Решение № 6823 от 9.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3505/2015 г.

Решение № 6823 от 9.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3505/2015 г., VII о., докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Полицейски орган от група "СЦГМ" при СДВР, против решение № 246 от 15.01.2015 г., постановено по адм. дело № 4052/2014 г. на Административен съд София-град. Излагат се доводи за неправилност на решението, като постановено при нарушение на материалния закон и при необоснованост на съдебния акт- касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Посочва, че описаната административна мярка е наложена на основание чл. 171, т. 5, б., "б" от ЗДвП, а именно паркираното МПС е създало опасност за преминаването на другите участници в движението, като това обстоятелство се доказва от предоставения по делото снимков материал. С касационната жалба се прави искане ВАС да отмени обжалваното решение и реши спора по същество, като остави в сила наложената принудителна административна мярка. Ответникът - Ивайло Христов Христов, чрез процесуален представител в писменият си отговор, излага становище за неоснователоност на касационната жалба. Претендира сторените по делото разноски в размер на 300 лева, като представя договор за правна защита и съдействие от 19.02.2015 г. (л. 6 от касационното дело) сключен между адв. Антоанета Василева и ответника по настоящото дело за изготвяне на отговор по касационната жалба, за цитираната сума. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на ответника по настоящото дело срещу наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ - репатриране на пътно превозно средство, разпоредено от полицейски орган от група "СЦГМ" при Отдел "Охранителна полиция" при Столична дирекция на вътрешните работи /ООП - СДВР/. С обжалваното решение административния съд е отменил като незаконосъобразна принудителната мярка, осъдил е Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на Ивайло Христов Христов направените деловодни разноски в размер общо на 110 лева и е разделил на основание чл. 210, ал. 2 от ГПК производството по делото, като жалбата в частта съдържаща предявен иск за възстановяване на имуществени вреди в размер на 76 лева, заплатени за репатриране на МПС, е изпратил на доклад на председателя на АССГ. Видно от доказателствата по делото с оспорената ПАМ, на 17.01.2014 г. е разпоредено репатрирането на л. а. "Фолксваген" с ДК № СО 1834 ХА, който според полицейския орган е бил паркиран в нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 3 от ЗДвП на ул. "Индустриална", под моста към бул. "Сливница". Предвид неправилното паркиране е съставен акт за установяване на административно нарушение за извършено нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, според която норма се забранява паркирането"в тунели и подлези, на мостове, надлези, стеснени участъци от пътя и в участъци с ограничена видимост". Изготвена е докладна записка с приложена скица, като в нея не е отразено наличието на знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано пътно превозно средство, както и на знак забраняващ паркирането. В обжалваното решение подробно са описани хипотезите на чл. 171, т. 5 от ЗДвП, при които може да се наложи ПАМ - преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. За да отмени процесната принудителна административна мярка съдът е приел, че квалифицираното нарушение в съставения фиш не отговаря на установената фактическата обстановка и липсва нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 3 от ЗДвП. Така постановеното решение е правилно Настоящия състав напълно споделя изложеното в мотивната част на обжалваното решение, като същата не следва да се преповтаря. Жалбоподателят счита, че описанието на нарушението и правната квалификация по съставения фиш са предмет на друго производство, като не е следвало да се разглежда от АССГ в настоящото. Посочва, че процесната ПАМ е наложена на основание чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП, а именно паркираното МПС е създало опасност за преминаването на другите участници в движението, като посочва, че това обстоятелство се доказва от представения по делото снимков материал. Следва да се отбележи, че първоинстанционният съд е разгледал хипотезата на чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП, установяваща, че ПАМ - преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или упълномощен от него водач, се налага, когато същото е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. В тази връзка е приел, че от доказателствата по делото не се установява, а и от страна на ответника - началника на СДВР, не се е твърдяло, наличието на неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство. Не се е установило също така, включително и от снимковия материал, лекият автомобил да е създавал опасност или да е правил невъзможно преминаването на другите участници в движението. Пред настоящата инстанция не са представени доказателства, оборващи тези твърдения. При това положение и съобразено с представените по делото и съдържащи се в административната преписка доказателствата, както правилно е приел и първоинстанционния съд, не може да се приеме, че са били налице необходимите предпоставки за прилагане на ПАМ, поради изпълнение на хипотезата на чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП. Колкото до възражението, че описанието на нарушението и правната квалификация по съставения фиш са предмет на друго производство, следва да се отбележи, че първоинстанционният съд в решението си е посочил, че дори да е налице извършено нарушение на разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, то тогава биха възникнали предпоставки за ангажиране на административно-наказателна отговорност на водача на автомобила за неправилно паркиране, но не и за налагане на процесния ПАМ - преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. Настоящия състав счита за правилно приетото от АССГ, че неправилното паркиране не може самостоятелно да бъде основание за прилагане на ПАМ, като в процесния случай, прилагането на мярката е несъобразено с целта на закона, в противоречие с принципа за съразмерност съобразно разписаното в чл. 6, ал. 2 от АПК. Предвид горното, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на сочените отменителни касационни основания. При този изход на спора следва да бъде уважена претенцията на ответната страна за присъждане на адвокатско възнаграждение. На основание чл. 143, ал. 3 АПК във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4, от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, касационният жалбоподател СДВР следва да заплати на Ивайло Христов Христов сумата от 300 лв, представляваща адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, VII отделение