Решение № 10731 от 17.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5864/2009 г.

Решение № 10731 от 17.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5864/2009 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК .

Образувано по касационни жалби на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Пловдив при ЦУ на НАП и на "Редлес" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Сърница, ул. "Беглика", представлявано от управителя Реджеп Халил Кисьов против Решение № 219 от 04.03.2009 г. на Административен съд гр. Пловдив по адм. д. № 18 по описа за 2007 г., съответно в частта му, с която по жалба на "Редлес" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Сърница, ул. "Беглика", представлявано от управителя Реджеп Халил Кисьов, е отменен ревизионен акт /РА/ № 13001103/01.12.2006 г. на орган по приходите при ТД на НАП Пазарджик, потвърден с Решение № 162/19.02.2007 г. на Дирекция "ОУИ" Пловдив при ЦУ на НАП, в частта му, с която за данъчни периоди м. 04 и 06.2004 г. на ревизираното лице е отказан данъчен кредит общо в размер на 2 761,60 лв. по 4 бр. фактури по доставки на ЕТ "Семерджиев 61" и с която е прогласена нищожността на същия РА, в частта му за данъчни периоди м. 01 и 02.2004. относно отказан данъчен кредит съответно 4 890,80 лв. по доставки на "Вива топ комерс" ЕООД и в тази, с която жалбата на ревизираното лице, в останалата й част, е отхвърлена.

В касационната жалба на Д "ОУИ" Пловдив се поддържа, че съдебното решение, в посочените части е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуални правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК , изразяващи се в необоснован извод относно реалността на доставките по 1 бр. - фактура на ЕТ "Семерджиев 61" с предмет "транспортна услуга по доставка и извоз на фасониран дървен материал" и по доставките на дървен материал, както и относно начисляването на ДДС от прекия доставчик като задължение към бюджета. Поддържа се, че в частта, с която е обявена частична нищожност на РА, съдът неправилно е преценил правната природа на ДАПВ и неправилно е тълкувал нормата на чл. 133 ДОПК . Иска се отмяна на съдебното решение, отхвърляне на жалбата против РА в обжалваната част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по тази жалба "Редлес" ООД, оспорва жалбата.

В касационната жалба на ревизираното лице се поддържа, че съдебното решение, в частта му, с която жалбата на дружеството против РА, в частта му, относно отказан данъчен кредит в размер общо на 12 120,60 лв. по доставки на "Вива топ комерс" ЕООД и "Четири" ЕООД, е неправилно, тъй като само неоткриването на адресите за кореспонденция на посочените преки доставчици не е основание за отказ на данъчен кредит. Решението, в тази част, противоречало и на Решението на Европейския съд по правата на човека по делото "Булвес" АД срещу България , заради качеството на ревизираното лице на добросъвестен получател по доставките. Иска се отмяна на съдебното решение в тази част и отмяна на РА в посочената част.

Ответникът по тази жалба не взема становище по нея.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба на ревизираното лице и за частична основателност на касационната жалба на Д "ОУИ" Пловдив при ЦУ на НАП в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, първо отделение, в настоящия си състав, като обсъди допустимостта на касационните жалби и направените в тях оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК , намира за установено следното:

Касационните жалби са процесуално допустими като подадени от легитимирани лица против подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК , а по съществото им съдът съобрази следното:

1. Относно частта на решението, с което част от РА е обявен за нищожен.

В тази част съдебното решение е правилно. За данъчни периоди м. 01 и 02. 2004. е отказан данъчен кредит съответно по доставки на Съдът е съобразил издадените и влезли в сила ДАПВ № 899/24.12.2004 г. и ДАПВ № 1496/25.03.2004 г., с които на ревизираното лице е възстановен декларираният ДДС за възстановяване за тези периоди. Преди изменението на ДОПК с ДВ бр. 108/2007 г., разпоредбата на чл. 133 от същия кодекс следва да се тълкува в смисъл, че и установените с актове за прихващане и връщане права за данъчните субекти, съответстващи на задължения за данъчната администрация могат да бъдат изменяни по особения ред на раздел II на глава ХVI ДОПК . Това се налага от принципа за зачитане на стабилитета на административните актове, както правилно е приел и първоинстанционният съд. В резултат на това тълкуване, изводът за липса на материална компетентност на издателя на РА за посочените периоди е обоснован и законосъобразен.

