Решение № 6517 от 23.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2428/2016 г.

Решение № 6517 от 23.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2428/2016 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по касационна жалба, подадена от "З С Г. Б." ООД - гр. Б., представлявано от управителя П. А. И., против решение № 1708/13.11.2015 г., постановено по адм. дело № 1995/2014 г. по описа на Административен съд гр. Б., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение № РД-117/1.09.2014 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ гр. Б., с което е потвърдено разпореждане № 59/4.08.2014 г. на длъжностно лице при ТП на НОИ за признаване на трудова злополука по чл. 55, ал. 2 КСО. Касационният жалбоподател поддържа, че съдебното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се излагат подробни съображения, че съдът неправилно е приел, че административният орган при извършване на разследването по чл. 9 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудови злополуки /НУРРОТЗ/ не е допуснал процесуални нарушения или че допуснатите такива не са съществени; че необосновано и в нарушение на материалния закон е приел, че са установени всички елементи на фактическия състав на чл. 55, ал. 2, т. 1 КСО; че не е извършено самостоятелно и пълно разследване на злополуката, като административният орган се е позовал на данни, събрани в наказателното производство; че не са обсъдени задълбочено всички доводи в жалбата пред първата инстанция, не е обсъдил в тяхната съвкупност всички доказателства и се е позовал на факти, които не са установени в административното производство. По подробни съображения в посочения смисъл, касаторът моли съдебното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен оспорения административен акт. Претендира присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр. Б., не е изразил становище. Ответникът - Р. Н. Ж. от гр. С., не е изразила становища по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че изводите на съда относно наличието на хипотезата на чл. 55, ал. 2, т. 1 КСО са обосновани и правилни и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес и в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК. С обжалваното решение на Административен съд гр. Б. е отхвърлена жалбата на "З С Г. Б." ООД - гр. Б. против решение № РД-117/1.09.2014 г. на директора на ТП на НОИ гр. Б., с което е потвърдено разпореждане № 59/4.08.2014 г. на длъжностно лице при ТП на НОИ гр. Б.. С разпореждането декларираната от Р. Н. Ж., в качеството й на наследник, злополука с вх. № 59/7.05.2014 г., станала със З. Д. Ж. на 26.07.2013 г., е приета за трудова злополука по чл. 55, ал. 2 КСО. За да постанови това решение съдът е приел, че макар злополуката, довела до смъртта на лицето да е настъпила извън работно време, същата е станала по обичайния път при отиване от мястото на живеене до работното място, поради което е налице хипотезата на чл. 55, ал. 2, т. 1 КСО и злополуката правилно е приета от административния орган за трудова. Според съда от събраните по делото доказателства се установява, че на посочената дата, около 18,20 часа З. Д. Ж. е тръгнал от дома си в гр. С. с личния си автомобил за работното си място в с. Д., база "Алтест", където работел като охранител, като се е движел по обичайния път II-79 от гр. С. за гр. Б.. По време на пътуването предприел изпреварване, при което се блъснал челно в движещ се в насрещната лента товарен автомобил; вследствие на удара З. Ж. починал. Съдът е приел за неоснователни доводите на жалбоподателя за допуснати нарушения на административно производствените правила и за неправилно приложение на закона. Настоящият касационен състав на Върховния административен съд намира, че обжалваното съдебно решение е правилно. Същото е постановено при подробно и последователно обсъждане на събраните доказателства и на доводите на страните, направените от съда фактически изводи са обосновани, а правните изводи съответстват на приложимия материален закон. От фактическа страна по делото е установено, че З. Д. Ж. е работил по трудов договор с касационния жалбоподател "З С Г. Б." ООД на длъжността "охранител", като изпълнявал основните си задължения на обект "Алтест" в с. Д.. В деня на увреждането - 26.07.2013 г., същият е следвало да работи нощна смяна, от 19 часа до 7 часа на следващия ден, по предварително утвърден график. Тръгнал за работа от дома си в гр. С. около 18,20 часа с личния си автомобил м. "С. Т.", движел се по път II-79 /гр. С. - посока гр. Б./, предприел изпреварване на движещи се в неговата лента два леки автомобила и по време на изпреварването се блъснал челно