Решение № 15332 от 12.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4129/2018 г.

Решение № 15332 от 12.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4129/2018 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и слeдв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Н. Георгиева от [населено място] срещу решение № 750 от 9.02.2018 г., постановено по адм. дело № 9577 по описа за 2017 г. на Административен съд - София – град, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № 1040-21335/27.07.2017 г. на директора на ТП на НОИ София – град. Изложените доводи за неправилно прилагане на чл. 4 от КСО и за нарушения на съдопроизводствени правила са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – София - град е оспорил касационната жалба в писмени отговори. Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал мотивирано заключение за основателност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по в чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намери за основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - София - град е решение № 1040-21335 от 27.07.2017 г. на Директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) – София – град, потвърждаващо разпореждане № 0-21-999-00-0000273176 от 2.03.2017 г. и разпореждане № 0-21-999-00-0000273177 от 2.03.2017 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите, с които на Н. Георгиева от [населено място] е отказано отпускане на парично обезщетение за бременност и раждане по чл. 48а от КСО, с мотиви, че няма качество на "осигурено лице" по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО. С постановеното решение Административен съд София – град е отхвърлил жалбата, след като е установил, че трудовият договор на жалбоподателката с "Нове" ЕООД, гр. София, за изпълнение на длъжността "технически сътрудник" с основно месечно възнаграждение от 2200 лв. е без уговорено място за работа, не е регистриран в Регистъра на трудовите договори, не е подавана информация за Регистъра на осигурените лица, не са внасяни осигурителни вноски. Тези обстоятелства са обосновали извода, че трудова дейност реално не е била упражнявана, поради което не е възникнало основание за осигуряване и лицето няма качеството на "осигурено" по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО с право на парично обезщетение по чл. 48а от КСО. Спорът за съществуващо трудово правоотношение като основание за осигуряване е преюдициален по отношение на правото на лицето на парично обезщетение за бременност и раждане. С определение от 25.01.2018 г. Административен съд София – град неправилно е оставил без уважение искането за спиране на производството по делото до приключване на производството по гр. д. № 8340/2017 г. на Районен съд – Плевен, образувано по установителен иск на Н. Георгиева на основание чл. 124, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс във вр. чл. 357, ал. 1 от Кодекса на труда да бъде признато по отношение на работодателя й "НОВЕ" ЕООД и на ТП на НОИ - София град, че към момента на настъпване на осигурителното събитие има качеството на осигурено лице. С влязло в сила решение № 427 от 8.11.2018 г. по в. гр. дело № 507 по описа за 2018 г. Плевенският окръжен съд е постановил следното: "ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 357, ал. 1 от КТ, съществуване на ТРУДОВО ПРАВООТНОШЕНИЕ между Н. Георгиева, [ЕГН] с постоянен адрес в [населено място], [адрес] и "НОВЕ"-ЕООД, ЕИК: 114619355 със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. "Клокотница" № 29, ет. 6, възникнало от безсрочен Трудов договор №Н-1/10.01.2014 г., сключен на 10.01.2014 г, , по силата на който Н. Георгиева е назначен на длъжността технически сътрудник, с място на работа "офис", на осемчасов работен ден, с трудово възнаграждение в размер на 2200 лв., който договор не е регистриран по реда на чл. 62, ал. 2 от КТ. ". На основание чл. 297 от Гражданския процесуален кодекс влязлото в сила решение на Плевенския окръжен съд е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Възникналият нов правен факт е от значение за разрешаване на спора за правото на парично обезщетение по чл. 48а от КСО с оглед качеството на жалбоподателката на "осигурено лице" и за издаване на законосъобразен административен акт. Предвид гореизложеното обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено и вместо него бъде постановено друго, с което оспорените актове бъдат отменени, като административната преписка се изпрати на осигурителния орган за ново произнасяне по искането за отпускане на парично обезщетение съгласно издадени два болнични листа по чл. 48а от КСО при съобразяване със задължителната сила на влязлото в сила съдебно решение на Плевенския окръжен съд. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на жалбоподателката за разноски в размер на 300 лв. съгласно представен списък. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,