Решение № 10881 от 4.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7154/2025 г.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ц. Х. М., [ЕГН], от гр. Ботевград, подадена от процесуалния представител адв. Б. Петров, срещу Решение 543/24.04.2025 г., постановено по адм. дело 205/2025 г. по описа на Административен съд София област. В касационната жалба е наведено твърдение за неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът излага доводи за нищожност на процесния ревизионен акт (РА) поради издаването му от териториално некомпетентен орган по приходите. На следващо място оспорва изводите на административния съд по същество. Счита че събраните доказателства по делото не установяват наличието облагаем оборот, водещ до възникване на задължението за регистрация по ЗДДС. В тази връзка подчертава, че ревизионното производство е проведено по общия ред и фактическите констатации в акта не се ползват с презумпцията за истинност по чл. 124, ал. 2 ДОПК. Отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение и при условията на алтернативност, РА да бъде обявен за нищожен или отменен като незаконосъобразен. Претендира присъждане на деловодни разноски, съгласно приложения списък по чл. 80 ГПК и фактура 10 4146/16.05.2025 г. Ответникът - директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), не представя отговор по касационната жалба съгласно чл. 213а, ал. 4 АПК. В съдебно заседание се представлява от юрк. Бакърджиева, която я оспорва и моли да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното решение - оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция съгласно представен списък на разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първи състав на Осмо отделение, след преценка по допустимостта на жалбата, правилността на решението на заявените касационни основания и извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство е бил РА Р-22002323002005-091-001/16.04.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Бургас, в потвърдената част с Решение 1127/14.08.2024 г. на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, на установените допълнителни задължения за ДДС на Ц. Х. М. за периодите от м. 01 до м. 04.2022 г. в размер на 2 475 лв. и законна лихва в размер на 604,55 лв. Ревизионното производство със съответния предметен обхват е образувано със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) Р-22002323002005-020-001/06.04.2023 г., издадена от началник сектор Ревизии при ТД на НАП Бургас. От фактическа страна решаващият съд е обобщил извършените процесуални действия и предложенията за установяване на задълженията в Ревизионен доклад (РД) Р-22002323002005-092-001/25.01.2024 г. С оглед на събраните данни и доказателства органите по приходите са констатирали, че през ревизираните периоди задълженото лице е осъществявало търговска дейност, свързана с покупко-продажбата на стоки по електронен път (сувенири, монети, часовници, козметика и др.). Доставката до клиентите е осъществявана с куриерски услуги от Еконт Експрес ООД и Спиди ЕАД и на негово име са изплащани в брой суми от наложени платежи и парични преводи. От лицето не са подадени ГДД за съответните данъчни периоди. От правна страна административният съд е приел жалбата за допустима и след извършена проверка по реда на чл. 160, ал. 2 ДОПК е потвърдил издаването на РА от компетентни органи по приходите при спазване на законовите изисквания за форма и съдържание съгласно чл. 119 и чл. 120 ДОПК. Твърденията на жалбоподателя за нищожност на РА са отхвърлени като неоснователни с оглед на представените Заповед РД-01-864/04.11.2022 г. на директора на ТД на НАП София и Заповед З-ЦУ-1997/04.11.2022 г. на зам.-изпълнителния директор на НАП. В хода на ревизионното производство не са констатирани допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на акта. По същество съдът е обосновал извод за правилно приложение на материалния закон. Съгласно изложените мотиви в тази насока, размерът на реализираните от жалбоподателя доходи по месеци се установява от приложените като доказателства към административната преписка снимки на документи, показващи изплащането в брой на наложени платежи и парични преводи, както и електронни таблици, в които са описани товарителници, дата на изплащане на суми и др. Извършваните доставки на стоки, чрез различни сайтове в интернет и доставени до крайни клиенти от куриерско дружество имат характер на облагаеми доставки по чл. 12 ЗДДС и се включват при определянето на облагаемия оборот за целите на задължителната регистрация по чл. 96, ал. 1 ЗДДС. Обжалваното решение на Административен съд София област е вадилно, допустимо и правилно като краен резултат. Неоснователно е оплакването на касатора срещу изводите на първоинстанционния съд по въпроса за валидността на процесния РА. От доказателствата по делото се установява и не е спорно, че РА е издаден и подписан с валидни електронни подписи на органите по приходите, посочени в чл. 119, ал. 2 ДОПК. Възложителят на ревизията е оправомощен от директора на компетентната териториална дирекция на НАП със Заповед РД-01-864/04.11.2022 г. като същият е посочен и в издадената Заповед З-ЦУ-1997/04.11.2022 г. на зам.-изпълнителния директор на НАП. При идентична фактическа обстановка Общото събрание на колегиите на ВАС е преценило ТР 3/26.06.2025 г. по т. д. 2/2024 г., че не е нищожен издаденият РА в резултат на ревизия, възложена от орган по приходите служител на една териториална дирекция на НАП, определен със заповед по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК на директора на друга териториална дирекция въз основа на заповеди по чл. 12, ал. 6, изр. първо ДОПК и чл. 10, ал. 9 ЗНАП, по отношение на лице, за което съгласно правилата на чл. 8 ДОПК компетентни са органите на втората (другата) териториална дирекция. С оглед на изложеното настоящият касационен състав приема, че административният съд е извършил надлежно преценката по чл. 160, ал. 2 ДОПК и е достигнал до правилен извод за липса на съществени пороци, обуславящи нищожност на процесния РА. Като съществено процесуално нарушение не може да бъде квалифициран соченият от касатора пропуск на съда да спре настоящото дело до приключване на тълкувателно дело 2/2024 г., тъй като посоченото обстоятелство не нарушава правото на защита на жалбоподателя. Заключението на решаващия съд по същество за спазване на материалноправните разпоредби при издаването на процесния РА, респективно за недоказаност и необоснованост на наведените оплаквания от жалбоподателя, е съобразено с фактическата обстановка. Мотивите на решаващия съд за отхвърляне на оспорването следва да бъдат допълнени и прецизирани с оглед на събраните писмени доказателства по делото в голям обем (5 бр. папки с приложения). При ревизията на Ц. М. органите по приходите са установили основания за провеждането ѝ по особения ред на чл. 122 ДОПК за данъчните периоди по ДДС от м. 01.2022 г. до м. 04.2022 г. Въпреки това облагането с РА не е извършено по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК, поради което е неоснователно касационното възражение за нарушение на съда по повод разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса. От основно значение за преценката по отношение на получените доходи от М. през посочения период е доказателствената стойност на информацията и документите, представени от третите за производството лица Еконт Експрес ООД и Спиди ЕАД. Доколкото първичните документи от второто са в писмен вид и са представени в заверен екземпляр по делото, то от първото куриерско дружество са представени справки в табличен вид и електронни изявления, от които се извлича детайлна информация за номера на всяка от пратките и товарителниците, местоназначение, данни за страните, сумата на наложените платежи и др. Съгласно чл. 2 ЗЕДЕУУ, електронното изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и представяне на информацията, което може да съдържа и несловесна информация. Негов автор е физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител, а титуляр лицето, от името на което е извършено електронното изявление чл. 4. Според Общи условия за услугите на Еконт , дружеството се явява доставчик на пощенски услуги. Подписите на потребителите на услугите могат да бъдат електронни подписи, поставени върху електронен вариант на документите, без да е необходимо тяхното разпечатване на хартиен носител т. 10.2, при което софтуерното приложение, инсталирано на устройство на куриера трансформира собственоръчния подпис на клиент в цифрово графично изражение и го интегрира в структурата на електронните документи. Оригиналният електронен документ се съхранява в базата данни на Еконт Експрес и не може да бъде редактиран или модифициран. При условие, че тези подписи имат характера на обикновен електронен подпис и стойността на собственоръчно поставени подписи върху хартиен екземпляр, всички представени от Еконт експрес ООД доказателства по делото (разпределени в 5 папки приложения) следва да бъдат ценени в тяхната съвкупност и поотделно като автентични. От тях се установява мястото и времето на предаване на съответната пратка с номер, имена на получателя, обявената стойност, получените парични преводи и наложени платежи. В случая са спазени разпоредбите на чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ и чл. 3, ал. 35 Регламент 910/2014 г. на ЕП и на Съвета относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар, която дефинира електронния документ като всяко съдържание в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис, което е валидно по отношение на документите за плащане, подписани с обикновен подпис, доколкото саморъчният такъв е преформатиран в PDF файл и съобразно посочените по-горе Общи условия има стойността на саморъчен подпис. Преценени в тяхната съвкупност доказателствата от Еконт експрес ООД и Спиди ЕАД съдържат достатъчно данни за осъществените от задълженото лице продажби на стоки и оборота от тази дейност, съвпадащ с изчисления от ревизиращите органи размер за 2021 г. от 49 322,58 лв. от първото дружество и 1 303,64 лв. от второто. Продължителността и броят на извършените от Ц. М. продажби на движими вещи води до несъмнения извод, че данъчно задълженото лице по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗДДС е реализирало приходи от търговска дейност по чл. 1, ал. 1, т. 1 ТЗ. Следователно констатациите на органите по приходите и събраните писмени доказателства за получаването на сумите от негова страна, не са опровергани по надлежния ред в хода на делото. Видно от тях лицето подлежи на задължителна регистрация по реда на ЗДДС, тъй като е достигнало облагаемия оборот за регистрация съгласно чл. 96, ал. 1 ЗДДС, в приложимата по време редакция - ДВ, бр. 96 от 2019 г., за предходните 12 месеца. След проверка на заявените касационни пороци и служебна за приложението на материалния закон, настоящата инстанция намира Решение 543/24.04.2025 г. на Административен съд - София област за правилно, поради което следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 221, ал. 2 АПК. При този изход на делото претенцията за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на НАП следва да бъде уважена по основание, но не и по размер. Материалният интерес по делото е определен неправилно в списъка на разноските от процесуалния представител на ответника в размер на 31 213 лв. Съобразно отменителния диспозитив на Решение 1127/14.08.2024 г. на ДД ОДОП София, предмет на съдебно обжалване е РА от 16.04.2024 г. в частта на установените допълнителни задължения за ДДС в размер на 2 475 лв., ведно с лихви от 604,55 лв., т.е. общо 3 079,55 лв. Според настоящия касационен състав спорът не се отличава с висока степен на фактическата и правна сложност, а процесуалните действия на страната се свеждат до изготвяне на коментирания списък на разноските и изразена позиция за неоснователност на оспорването в хода по същество. С оглед на това съдът определя справедлив размер на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция от 100 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, Първи състав на Осмо отделение,