2. Относно частта на решението, с която РА частично е отменен като незаконосъобразен.

Спорът е бил за правото на данъчен кредит по 4 бр. фактури в данъчни периоди м. 04 и 06.2004 г. с издател ЕТ "Семерджиев 61" с предмет на едната фактура "транспортна услуга" и на останалите "иглолистни дъски и иглолистен и фасониран дървен материал". Правото е отказано поради непредставяне на достатъчно доказателства относно реалността на доставките, по чл. 65, ал. 4 т. 4 - съгласно РА, не били представени платежни документи, дневник за постъпил, преработен и експедиран дървен материал /съгласно чл. 133, ал. 1 и 3 от Правилника за прилагане на Закона за горите/, както и превозни билети на името на фирмата. Не било установено доставчикът да разполага с нает персонал, а и в представените пътни листи е посочен превоз на стърготини, а не на дървен материал.

За да отмени РА в тази част, първоинстанционният съд е приел, че фактическите констатации на РА в тази част са опровергани от ревизираното лице, тъй като от приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза се установило начисляване на ДДС от доставчика по една фактура, а реалността на доставките на дървен материал е доказана с представените още при ревизията 2 броя пътни листове и 4 броя превозни билети. Нарушаването на правилата по чл. 133, ал. 1 и 3 от ППЗГ не е основание за отказ на данъчен кредит. Фактическият извод на първоинстанционния съд за реалност на процесните доставки на фасониран дървен материал е необоснован на събраните доказателства. Още в хода на ревизионното производство са представени 4 бр. пътни листи, за осъществен превод от Асан Семерджиев през м. 04.2004 г. с товарен автомобил "Камаз" рег. № РА 0793, но превозеният товар е описан като "стърготини" и не е идентичен с предмета на доставките. Липсват обяснения и с какви трудови и други ресурси фирмата, пряк доставчик, е осъществила доставките, както и всякакви доказателства в тази насока. С приетото по делото основно заключение на вещо лице се установява, че съгласно оборотната ведомост за периода, доставчикът няма нает персонал. Освен три фактури за доставка на дървен материал с получател прекия доставчик, не са представени други доказателства за реалното доставяне на процесния дървен материал от прекия доставчик на ревизираното лице. Коментираните от първоинстанционния съд превозни билети явно се отнасят за предходна доставка с получател прекия доставчик, а обсъжданите вече пътни листи не са относими към спорния по делото предмет. При тези факти, само заключението на вещо лице, че счетоводството на прекия доставчик е водено редовно и ДДС по процесните фактури е начислен не е достатъчно за признаване на правото на данъчен кредит на получателя, при спор относно реалността на фактурираните доставки. Със Закона за горите , ППЗГ и Наредба № 30 от 2 декември 1998 г. за ползване на дървесината от горите, законодателят е предвидил разрешителен режим за сечта, извозването и транспортирането на дървесината от горите. Липсата на позволително за тези дейности влече административно-наказателна отговорност за извършителите (чл. 102 от ЗГ ). Само тази липса не е достатъчна да обоснове извод за липса на доставка по издадени фактури за целите на данъчното облагане с ДДС, но при положение че са представени доказателства за реалното предаване на предмета на доставките. Решението в тази част и в съответната част за разноските следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по същество, с което жалбата против РА в посочената част - да се отхвърли като неоснователна.

3. По касационната жалба на ревизираното лице.

Решението в останалата му част е правилно. Относно доставчиците "Вива топ комерс" ЕООД и "Четири" ЕООД, експертното заключение е потвърдило, че няма доказателства, въз основа на които да се заключи, че счетоводствата на посочените доставчици са водени редовно и ДДС по техните фактури е начислен. Съставянето на ДРА на "Четири" ЕООД по реда на чл. 109 ДПК (отм.) не променя, а потвърждава посочения фактически извод.

Водим от горното и на осн. чл. 222 ал. 1 и чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение