Решение № 15640 от 18.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3802/2019 г.

ВАСVI отделение18.11.2019 г.докладчик т Румяна Папазова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2318 от 10.12.2018 г., постановено по адм. д. № 1980 по описа за 2018 г. на Административен съд – Бургас. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 15640 от 18.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3802/2019 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Вокс Груп" ООД със седалище и адрес на управление в гр. Бургас против решение № 2318 от 10.12.2018 г., постановено по адм. дело № 1980/2018 г. на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед № РД-22-44/09.07.2018 г. на директора на РЗИ-Бургас. Изложени са доводи за неправилно прилагане на административнопроцесуални правила, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и противоречие с материалния закон. Ответникът Директорът на Регионална здравна инспекция, гр. Бургас, не е взел становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намери за неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Бургас е заповед № РД-22-44 от 9.07.2018 г. на Директора на Регионална здравна инспекция (РЗИ), гр. Бургас, с която на основание чл. 11, ал. 4 от Наредба № 36 от 21.07.2009 г. за условията и реда за упражняване на държавен здравен контрол е потвърдено даденото на "Вокс Груп" ООД предписание № ДЗК-188 от 7.07.2018 г. за спиране на дейност в обект: озвучаване от локален източник на шум на откритите площи на обект летен клуб Сакса Бийч на адрес: гр. Бургас, северен плаж-паркинг, за времето от 23.00 часа до 07.00 часа и на основание чл. 31, ал. 1, т. 2 от ЗЗШОС е спряна дейност в същия обект: озвучаване от локален източник на шум на откритите площи за времето от 23.00 часа до 07.00 часа. За да отхвърли жалбата като неоснователна, Бургаският административен съд е обосновал извод за издаване на оспорения акт от компетентен орган, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Изводите на съда произтичат от извършената подробна преценка на събраните по делото доказателства, при която е установено, че в момента на проверката измерените нива на шум, причинявани в определени зони на града от околните заведения, вкл. летен клуб Сакса бийч, не съответстват на изискванията и нормите за нощно ниво на шум съгласно Наредба № 6 от 26.06.2006 г. за показателите за шум в околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности на показателите за шум в околната среда, методите за оценка на стойностите на показателите за шум и на вредните ефекти от шума върху здравето на населението. Длъжностното лице на РЗИ - старши експерт-физик – е използвало методите за измерване и оценка на помещенията на жилищни, обществени сгради и населени места, регламентирани в БДС 15471-82. Измерената стойност в зоната пред стопанисваното от дружеството увеселително заведение, летен клуб Сакса бийч, е 84 dВ при норма 35 dВ. Административният орган в съответствие с принципа на съразмерност, заложен в чл. 6 от АПК, е упражнил правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, без да засяга права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава, а тя е да се осигурят здравословни условия на живот на населението и опазване на околната среда от шум чрез разработването и прилагането на интегриран подход и мерки за неговото предотвратяване или намаляване. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователен е изложеният в касационната жалба довод за неправилно прилагане на административнопроизводствените разпоредби, регулиращи компетентността на административния орган и задължението му да издаде мотивиран акт. На основание чл. 31, ал. 1 от Закона за защита от шума в околната среда (ЗЗШОС – редакция, ДВ - бр. 98 от 2014 г.) мерките за отстраняване на констатирани нарушения и спирането на дейности от локални източници на шум се прилагат от министъра на здравеопазването, министъра на околната среда и водите, министъра на регионалното развитие и благоустройството и кметовете на общини или упълномощени от тях длъжностни лица. Със заповед № РД–28-160 от 19.05.2011 г. министърът на здравеопазването е упълномощил директора на РЗИ – Бургас да налага принудителните административни мерки по чл. 31, ал. 1 от ЗЗШОС. При издаване на оспорения акт директорът на РЗИ – Бургас е упражнил предоставените му правомощия съгласно процесуалните правила, регламентирани в Наредба № 36 от 21.07.2009 г. за условията и реда за упражняване на държавен здравен контрол (изм. ДВ - бр. 82 от 3.10.2014 г.). На основание чл. 11, ал. 4 от Наредба № 36 от 21.07.2009 г. директорът на РЗИ е издал заповед за прилагане на принудителни мерки, в която е изложил обосноваващите я фактически и правни основания. При тези факти и след като се е позовал на § 1, т. 12 от ДР на Закона за здравето и компетенциите на директора на РЗИ по този закон, първоинстанционният административен съд законосъобразно е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган при спазване на изискванията на чл. 59 от АПК. По отношение оплакването на жалбоподателя, че не е бил уведомен за образувано административно производство съгласно чл. 26 от АПК, следва да бъде подкрепено становището, че при започване на производство за констатиране на нарушения се прилага специалната норма на чл. 19, ал. 1 от Закона за здравето, съгласно която държавният здравен контрол се извършва систематично - без предварително уведомяване, и насочено - при постъпили сигнали от граждани, държавни и общински органи и организации, както и при наличие на други данни за възникнали инциденти. Неоснователни са изложените в касационната жалба съображения за допуснато съществено нарушение на съдопроизводственото правило за постановяване на решение след изясняване на всички факти по делото. Показателите на установените нива на шум са констатирани в протокол № К-105 Ш от 9.07.2018 г. и сертификат за контрол № К-105 от 9.07.2018 г., в които са изложени данни за обектите, причиняващи шум над допустимите норми и тяхното местоположение. Измерването е извършено от длъжностно лице на РЗИ, старши експерт-физик, съобразно приложимия стандарт и е обективирано в редовно съставен документ. Спазени са изискванията, регламентирани в Наредба № 6 от 26.06.2006 г. за показателите за шум в околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности на показателите за шум в околната среда, методите за оценка на стойностите на показателите за шум и на вредните ефекти от шума върху здравето на населението. Констатирано е превишаване на показателите на граничните стойности в зони за обществен и индивидуален отдих съгласно Наредба № 6 от 26.06.2006 г., Приложение 2 към чл. 5, таблица 2, т. 3. Надлежното измерване на нивото на шума не е опровергано чрез насрещно доказване. Оспорените принудителни административни мерки са приложени за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на нормите на шум, причинени от локални източници в урбанизирани територии, чрез спиране на дейност: озвучаване от музикалната уредба за времето от 23.00 часа до 07.00 часа, не само в деня на проверката, но и през следващите дни. Мерките са съобразени с вредните ефекти от превишените нива на шум и предизвикания дискомфорт в часовете на денонощието от 23.00 до 07.00. Оспореният административен акт е материално законосъобразен и като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд – Бургас е постановил обосновано и правилно решение. Не са налице касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,

Цитирани разпоредби

1