Решение № 6229 от 21.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4516/2023 г.

Производството е по реда на чл.208 Административно процесуалния кодекс. Образувано е по жалба на Агро Инвест Инженеринг АД, с ЕИК 111565621, представлявано от изпълнителния директор Р. Й. Ц., чрез адв. Палийски против решение 114/02.03.2023 г. постановено по адм. дело 434/2022 г. по описа на Административен съд Монтана (АС Монтана), с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед РД 09-228 от 28.02.2020 г. на министъра на земеделието, храните и горите (понастоящем министъра на земеделието и храните), с която е одобрен окончателния специализиран слой Площи, допустими за подпомагане за кампания 2019 г., в която не са включени в окончателния специализиран слой опожарени площи от 86,50 ха от блокове на земеделското стопанство (БЗС) 67310-14-1-6 и 37 ха от БЗС 67310-16-1-1- в землището на [населено място], община Лом, област Монтана, по заявление за подпомагане на дружеството с УИН 12/230519/84233 за кампания 2019 г. В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че съдът неправилно е приел, че наведените в жалбата основания не били за нищожност, а представлявали основания за отмяна на акта като унищожаем. Иска се решението да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд Ответникът- министърът на земеделието, чрез юрк. Караилиева оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Счита, че постановеното решение е правилно и моли да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна прокуратура дава становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на пето отделение, при извършената служебна проверка намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от дружеството, в която е направено искане за прогласяване на нищожността на заповед РД 09-228 от 28.02.2020 г. на министъра на земеделието и храните, с която е одобрен окончателния специализиран слой Площи, допустими за подпомагане за кампания 2019 г., в която не са включени в окончателния специализиран слой опожарени площи от 86,50 ха от БЗС 67310-14-1-6 и 37 ха от БЗС 67310-16-1-1- в землището на [населено място], община Лом, област Монтана, по заявление за подпомагане на дружеството с УИН 12/230519/84233 за кампания 2019 г. Със заповед РД-46-485 от 27.11.2019 г. министърът на земеделието и храните на основание чл. 25, ал. 4 от Закона за администрацията, чл. 16б, ал. 1 от Наредба 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол е одобрил проекта на специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2019 г., като изрично в раздел IV от заповедта е указана възможността земеделските стопани в срок до 13.12.2019 г. да направят възражения относно непопадането на конкретни заявени за подпомагане земеделски парцели или части от тях в проекта на специализирания слой. Заповедта е публикувана на интернет страницата на МЗХ на 02.12.2019 г., като от страна на жалбоподателя не е подадено възражение против изключването от проекто слоя на двата процесни имота. При извършена проверка в регистъра на подадените възражения за кампания 2019 г., е установено, че дружеството с УРН [номер] е депозирало в Областна дирекция Земеделие" - Монтана възражение срещу обхвата на специализирания слой Площи, допустими за подпомагане" с peг. индекс АР-6144 от 11.12.2019 г., касаещо друг парцел в землище Хърлец, различен от процесните два. Съдът e разгледал заповедта на всички основания по чл. 146 АПК, като е приел, че същата е обективирана в писмена форма, издадена от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност. При постановяване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, водещи до нейната нищожност. Приел е, че за заявените от жалбоподателя парцели недопустимостта е установена чрез физическа проверка на място, като резултатите са детайлно описани в приложен доклад и констатациите не са спорни, както не е спорно и че процедурата е проведена при спазване на административно-производствените правила. Съдът е посочил, че оспорената заповед не е лишена и от правно основание, а е издадена на посочени в нея правни и фактически основания, при което не е налице нищожност. В заключение съдът е приел, че в случая е недопустима ревизия с твърдения за нищожност на влязла в сила заповед за одобряване на окончателния специализиран слой ПДП, която не е обжалвана от жалбоподателя в законовия срок до 13.05.2020 г. и е влязла в сила в частта за процесните имоти. По изложените доводи, съдът е отхвърлил жалбата, като неоснователна. Решението е правилно. Съдът правилно е приел, че дружеството има правен интерес от обжалване на заповедта, като се позовава на това, че е регистрирано като земеделски производител с УИН 12/230519/84233 с УРН [номер] и е подало заявление за подпомагане за кампания 2019 г. Правилни са изводите на АС - Монтана, че оспорената заповед не страда от порока нищожност. В АПК няма посочени основания за нищожност, поради което правната доктрина счита за нищожен издаден административен акт, който е засегнат от същите пороци, основания за отмяна, визирани в чл. 146 АПК, но при допуснати съществени нарушения. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът от момента на издаването му, не поражда правните последици към които е насочен. С оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове, теорията е изградила критерии кога един порок води до нищожност и кога до унищожаемост, като всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта. Порокът във формата е основание за нищожност само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма, и оттам на липса на волеизявление. Заповедта е издадена в писмена форма, а съдържанието й е абсолютно разбираемо, поради което и този порок не е налице. Съществено нарушение на административнопроизводствените правила са основания за нищожност само ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление. Както правилно е установено от съда, в случая не са установени такива. Първоинстанционният съд мотивирано и правилно е приел, че в конкретния случай липсват данни за такива съществени нарушения на процесуалния ред или на материалния закон. Неблагоприятното въздействие върху адресата на административния акт не винаги се дължи на неговата нищожност. Незаконосъобразността може и следва да бъде прогласена единствено и само в рамките на предвидените от законодателя срокове. С оглед преклузивния им характер, след изтичането им се погасява и правото на засегнатия субект да иска отмяна на засягащия законните права и интереси административен акт. Това ограничение е въведено с цел постигане на правна сигурност както за адресатите на административните актове, така и за администрацията, чийто права и задължения са свързани с трайно и сигурно уреждане на конкретно определен съобразно правомощията вид обществени отношения. Настоящият съдебен състав споделя изводите, направени в оспореното решение, свързани със спазване на процедурата по приемане на оспорената заповед, компетентността на органа, който я е издал, както и относно спазването на изискуемата по закон форма и приложението на материалния закон. Предвид изложеното следва да се приеме, че оспореният съдебен акт не страда от описаните в жалбата пороци, които да обуславят неговата нищожност, поради което правилно е отхвърлена жалбата на Агро Инвест Инженеринг АД от решаващия съд. Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед на изхода на спора искането на ответника за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение е основателно по аргумент от чл.143, ал.4 АПК и чл.78, ал.8 ГПК. С оглед на фактическата и правна сложност на спора настоящият съдебен състав определя възнаграждение на юрисконсулта в размер на 100 лв. на основание чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение