Решение № 8307 от 24.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4082/2026 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. АПК по искане на И. В. Д., К. В. Д., М. И. Г., Н. Д. Н., И. Б. Н. и Д. Б. Т., чрез адв. Калев, за отмяна на основание чл. 239, ал.1,т.1 АПК на влязло в сила съдебно решение №1772 от 17.02.2026г., постановено по адм. дело № 4045/2025г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение. В искането се твърди, че е е налице ново обстоятелство, съдържащо се в мотивите на решението, което е станало известно след прочитането им- съдът е разгледал иска по ЗОДОВ за отговорност на община Варна като "възложител", а не както в хода на процеса се е твърдяло, че е отговорна като "административно-контролен орган", който съгласува книжата и разрешава строителството в "чужд за възложителя имот". Иска се отмяна на решението. Прави се евентуално искане за пряко приложение на Конституцията и Хартата за основните права на Европейския съюз и за отмяна на решението като противоречащо на чл. 121, ал.2 и чл. 125, ал.1 от Конституцията и чл. 47 от Хартата. Ответната страна община Варна оспорва искането. Върховният административен съд, петчленен състав на I колегия, намира искането за допустимо- подадено в срока по чл. 240, ал.1,т.1 АПК от надлежни страни. Разгледано по същество, искането е неоснователно. Решението, чиято отмяна се иска, е постановено в касационно производство и с него е оставено всила решение по адм. дело № 161/2023г. по описа на Административен съд- Варна. Това решение е окончателно на основание чл. 223 АПК. Дори и страните по делото да не са съгласни с мотивите му и в тях да се съдържат погрешни констатации, не е налице процесуален ред за изправяне на такива нередности. Отмяната по реда на чл. 237 и сл. АПК е извънинстанционен способ за контрол на влезлите в сила съдебни актове, чиято отмяна се допуска само при наличието на някои от изчерпателно изброените в чл. 239, ал.1 АПК основания. Това производство не представлява допълнителна инстанция за контрол на правилността на съдебния акт, нито е средство за преодоляване на неблагоприятния за страната изход на спора. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК, актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Според практиката на ВАС, се касае за непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и тя не е в резултат на процесуално нарушение или небрежност на страната. "Нови обстоятелства" са такива факти от действителността, които са от значение на юридически или доказателствени факти и не са включени във фактическия материал по делото. Под "нови писмени доказателства" се приемат не само потвърдени с писмен документ обстоятелства, а и новооткрити/новосъздадени документи относно факти, твърдения през висящността на делото, но които не са могли да бъдат доказани именно поради липсата на съответните документи. Важно и съществено условие за наличие на основанията по чл. 239, т. 1 АПК е новите обстоятелства или новите писмени доказателства да не са били известни на страната, позоваваща се на тях. В случая се твърди несъответствие в мотивите на решението между приетото от касационния съд основание на предявения иск и твърдяното от искателите в хода на съдебното производство. Това обаче не е "ново обстоятелство" по смисъла на чл. 239, т.1 АПК, тъй като не касае фактическия и доказателствен материал по делото. По същество искането цели пререшаване на правен спор, по който съдът се е произнесъл със сила на присъдено нещо с влязло в сила съдебно решение. Искането за отмяна на решението на основание чл. 239, т.1 АПК е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Другите наведени основания за отмяна- нарушения на Конституцията и на Хартата за основните права на Европейския съюз не са сред изброените в чл. 239, ал.1 АПК и не могат да бъдат разглеждани в настоящото производство. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал.1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на I колегия,