Решение № 16830 от 16.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10586/2013 г.

Решение № 16830 от 16.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10586/2013 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Лидия Върбанова Карова от град Чепеларе и Зафира Върбанова Кедикова и Станислав Тихоиров Кедиков, двамата от град Хасково, чрез пълномощника им против решение № 71/10.05.2013 г. по адм. дело № 352/2012 г. на Административен съд - Смолян, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - началника на РДНСК - Южен централен район, чрез своя процесуален представител в писмено становище намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящата инстанция взе предвид: С обжалваното решение Административен съд - Смолян е отхвърлил жалбата на касаторите против заповед № ДК-02-ЮЦР-398/19.11.2012 г. на началника на РДНСК - Южен централен район, издадена на основание чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1, т. 10 от ЗУТ, с която е наредено премахването на незаконен строеж: "Гаражен етаж, жилищен етаж и таван - мансарда", находящ се в УПИ XI-3221, кв. 73, по плана на град Чепеларе, ПИ 80371.241.3221 по КК на град Чепеларе, като неоснователна. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че оспорената заповед е законосъобразен административен акт, тъй като процесния строеж е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, липсват съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а оспорващите не са доказали наличието на акт за узаконяване на строежа, съответно наличието на търпим строеж съгласно § 16 ПЗРЗУТ. От извършената и приета от съда съдебно - техническа експертиза е видно, че в кв. 73 е допуснато частично изменение на ЗРП със заповед на кмета на град Чепеларе от 1997 г. за изграждане на гаражи като допълващо застрояване в южната част на имота. Построеният през 1997 -1998 г. процесен строеж според експерта навлиза с 70-80 см. в уличната регулация на град Чепеларе, която не е изменяна по действащия план от 1978 г. до този момент, съответно изграденото се явява неотговарящо на нея. От доказателствата по делото се установява, че през 2005 г. е издадена виза за проектиране за гаражи с етаж, но не е издадено строително разрешение, а има неодобрен инвестиционен проект, което сочи на незаконен строеж като извършен без необходимите строителни книжа. Спорният момент в случая е търпимостта на строежа с оглед времеизвършването му, която се изключва поради фактическото положение на навлизане от 70-80 см на изграденото в уличната регулация. С касационната жалба са представени нови доказателства, установяващи обстоятелства, имащи значение за преценката за търпимост. Според новите писмени доказателства, представени пред касационната инстанция с решение № 360/2013 г. на Общинския съвет Чепеларе е дадено съгласие за промяна на уличната регулация, касаеща и имота, в който е процесният строеж. Със заповед на кмета на община Чепеларе № 420/2013 г. пък е наредено да се изработи проект за изменение на уличната регулация, като се спира прилагането на действащия застроителен и регулационен план в частта, за която се отнася- в случая имотът на касаторите. Съгласно чл. 142 АПК следва да се вземат предвид и новите факти след издаване на заповедта, от значение за изхода на делото. Въз основа на представени пред нея писмени доказателства касационната инстанция не може за пръв път да установява нови фактически констатации- факти. Това налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от инстанцията по същество. При новото разглеждане на делото следва да се установи дали процесният строеж отново засяга уличната регулация с оглед преценката за допустимост при действащите правила, норми и предвижданията на новоутвърдения устройствен план. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение