Решение № 3524 от 30.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 405/2015 г.

Решение № 3524 от 30.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 405/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на процесуалния представител на Галя Тодорова Гугушева и Аксиния Леон Матосян срещу решение № 13996 от 24.11.2014 г. по адм. д. № 11768/2014 г. по описа на Върховния административен съд, VI отделение. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на съдебния акт и прогласяване на нищожността на актовете и действията на Висшия съдебен съвет, обективирани в допълнителни т. т. 1 и 2 от протокол № 32 от 10. 07. 2014 г. Ответникът - Висш съдебен съвет, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Величков, оспорва касационната жалба и в отговор от 23.12.2014 г. мотивира становище за законосъобразност на оспорения съдебен акт. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежни страни, за които решението е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С решение № 13996 от 24.11.2014 г. по адм. д. № 11768/2014 г., Върховният административен съд, VI отделение е отхвърлил жалбата на Аксиния Леон Матосян - прокурор в Апелативна специализирана прокуратура, командирована във Върховна касационна прокуратура и на Галя Тодорова Гугушева - прокурор в Апелативна специализирана прокуратура, по допълнителни точки 1 и 2 от дневния ред от протокол № 32 от заседание на Висшия съдебен съвет, проведено на 10.07.2014 г. Прието е, че след като съдът е дал указания конкурсната процедура да продължи с избор на нова конкурсна комисия, която да проведе ново събеседване, обжалваните решения са били постановени точно в изпълнение на тези указания. Поради това са неоснователни доводите, че ВСС няма такова право и че указанията на съда са били в друг смисъл, а именно че ВСС следвало да се произнесе по назначаването, съгласно резултатите от проведеното вече събеседване и да не се провежда ново от друга конкурсна комисия. Обжалваните решение не са административни актове, тъй като правната им характеристика ги определя като част от процедурата по провеждане на конкурса. Те се преценяват в контрола по чл. 177, ал. 2 АПК, само доколкото противоречат на влязлото в сила съдебно решение. Направен е окончателния правен извод за неоснователност на жалбата. Така постановения съдебен акт не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. С решение № 219 от 09.01.2014 г. по адм. д. № № 13759/2013 г., тричленният състав на Върховния административен съд, VI отделение, е отхвърлил жалбите на Аксиния Леон Матосян и на Галя Тодорова Гугушева срещу решението на ВСС по т. 9.1 от протокол № 36 от 19.09.2013 г. Отменил е решението на ВСС по т. 9.2 от протокол № 36 от 19.09.2013 г. и е изпратил преписката на ВСС за финализиране на конкурса за повишаване в длъжност и преместване на длъжност "прокурор" във Върховна касационна прокуратура съобразно дадените в мотивите на настоящето решение указания по тълкуването и прилагането на закона. Съдът е приел, че решението на ВСС по т. 9.1 от протокол № 36 от 19.09.2013 г., с което е прогласено, че конкурсната процедура е опорочена е законосъобразно, като е изложил подробни мотиви. По отношение на решението на ВСС по т. 9.2 от протокол № 36 от 19.09.2013 г. е приел, че при липсата на констатирани нарушения относно обявяването, оповестяването и допускането на подалите заявления кандидати до участие в него, Висшият съдебен съвет е следвало да не прекратява изцяло конкурса, а да завърши законосъобразно процедурата по провеждането му, като я върне във фазата на опороченото действие и да назначи нова конкурсна комисия, която да проведе ново събеседване с допуснатите до участие кандидати при спазване на относимите изисквания. С решение № 8827 от 25.06.2014 г. по адм. д. № 5613/2014 г., петчленният състав на Върховния административен съд, II колегия, е обезсилил решение № 219 от 09.01.2014 г. по адм. д. № 13759/2013 г. по описа на Върховния административен съд, VI отделение, в частта му, с която оспорването по жалбите на Аксиния Леон Матосян и на Галя Тодорова Гугушева срещу решението на ВСС по т. 9.1 от протокол № 36 от 19.09.2013 г. е отхвърлено, оставил е без разглеждане тези жалби и е прекратил производството по делото в тази му част. Приел е, че в тази част административното решение не носи белезите на индивидуален административен акт, тъй като с него не се създават права и задължения, нито се засягат права и законни интереси на участниците в конкурса. Наред с това, петчленният състав на ВАС, е оставил е в сила решение № 219 от 09.01.2014 г. по адм. д. № 13759/2013 г. по описа на Върховния административен съд, VI отделение, в останалата му част, с която е отменено решението на ВСС по т. 9.2 от протокол № 36 от 19.09.2013 г. и преписката е върната на ВСС за ново произнасяне. В тази част на решението е прието, че при изпълнение на правомощията си по чл. 193, ал. 3 ЗСВ, ВСС може да откаже назначаването с конкретни мотиви, но не и за прекрати конкурса, предвид липсата на изрична норма в специалния закон. Не са налице и условията за прекратяване по реда на чл. 56, ал. 1 АПК, тъй като процедурата по провеждането му започва по инициатива на административния орган. По изложените съображения обжалваното решение в частта, с която е отменено решението на ВСС по т. 9. 