Решение № 4999 от 3.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5516/2018 г.

Решение № 4999 от 3.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5516/2018 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Д. А. и А. А., чрез адв. Панайотова от АК – П., срещу решение № 416/23.02.2018 г., постановено по адм. дело № 2127/2017 г. по описа на Административен съд – П., с което е отхвърлено оспорването им, като законни наследници на В. А. против Решение № 2153-15-114/16.06.2017 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – П. (ТП на НОИ - П.), с което е оставена без уважение жалбата им против Разпореждане № 5104-15-117/20.04.2017 г., издадено от длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО в ТП на НОИ - гр. П.. Наведените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се върне преписката на компетентния административен орган за ново произнасяне при спазване на условията по чл. 174 АПК. Претендира се присъждане на съдебно - деловодни разноски, съобразно представен списък. Ответникът – директор на ТП на НОИ – П., чрез процесуален представител, в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба. Развива съображения, обосноваващи правилност и законосъобразност на формираните от първоинстанционния съд изводи. Иска оставяне в сила на първоинстанционното съдебно решение. Претендира се присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. Ответникът – "ПИМК" ООД не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Поддържа становище, че в оспореното решение първоинстанционният съд не е изследвал и не е изложил мотиви досежно релевантен признак на трудовата злополука – функционалната връзка с изпълняваната работа и настъпилата смърт, съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 КСО "през време и във връзка или по повод на извършваната работа". Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на обжалване в първоинстанционното производство е решение № 2153 -15-114/16.06.2017 г. на директор на ТП на НОИ – П., с което е оставена без уважение жалбата на оспорващите против разпореждане № 5104-15-117/20.04.2017 г., издадено от длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО в ТП на НОИ - гр. П., с което декларираната с вх. № 5101-15-24 от 22.01.2016 г. от осигурителя "ПИМК" ООД злополука не се приема за трудова. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната права уредба, първоинстанционният съд намира, че при наличие на влязло в сила ЕР № 0258/025/20.02.2017 г. на ТЕЛК за Общи и професионални заболявания при УБ-МБАЛ "Св. Иван Рилски" ЕАД - гр. С., с което органите на медицинската експертиза не се произнасят относно причинната връзка между смъртта и професията на починалото лице поради липса на аутопсен протокол, злополуката правилно не е приета за трудова. Първоинстанционният съд приема, че в случая с издаденото експертно решение на ТЕЛК не е установена причинна връзка между нетравматичното увреждане, от което е настъпила смъртта на Антов и условията на труд, поради което правилно органът по чл. 60, ал. 1 КСО, респ. директорът на ТП на НОИ – П., не е приел злополуката за трудова. Развити са съображения, че ако с решението си ТЕЛК/НЕЛК е отрекъл причинна връзка между нетравматичното увреждане на здравето и извършваната работа, длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО има само една възможност - да издаде разпореждане за неприемане на злополуката за трудова. Въз основа на горното, решаващият съд обосновава извод, че настъпилото по време на работа внезапно нетравматично увреждане и последвалата смърт на лицето не притежават конститутивните признаци на трудова злополука. Върховният административен съд – шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Решаващият съд изпълнява задължението си по чл. 168 АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК. Оспореното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон. Българското законодателство предвижда изрично трудовата злополука като осигурен социален риск. Легалната дефиниция на този риск се съдържа в нормата на чл. 55 КСО, в която са установени юридическите белези и кумулативно изискуемите предпоставки, с наличието на които законодателят обвързва приемането на дадена злополука за трудова, както следва: 1 внезапно увреждане на здравето (внезапно, външно неочаквано и непредвидимо еднократно и пряко въздействие върху човешкия организъм, което накърнява телесната цялост и нарушава нормалното функциониране на органите на човешкото тяло); 2 злополуката да е станала с осигурено лице; 3 функционална зависимост между изпълнението на трудовите функции и внезапното увреждане на здравето – това е връзката на увреждането с обичайните обстоятелства и условия, при които протича изпълнението на трудовата функция по трудовото правоотношение с работодателя; 4 неблагоприятен резултат от увреждането – неработоспособност или смърт; 5 причинна връзка – неблагоприятният резултат (неработоспособността, респективно смъртта) да бъде пряко следствие от внезапното увреждане на здравето, а не на други обстоятелства, както и при нетравматични увреждания внезапното увреждане на здравето да е настъпило в резултат от извършваната работа. Първият елемент от определението по чл. 55, ал. 1 от КСО на трудовата злополука е внезапното увреждане на здравето, което в конкретния случай е нетравматично. Според § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ, в относимата редакция - ПМС № 87 от 5.05.2010 г., обн., ДВ, бр. 36 от 14.05.2010 г., отм. ДВ. бр. 51 от 27 юни 2017 г.) нетравматичното увреждане е болест в резултат на различни причини извън травма (инфаркти, инсулти, душевни болести, атеросклероза, високо кръвно налягане, диабет и др.). В случая е безспорно наличието на юридическите белези: внезапно увреждане, на резултата от него – настъпила смърт, както и настъпването на увреждането през време на извършваната работа. Въз основа на разграничението в разпоредбата на чл. 61, ал. 1, т. 5 и т. 6 НМЕ, причинната връзка включва установяването на два вида връзка: функционална (между настъпилата трудова злополука и условията на труд) и причинна (между увреждането и настъпилия резултат). В конкретния случай спорът е досежно наличието на функционалната причинна връзка. Неоснователни са възраженията на касаторите относно неправилно приложение на материалния закон. Съгласно чл. 61, ал. 1, т. 6 НМЕ, експертизата на трайно намалената работоспособност включва определяне на причинната връзка между увреждането (смъртта) и условията на труда (извършваната работа) по време на злополуката. По силата на чл. 66, ал. 1 НМЕ, при внезапно починало лице ТЕЛК и НЕЛК се произнасят само по причинната връзка въз основа на наличната медицинска документация и протокола от аутопсията, а съгласно ал. 2, при липса на протокол от аутопсията ТЕЛК и НЕЛК не се произнасят по причинната връзка, но постановяват експертно решение. В конкретния случай е налице хипотезата на чл. 66, ал. 2 НМЕ. Предвид липсата на протокол от аутопсия ТЕЛК за Общи и професионални заболявания при УБ - МБАЛ "Св. Иван Рилски" ЕАД - гр. С. издава Експертно решение № 0258/025/20.02.2017 г., с което не се произнася по причинната връзка. Експертното решение не е обжалвано в законоустановения срок пред по-горната инстанция и е влязло в сила. Следователно, в случая липсва произнасяне на компетентния орган на медицинската експертиза на работоспособността относно наличието на причинна връзка между настъпилата смърт на лицето и условията на труд по време на злополуката. В нормата на чл. 60, ал. 2 КСО е предвидено, че при декларирана злополука по повод на нетравматично увреждане разпореждането по ал. 1 (за приемане или за неприемане на злополуката за трудова) се издава въз основа на решението на органите, осъществяващи експертиза на работоспособността. В случая с издаденото експертно решение на ТЕЛК не е установена причинна връзка между нетравматичното увреждане, от което е настъпила смъртта на Антов и условията на труд, поради което правилно органът по чл. 60, ал. 1 КСО не е приел злополуката за трудова. Ограничението по чл. 60, ал. 2 КСО представлява специално правило относно доказването на причинната връзка между увреждането (смъртта) и условията на труда, което се отнася както за органа, който издава първоначалния административен акт, така и за по-горестоящия административен орган, който се произнася при задължителното обжалване по административен ред и чийто акт подлежи на съдебен контрол. Предвид горното, правилно първоинстанционният съд приема, че разпоредбата на чл. 60, ал. 2 КСО се отнася и за директора на ТП на НОИ при произнасянето по жалба против разпореждането на органа по чл. 60, ал. 1 КСО, тъй като това тълкуване на първоинстанционния съд държи сметка за специфичния характер на производството за установяване на трудова злополука и предвидените в тази връзка специални правила за доказване, както и с нормативно регламентираната компетентност на органите на медицинската експертиза да установят причинната връзка между увреждането (смъртта) и условията на труда. По силата на разпоредбата на чл. 113, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване, решенията на органите на медицинската експертиза, които не са обжалвани или редът за обжалването им е изчерпан, са задължителни за