Решение № 7149 от 14.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13605/2018 г.

Решение № 7149 от 14.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13605/2018 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" – В. срещу решение № 1713 от 17.09.2018 г., постановено по адм. дело № 1998 по описа за 2018 г. на Административен съд – В., с което е отменена заповед № ЗСПД/Д-В/10172/07.06.2018 г. и преписката е върната на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" – В. за ново произнасяне по заявление - декларация вх. № ЗСПД/Д-В/10172/23.05.2018 г. при спазване на дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона. Изложените подробни съображения за необоснованост и неправилно прилагане на чл. 9, ал. 2 във вр. с чл. 8 д, ал. 1 от ЗСПД и чл. 123, ал. 1 от СК са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Е. Ч. от [населено място] е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намери за неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Варненския административен съд е заповед № ЗСПД/Д-В/10172 от 07.06.2018 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" – В., потвърдена с решение № 03-РД06-0020 от 25.06.2018 г. на Директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане – В., с която на Е. Ч. от [населено място] е отказано отпускане на месечна добавка за отглеждане на дете с трайно увреждане по чл. 8 д от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД). Отказът е мотивиран с недадено съгласие от майката на детето съгласно чл. 9, ал. 2 от ЗСПД. За да уважи жалбата, Варненският административен съд е приел, че установените по делото факти следва да бъдат подведени в хипотезата по чл. 9, ал. 4 от ЗСПД, уреждаща предоставянето на месечни помощи за деца с разведени родители. Този извод се основава на извършена подробна преценка на събраните по делото доказателства, при която е установено, че родителите са във фактическа раздяла и влошени отношения, а детето А. с вид/степен на увреждане 60 на сто живее с баща си на един и същ настоящ адрес. Т. ще се постигне преследваната от закона цел да се подпомогне отглеждането на детето с трайно увреждане в семейна среда и да се задоволят негови основни и специфични поради увреждането потребности. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. На основание чл. 8 д, ал. 1 от ЗСПД на родителите (осиновителите), когато отглеждат деца с трайни увреждания, се предоставят месечни помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане до 18-годишна възраст и до завършване на средното образование, но не по-късно от 20-годишна възраст, независимо от доходите на семейството, при изпълнение на предвидените от закона условия. По делото няма спор, че родителите, респ. семейството на детето А., което е със степен на трайно увреждане 60 на сто, има право на месечната помощ по чл. 8 д, ал. 1 от ЗСПД. Спорът е чрез кой от двамата родители следва да се предостави помощта, като се има предвид, че родителите са във фактическа раздяла и в лоши отношения. В касационната жалба се посочва, че и двамата родители са подали заявления за получаване на месечната помощ. Разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗСПД в приложимата редакция (ДВ, бр. 98 от 2016 г.), е предвиждала помощите да се предоставят на майката. В алинея 2 е уредено предоставянето на помощите на бащата с изричното писмено съгласие на майката, а с ал. 3 – предоставянето на месечни помощи за деца с разведени родители. Случаите, в които родителите са в трайна фактическа раздяла или майката не може да даде изрично съгласие по обективни причини (напр. продължително отсъствие от страната), не са регулирани. Когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи на основание чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на Република България. Фактическа раздяла е състояние, при което съпрузите не живеят заедно и нямат общо домакинство, т. е. те не са семейство, независимо, че гражданският брак не е прекратен. Разпоредбите на чл. 123, ал. 1 и 2 от Семейния кодекс, които предвиждат родителските права да се упражняват по общо съгласие на родителите, са практически неприложими. Разпоредбата на чл. 9, ал. 3 от ЗСПД, която урежда предоставянето на месечната помощ при развод на родителите, е аналогична в най-голяма степен на отношенията при трайна фактическа раздяла на родителите. Административният орган следва да прецени кой от двамата родители реално полага ежедневни грижи за детето и живее с него в едно домакинство. В настоящия случай е установено, че семейството на детето е при баща му, с когото живее в едно жилище и едно домакинство. За да се постигне най-пълно целта на чл. 8 д, ал. 5, т. 1 от ЗСПД – задоволяване на основните и специфичните поради увреждането потребности на децата с трайни увреждания, а не на родителите им – месечната помощ следва да бъде отпусната на бащата, който полага ежедневните грижи и надзор над детето. Следва да се посочи, че с последните изменения на чл. 9, ал. 1 от ЗСПД (ДВ, бр. 88 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) майката вече не е предвидена като единственото лице с право да получава месечната помощ. Предвидено е, че помощите по чл. 2, ал. 3 се предоставят през месеца, следващ месеца, за който се дължат на майката (осиновителя/осиновителката), родителя, настойника или попечителя. Като е отменил оспорената заповед като незаконосъобразна и е изпратил преписката на административния орган с указания за издаване на нова заповед, първоинстанционният административен съд е приложил правилно материалния закон. Не се установяват касационни основания за отмяна по чл. 209 от АПК, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,