2 и преписката е върната се явява правилно като правен резултат и следва да бъде оставено в сила. Действително, в мотивите на цитираното решение на петчленния състав се съдържа се съдържа и следното изречение: "При новото процедиране на преписката ВСС следва да приключи конкурса чрез приемане на решение по чл. 193, ал. 3 ЗСВ, като на този етап изложи мотивите си относно законосъобразното провеждане на конкурсната процедура. " След окончателното разрешаване на спора с така постановеното решение на петчленния състав, Висшият съдебен съвет е постановил процесните решения по допълнителни точки 1 и 2 от протокол № 32 от заседанието му, проведено на 10.07.2014 г., с които е одобрил поименния списък на прокурорите във Върховна касационна прокуратура за избор на членове на конкурсната комисия по обявен конкурс за повишаване в длъжност и преместване чрез събеседване за свободните длъжности за "прокурор" във Върховна касационна прокуратура и е определил чрез жребий поименния състав на конкурсната комисия. При съпоставка на съдържанието на решенията по т. т. 9.1 и 9.2 от протокол № 36 от 19.09.2013 г. тези по допълнителни точки 1 и 2 от протокол № 32 от заседанието от 10.07.2014 г. категорично се налага извода, че между тези решения липсва каквато и да е идентичност на предмета им, различно е съдържанието им, както и че няма повторност - т. е. последните не представляват нови решения, с които се преуреждат правоотношения, вече уредени с предходен административен акт и в противоречие с влязло в сила съдебно решение по него. Съгласно чл. 177, ал. 2 АПК, актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни, като всеки заинтересуван може винаги да се позове на нищожността или да поиска от съда да я обяви. За да е налице тази хипотеза обаче следва оспорвания административен акт с искане за обявяване на нищожността му по чл. 177, ал. 2 АПК да представлява повторно издаден акт от административния орган със същото съдържание като отменения, т. е. да е налице административен акт, с който са разпоредени същите права и задължения на същите фактически основания. В конкретния случай тези изисквания не са налице. Освен изложеното, разпоредбата на чл. 177, ал. 2 от АПК е неприложима и тъй като влязлото в сила решение, на което касаторките се позовават, се отнася за други решения на ВСС, а не за оспорените в последващия процес. Следователно обективните предели на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение не разпростират действието си към предмета на настоящия спор, а в същото време мотивите на съдебния акт не се ползват от сила на присъдено нещо. Разпоредбата на чл. 177, ал. 2 АПК, може да намери приложение само ако въпросът е пререшен по същество в противоречие с влязлото в сила решение, какъвто не е настоящият случай. Влязлото в сила съдебно решение се характеризира не само с формална законна сила, т. е. необжалваемост, стабилитет, но и с материална законна сила, т. е. задължителност, сила на пресъдено нещо. Силата на присъдено нещо, нейните обективни и субективни предели, определят това за което и тези, спрямо които властническия държавен акт, каквото е съдебното решение, има действие. Индивидуализиращите елементи на това, за което и на тези, за които решението има действие са страни, основание, предмет - чл. 177, ал. 1 АПК във вр. с чл. 298, ал. 1 ГПК. Следователно, когато законодателят казва в разпоредбата на чл. 177, ал. 2 АПК влязъл в сила акт на съд, той има предвид административният акт да не противоречи на решението на съда по спорния предмет, по правните последици, обективирани в неговия диспозитив. В конкретния случай в диспозитива на решението на петчленния състав изрично е вписано, че се оставя в сила решение № 219 от 09.01.2014 г. по адм. д. № 13759/2013 г. по описа на Върховния административен съд, VI отделение, в останалата му част (т. е. извън частта по т. 9.1), с която е отменено решението на ВСС по т. 9.2 от протокол № 36 от 19.09.2013 г. и преписката е върната на ВСС за ново произнасяне. Мотивите на влязлото в сила съдебно решение не се ползват със сила на пресъдено нещо. В този смисъл са решение № 13240 от 05.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8651/2014 г., II отделение, решение № 12917 от 08.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4932/2013 г., VII отделение, решение № 6439 от 13.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12567/2012 г., VII отделение, решение № 7550 от 04.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6686/2012 г., III отделение и др. За пълнота на изложението настоящият петчленен състав на Върховния административен съд съобразява и следното: След решението на петчленния състав на ВАС, актът на ВСС по т. 9.1 от протокол № 36 от 19.09.2013 г., с който е прогласено, че конкурсната процедура е опорочена остава в правния мир, тъй като решението не е отменено, независимо по какви съображения. При това положение и да пристъпи към вземане на решения по чл. 193, ал. 3 ЗСВ, то е правно издържано и логично ВСС да постанови негативни за участниците в конкурса, включително и за касаторките решения, от които те очевидно нямат интерес. Наред с това поради финализиране на конкурса без да са назначени кандидати, то следва да бъде обявен нов конкурс с всички последици от това. Подобно поведение на ВСС би противоречало на основен принцип на административния процес, а именно бързина и процесуална икономия, регламентиран в разпоредбата на чл. 11 АПК. Съгласно този текст, процесуалните действия се извършват в сроковете, определени от закона, и за най-краткото време, необходимо според конкретните обстоятелства и целта на действието или на административния акт. Стигайки до окончателния правен извод за липса на законовите предпоставки на разпоредбата на чл. 177, ал. 2 АПК в конкретния случай, тричленният състав на ВАС е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Процесуалният представител на ответника не е поискал присъждане на разноски, поради което съдът не се произнася по този въпрос. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав, Втора колегия,