Решение № 5117 от 16.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12169/2008 г.

Решение № 5117 от 16.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12169/2008 г., III о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началник сектор "Миграция", отдел "Охрана на обществения ред и превенция" - ОД Полиция-Бургас, след изм. ОД на МВР-Бургас срещу решение № 692 от 21.07.2008 г. на Административен съд-Бургас, постановено по адм. дело 376/2008 г., с което е отменен отказ рег. № МИО-1 от 07.02.2008 г. за издаване на разрешение за продължаване срока на пребиваване в Република България. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и се иска отмяната му и отхвърляне на жалбата срещу отказа. Ответната страна Аветисян Гаяне, гражданка на Армения взема становище за неоснователност на жалбата. С решение № 66170/28.07.2008 г. на директора на дирекция "Миграция" - МВР на Аветисян Гаяне е разрешено постоянно пребиваване в РБългария на основание чл. 25, т. 9 ЗЧРБ и на същата е издадена лична карта. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за основателност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав намира касационната жалба за допустима-подадена срещу подлежащо на касационно обжалване първоинстанционно съдебно решение по административен спор, от страна, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема, че обжалваният отказ не е нищожен на основание чл. 177, ал. 2 АПК и че правнорелевантният факт относно валидността на сключения брак между Аветисян Гаяне и Тодор Драгнев е разрешен от ВАС с влязъл в сила съдебен акт. Приема се също, че установените в административното производство фактически обстоятелства не обосновават безспорен извод, че бракът е сключен с цел заобикаляне на нормите, регламентиращи режима на чужденците в РБългария и получаване на разрешение за пребиваване. Решението е правилно. С решение № 7035 от 03.07.2007 г. на ВАС, трето отделение, постановено по адм. дело № 3011/2007 г. е отменен отказ за продължаване срока на дългосрочно пребиваване в Република България № З-2244/07.08.2006 г. на началника на сектор "Миграция" при ОДП Бургас по мотиви, че събраните в административното производство данни не установяват по категоричен начин, че бракът между Аветисян Гаяне и Тодор Драгнев е сключен единствено с цел заобикаляне нормите, регламентиращи режима на чужденците в България. Правилен е изводът на първоинстанционният съд за липса на идентичност в предмета на административните производства и за действителност на оспорения друг административен акт. От друга страна, в решаващите мотиви на ВАС е прието, че бракът не е фиктивен и отказът от 07.08.2006 г. за продължаване срока на дългосрочно пребивава на основание чл. 26, ал. 3 ЗЧРБ е отменен с решение по същество. След решението на ВАС на два пъти е удължаван срокът на продължителното пребиваване на Аветисян Гаяне в България за срок общо от една година и шест месеца. Правилен е изводът на Административен съд-Бургас, че и в новообразуваното административно производство, приключило с обжалвания отказ, не са събрани нови безспорни доказателства за сключване на брака с цел заобикаляне на нормите, регламентиращи режима на чужденците в България и получаване на разрешение за пребиваване. Повечето от данните са за период след сключване на брака през 2003 г. и сочат на разстройство на брачната връзка. В този смисъл не са налице основанията на чл. 26, ал. 3 ЗЧРБ и правилно атакуваният отказ е отменен с обжалваното решение. Отделно от това, с решение № 66170/28.07.2008 г. на директора на дирекция "Миграция" - МВР на Аветисян Гаяне е предоставен статут на постоянно пребиваващ в Република България на основание чл. 25, т. 9 ЗЧРБ-като член на семейството на български гражданин, постоянно пребивавал на територията на страната през последните пет години. По тези съображения настоящият състав счита, че обжалваното решение не страда от пороците релевирани в касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,