всички лица, органи и организации в страната. В конкретния случай не е налице последният елемент, а именно не е доказана причинната връзка. В случаи като настоящия, когато се касае за нетравматично увреждане, според нормата на чл. 60, ал. 2 КСО разпореждането, относно квалифицирането на злополуката се издава въз основа на решението на органите, осъществяващи експертизата на работоспособността. Следователно, за квалифициране на злополуката като трудова или не, решението на органа по чл. 60, ал. 1 от КСО се поставя в зависимост от едно друго решение – това на органите, осъществяващи експертизата на работоспособността. Въз основа на горното, следва извода, че длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО е обвързано от ЕР на ТЕЛК/НЕЛК - органите, осъществяващи експертизата на работоспособността. Произнасянето за причинната връзка е преюдициален въпрос относно квалификацията на злополуката, който се преценява от друг орган, с познания в съответната област и съответната компетентност да извърши преценка дали конкретните условия на труд са довели до настъпване на внезапно нетравматично увреждане – сърдечен арест. Неоснователни са наведените от касаторите доводи досежно допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. В първоинстанционното решение са отчетени, анализираните в административното производство, медицинските документи на В. А., както следва: типова декларация, относно болести със специална закрила, съгласно Наредба № 5, приложена в личното му досие, че към датата на постъпване на работа - 24.09.2015 г., същият не боледува от следните заболявания: исхемична болест на сърцето; активна форма на туберкулоза; онкологично заболяване; захарна болест; психично заболяване; професионално заболяване; Етапна епикриза от д-р А. М. - личен лекар на починалото лице, за периода от 01.06.2000 г. до 05.12.2015 г., справка от СЗОК, обективирана в писмо изх. № 26-00-79/01.09.2017 г. относно извършени и отчетени прегледи от изпълнители на първична и специализирана медицинска помощ. Въз основа на данните по административната преписка е установено, че при постъпването си на работа в "ПИМК" ООД на лицето е проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при работа, за което е издадена Служебна бележка. Към административната преписка е приобщена и Карта на оценка на риска за работно място "шофьор". В картата са идентифицирани и оценени основните рискове за длъжността и на работното място от факторите, касаещи организацията на труда, механични опасности и въздействие на факторите на средата. Като рискове от втора степен са оценени: статично натоварване; неблагоприятни последици от принудителна работна поза; зрително напрежение вследствие на обща умора при пренатоварване; емоционално пренапрежение; механични опасности (механични травми, травматично увреждане в различна степен от движещи се МПС). В хода на административното производство са изследвани въпросите на натовареността непосредствено преди настъпилата смърт и на факторите на работното място, като са отхвърлени като възможност, допринасяща за такъв резултат. В тази насока към доказателствения материал по преписката е приобщена разпечатка на дигиталната тахографска таблица от системата, проследяваща движението на автомобилите на "ПИМК" ООД - с. М., обхващаща периода от 02.12.2015 г. до 05.12.2015 г., ведно с анализ към нея, извършен от специалист "тахографи", съгласно която в случая от страна на починалото лице и колегата му Г. Б. са спазени изискванията на Регламент (ЕО) № 561/2006 г. и 165/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета от 15.03.2006 г. за времето на управление и почивки, поради което е обоснован извод, че в тази насока не са налице отклонения от условията, при които е работено преди възникване на инцидента. Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. В съответствие с горното е практиката на ВАС по идентични казуси, както следва: решение № 10479/10.07.2013 г. по адм. дело № 6208/2013 г. на ВАС, шесто отделение, решение № 9092/28.07.2015 г. по адм. дело № 46/2015 г. на ВАС, шесто отделение, решение № 10194/01.08.2017 г. по адм. дело № 2467/2017 г. на ВАС, решение № 4359/03.04.2018 г. по адм. дело № 4322/2017 г., шесто отделение на ВАС. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника и на основание чл. 143, ал. 1 АПК във връзка с чл. 144 АПК вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, Д. А. и А. А. следва да бъдат осъдени да заплатят на Районна здравноосигурителна каса – П. съдебни разноски в размер на 100 лева (сто лева) – възнаграждение за юрисконсулт. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,