в движещия се в насрещната лента товарен автомобил; мястото е на около 2 км от гр. С.. От удара З. Ж. претърпял множество травми на тялото, включително черепно-мозъчна и гръдна, вследствие на които починал. Издаден е акт за смърт 0069/27.07.2013 г., в който за време на смъртта е посочено 18,30 часа, дата - 26.07.2013 г. и място - гр. С.. От работодателя "3 С Г. Б." ООД е проведено вътрешно разследване по случая, резултатите от което са отразени в протокол от 29.07.2013 г. Прието е, че не са налице данни за трудова злополука, тъй като не е установено смъртта на З. Ж. да е настъпила през време, във връзка или по повод на извършване на работата и/или в интерес на работата и/или дейността на предприятието, както и дали лицето е отивало на работа и дали се е движело по регламентиран, определен от лицето и съгласуван с работодателя маршрут при отиване/връщане от работа. По случая е образувано досъдебно производство № 381/2013 г, вх. № 4782/2013 г. по описа на Окръжна прокуратура - Б., ДП № 08-263/2013 г. по описа на РУП - С., което е прекратено с постановление от 28.03.2014 г. на прокурор при Окръжна прокуратура гр. Б., изх. № 4782/13 от 3.04.2014 г. В постановлението е прието, че липсва елемент от състава на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "в" НК - вина от страна на водача на товарния автомобил, в който се е блъснал управлявания от З. Ж. лек автомобил. О. Р. Н. Ж. - съпруга и наследник на З. Ж., е подадена декларация за трудова злополука пред ТП на НОИ-Б. с вх. № ТЗ-59/7.05.2014 г., въз основа на която е образувана преписка № ТЗ-59 по описа на ТП на НОИ. Със заповед № ТЗ-25/16.05.2014 г. на директора на ТП на НОИ гр. Б., е определена комисия, която да извърши разследване на злополуката с починалия З. Ж.. В хода на това производство са изискани и съответно са представени от Окръжна прокуратура - гр. Б. преписи от материалите по приключилото ДП № 381/2013 г. - протоколи за разпит на лица, както и постановлението за прекратяване на производството; събрани са писмени документи, които са подробно описани в съставения относно резултатите от разследването протокол № 28/10.07.2014 г., връчен на осигурителя на 22.07.2014 г. Въз основа на този протокол е издадено разпореждане № 59/4.08.2014 г. на длъжностно лице при ТП на НОИ гр. Б., с което декларираната от Р. Н. Ж. злополука с вх. № 59/7.05.2014 г., станала със З. Д. Ж. на 26.07.2013 г., е приета за трудова злополука по чл. 55, ал. 2 КСО. При обжалването по административен ред от осигурителя "З С Г." ООД, разпореждането е потвърдено с решение № РД-117/1.09.2014 г. на директора на ТП на НОИ гр. Б., което е предмет на оспорването пред административния съд. При установената фактическа обстановка, изводите на първоинстанционния съд са обосновани и правилни. От правна страна, в чл. 55, ал. 1 КСО е предвидено, че трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. Съгласно чл. 55, ал. 2, т. т. 1-3 КСО, трудова е злополуката, станала с осигурен по чл. 4, ал. 1 и чл. 4а по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до основното място на живеене, мястото, където осигуреният обикновено се храни през работния ден или мястото за получаване на възнаграждението. От събраните доказателства по делото се налага извода, че в случая са изпълнени всички предпоставки за определянето на настъпилата злополука като трудова в хипотезата на чл. 55, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 КСО - по време на обичайния път при отиване от основното място на живеене до работното място на осигуреното лице З. Ж., е настъпило внезапно увреждане на здравето му, което е причинило неговата смърт. Пред настоящата инстанция касационният жалбоподател не оспорва извода на административния орган, възприет и от съда, че увреждането е причинено по време на обичайния път на З. Ж. от основното му място за живеене до работното място. Независимо от това и предвид доводите на касатора за неизясняване на релевантните факти и обстоятелства, следва да се отбележи, че настоящият съдебен състав приема за установено, че увреждането е настъпило по време на обичайния път от мястото за живеене до работното място. На дата 26.07.2013 г. З. Ж. е следвало да започне работа на нощна смяна, с начало 19 ч., което е видно от приложения по преписката предварителен график /"Месечен наряд -1 на Ф. О. обект База "Алтест" - с. Д. "З С Г. Б. ООД" за месец юли 2013 г. "/. Същият е живеел в гр. С. и е пътувал до мястото на работа в с. Д. с личния си автомобил м. "С. Т.", като в тази връзка са непротиворечивите твърдения на неговите колеги, които са дали писмени обяснения И. Я.. С. и В. Х. С., приложени в административната преписка. Пътят му обикновено траел около 10 минути. Основната пътна връзка между гр. С. и с. Д. е път II-79, това е и най-прекият път между двете населени места /ноторно и по справка в Интернет/. Според обясненията на И. С. и Х. И.. Николов, З. Ж. обикновено не закъснявал за работа. Според обясненията на Р. Ж., на посочената дата З. Ж. тръгнал от дома си около 18,20 ч. Ударът на управлявания от З. Ж. лек автомобил с насрещно движещия се товарен автомобил, според приетото в постановлението за прекратяване на досъдебното производство, е настъпил около 18,30 часа. Този час е посочен и като час на смъртта в съставен акт за смърт. В съдебното производство е изслушана съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р П. П., лекар в отделение по съдебна медицина при МБАЛ - Б., в което е посочено, че непосредствената причина за смъртта на З. Ж., настъпила при пътно-транспортно произшествие на 26.07.2013 г., е несъвместимите с живота увреждания на жизнено важни органи, черепно-мозъчна и гръдна травми. Съвкупният анализ на изложените факти води до извода, че З. Ж. е отивал от дома си към мястото на работа и това е ставало по обичайния път и по обичайния начин /без последното да представлява релевантен факт/. Следователно, предвид мястото, времето и обстоятелствата, при които е станала злополуката, същата е настъпила при отиване на пострадалия от дома му /основното място за живеене/ към мястото на работа по обичайния за него път. Неоснователни са оплакванията на касационния жалбоподател, които са били поддържани и пред първоинстанционния съд, че в хода на разследването на злополуката са допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Първоинстанционният съд подробно и задълбочено е обсъдил тези доводи на жалбоподателя и е изложил съображенията си, като направените от същия изводи се споделят от настоящия състав. Неоснователно е твърдението на касатора, че изводите на административния орган били необосновани поради това, че същият не е изискал всички доказателства, събрани в досъдебното производство. Събраните в досъдебното производство доказателства, описани в протокол № 28/10.07.2014 г., са приобщени към административната преписка, както и постановлението за прекратяване на досъдебното производство. Това постановление по своя характер представлява акт на друг държавен орган и е допустимо доказателствено средство, съгласно чл. 36, ал. 4, вр. чл. 39, ал. 1 АПК. Данните относно релевантни за административното производство факти и обстоятелства, съдържащи се в посоченото постановление не са опровергани в хода на административното или съдебното производство, като в тази връзка от оспорващия /касационен жалбоподател в настоящото производство/ не са направени никакви доказателствени искания, нито са наведени конкретни фактически твърдения. Причините за настъпилата смърт на З. Ж. са изяснени по безспорен начин в рамките на това досъдебно производство, затова административният орган не е допуснал нарушение на административно производствени правила, като се е позовал на възпроизведените в постановлението за прекратяване резултати от проведеното разследване, при което е изготвена съдебно-медицинска експертиза. Наред с това, в съдебното производство съдът служебно е назначил медицинска експертиза, която е изготвена от вещо лице - лекар по съдебна медицина, въз основа на наличната медицинска документация, включително заключението на съдебно-медицинската експертиза № 190/2013 г. от 27.07.2013 г. за оглед и аутопсия на З. Д. Ж., изготвена по досъдебното производство. Относно причините за смъртта на лицето, както и обстоятелствата, при които е настъпила, касаторът също не излага никакви конкретни твърдения относно факти или обстоятелства, различни от приетите от административния орган и от съда, не е посочил такива и в производството пред първата инстанция. Следва да се отбележи, че въпросът за вината за причиняване на пътно-транспортното произшествие е извън предмета на производството за установяване на трудова злополука. Независимо от това, както основателно е отбелязал първоинстанционният съд, в т. VI от протокол № 28/10.07.2014 г. за резултатите от извършеното разследване, е посочено, че злополуката е възникнала поради действията на пострадалия З. Ж., който е предприел маневра изпреварване, навлязъл е в насрещната лента за движение и се е блъснал челно в движещия се насреща товарен автомобил. Правилно съдът е приел за неоснователен довода на жалбоподателя относно допуснати процесуални нарушения при извършване на разследването на трудовата злополука. Не се спори, че съставеният протокол № 28/10.07.2014 г. за резултатите от извършеното разследване на