Решение № 4515 от 2.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15369/2013 г.

Решение № 4515 от 2.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15369/2013 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на РДНСК - Северен централен район - Русе, чрез неговия пълномощник, срещу решение № 59/02.10.2013 г. по адм. д. № 114/2012 г. на Административен съд Силистра. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба Милена Иванова Стоянова в писмено становище чрез своя пълномощник намира касационната жалба за неоснователна. Останалите ответници по касационната жалба Огнян Огнянов Емилов, Емилия Янкова Петрова и Цонка Атанасова Стефанова не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Милена Иванова Стоянова срещу заповед № ДК-02-СЦР-55/08.05.2012 г. на касатора, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ й е наредено да премахне незаконен строеж "пристройки към жилищна сграда", находящ се в УПИ III-1106, кв. 115, по плана на гр. Силистра, ПИ с идентификатор № 66425.501.1106 по кадастрална карта на град Силистра, с административен адрес ул. "Тимок" № 36, гр. Силистра като построен без строителни книжа. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил доводи за търпимост на строежа. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че строителството е извършено от предишен собственик, преди 1987 г., а по настоящем строежът, приет за пристройка към основна сграда, е само ремонтиран. Към така установените факти съдът правилно е приложил материалния закон. Изводът му за търпимост на строежа е законосъобразен. В този смисъл е и заключението на вещото лице, според което обектът, засегнат от заповедта, е търпим като същият е бил допустим по ПУП на гр. Силистра, действал към момента на изграждането му, както и към този, действащ към настощия момент. Тъй като пристройката е долепена до основната постройка, то съгласно действащите правила и норми на ЗУТ и при съответствието й с предвижданията на действащия ПУП, същата е търпим строеж и не подлежи на премахване. Обектът отговаря на действащите строителни норми и правила за застрояване, действали по време на извършване на строежа, както и към настоящия момент. В подкрепа на този факт е и издаденото от община Силистра удостоверение за търпимост № 12/28.02.2013 г. за процесния обект. Статутът на търпим строеж забранява премахването му, дори когато е незаконен, ако са налице предвидените в хипотезиса на правната норма на § 16, ал. 1 ПЗРЗУТ материалноправни предпоставки. В случая те са налице, тъй като строежът отговаря на правилата, нормите и предвижданията на устройствените планове, както по време на извършването му, така и съгласно действащия устройствен закон - ЗУТ. На последно място, няма категорични данни, че пристройката е самостоятелна конструкция, тъй като между сградата и пристройката няма фуга, а строежът е изграден на калкан със съседната сграда, собственост на ответника Петрова. Това сочи безспорно за наличието на материалноправните предпоставки на § 16, ал. 1 ПЗРЗУТ, квалифициращи строежа като търпим и забраняващи премахването му като незаконен поради характеристиката му на търпимост. Предвид изложеното, като е отменил оспорения административен акт като материално незаконосъобразен, съдът правилно е приложил относимата правна норма. При постановяване на решението съдът не е допуснал нарушение на съществени процесуални норми, поради което същото като правилно и обосновано следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение