волеизявление, и при въведените доводи за неговата материална незаконосъобразност, поради неправилно тълкуване и прилагане на материалноправните норми на ЗПЗП, се налага проверка на фактическите и правни основания за неговото издаване, с оглед решаването с пряко обвързващ материално-правен ефект на административноправния спор, свързан с действието му. Тъй като административното правоотношение се индивидуализира освен със съдържанието и страните си, и с правопораждащия го юридически факт, непосочването на фактически основания в акта в конкретната хипотеза не позволява да бъде идентифицирана волята на административния орган относно упражненото субективно потестативно право, както и да бъде извършена последваща проверка за съществуването му, т. е. проверка за материалната законосъобразност на акта. Ето защо изводът на първоинстанционния съд, че административният орган не е доказал законосъобразността на правните си действия, обективирани в акта е правилен и следва да бъде споделен. При неоснователността на касационните оплаквания решението следва да остане в сила, воден от което и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, IV-то отделение