злополуката, станала на 26.07.2013 г. със З. Д. Ж., е подписан с бележки от две от лицата, които са участвали в комисията - представителя на осигурителя "З С Г. Б." ООД гр. Б. - А. К. Ж., и представителя на работниците и служителите в осигурителя - Атанаска Т. Митова, които са в следния смисъл: "Не съм участвал в разследването, както и в съставянето на протокола. Не са ми представени предварително обясненията по т. ХIII от протокол № 28/10.07.14 г. /първото от посочените лица/ и "Не съм запозната и присъствала за обяснения по т. ХIII-1,2,3,4 от протокол № 28/10.07.14 г. /от второто лице/. Вписването на бележки в протокола от част от членовете на комисията не представлява самостоятелно основание за изключване на протокола като доказателствено средство. В чл. 11 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки е предвидено, че лицата по чл. 58, ал. 4 и 5 КСО /сред които са представителя на осигурителя и представителя на работниците и служителите при осигурителя/ подписват протокола по чл. 10 /протокол за резултатите от разследването/, че са запознати с него и ако не са съгласни с констатациите или с начина на провеждане на разследването, в три дневен срок дават писмени възражения, които се прилагат към протокола. В случая, според съдържанието на вписаните бележки, същите могат да бъдат приети като несъгласие с начина на провеждане на разследването. Посочените причини за несъгласието обаче не обосновават нарушение на процесуални правила при провеждане на разследването, тъй като и двете лица са посочили, че не са запознати предварително с писмените обяснения, без да оспорват, че в момента на представяне на протокола за подпис тези обяснения са били приложени и членовете на комисията са имали възможност да се запознаят с тях. Освен това, както основателно е отбелязал първоинстанционният съд, в протокола за разследване № 28/10.07.2014 г. не са направени фактически констатации, които да са различни от фактическите констатации, направени при така нареченото "вътрешно разследване" при осигурителя "З С Г. Б." ООД, приключило с протокол от 29.07.2013 г., при което същите две лица - А. К.. Ж. и А. Т. М., са участвали и съответно са подписали този протокол. Следва да се обърне внимание на обстоятелството, че според чл. 11 от Наредбата, изискването за подписване на протокола от посочените лица е предвидено само, за да удостоверят, че са запознати с него. Наред с това, съгласно чл. 9 от Наредбата, разследването на трудовата злополука трябва да установи конкретните обстоятелства и причини за нейното възникване, вида на уврежданията, както и всички други данни, които ще подпомогнат ТП на НОИ да се произнесе за характера на злополуката. В случая при разследването на трудовата злополука визираните обстоятелства са установени. Предвид изложените съображения, правили са изводите на първоинстанционния съд, че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административно производствени правила, които да обосновават незаконосъобразност на акта и заради това да представляват основание за неговата отмяна. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствени правила, изразяващо се в неправилен отказ да бъде допуснато привличането като трето лице помагач на застрахователното акционерно дружество "Б. В. И. Г.". Съдът се е произнесъл мотивирано по това искане в съдебното заседание на 11.03.2015 г. и е дал указания за обжалваемостта на постановеното определение, но такова не е последвало. Съдът правилно е отказал да конституира посоченото лице като страна в съдебното административно производство, тъй като същото няма качеството на засегнато от административния акт лице. Участието на трето лице-помагал в съдебното административно производство е изключено от специалните процесуални правила, регламентирани в Административнопроцесуалния кодекс. С. чл. 153, ал. 1 АПК, в съдебното производство участват оспорващият, административният орган, издал оспорения акт и всички заинтересовани лица. Застрахователното дружество, с което осигурителят на пострадалото лице има сключен договор за застраховка, не е заинтересовано лице, тъй като от оспорения пред съда акт не се засягат пряко и непосредствено негови права и законни интереси, нито се създават задължения за него По изложените съображения, не са налице твърдяните касационни основания за отмяна, а при извършената проверка по чл. 218, ал. 2 АПК се установи, че решението е валидно и допустимо. Затова обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не се възлагат разноски за настоящото производство, тъй като такива не са претендирани от ответната страна. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение