Решение № 15203 от 9.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8170/2020 г.

Решение № 15203 от 9.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8170/2020 г., VIII о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "ЕНТРЕГА" ЕООД, ЕИК *********, чрез процесуален представител, срещу решение № 2442 от 8.05.2020 г. на Административен съд София - град, постановено по адм. д. № 3473/2015 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт (РА) № Р-2202-1308760-091-001/15.12.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение № 380 от 16.03.2015 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) София при ЦУ на НАП, с който са установени задължения общо в размер на 328 342, 32 лв., в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "СОЛЕ ГРУП" ЕООД в общ размер на 286 308, 00 лв. и начислени лихви за забава в размер на 42 034, 32 лв. В жалбата се твърди, че съдебното решение е неправилно, поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на приложимия материален закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Като допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, касаторът сочи, че съдът е преписал решението на директора на Дирекция "ОДОП", без да изложи собствени относно възприетата фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи. Не е обсъдил събраните доказателства. Акцентира, върху обстоятелството, че като получател по доставките е изпълнил всички задължения, произтичащи от закона във връзка с начисляването, отразяването и въобще администрирането на ДДС, поради което отказът да бъдат приложени в негова полза разпоредбите на ЗДДС относно упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит е незаконосъобразен. Позовава се на съдебна практика на СЕС и ВАС по сходни казуси. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и отмяна на издадения на дружеството ревизионен акт. Претендира присъждане на направените разноски в две съдебни инстанции по представен списък. Ответникът – директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар от касатора. Представителят на Върховна административна прокуратура излага становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. С оспорения РА на дружеството са определени задължения по ЗДДС в размер на 369 787, 68 лв., при декларирани суми за внасяне - 41 445, 36 лв., вследствие на непризнато право на данъчен кредит в размер на 286 308, 00 лв. по фактури, издадени от "СОЛЕ ГРУП" ЕООД и са установени задължения за лихви - 42 034, 32 лв. Констатирано е, че ревизираният субект извършва дейност, свързана с търговия със сухо мляко, лимонена киселина, млечна киселина, рафинирано палмово масло, изолат, картофено нишесте, суха суроватка. Установено е, че осъществява дейността си в наети офис и склад за логистични услуги. В хода на ревизията е установено, че спорните фактури са издадени във връзка с доставки на сухо обезмаслено мляко и суха суроватка. При извършената насрещна проверка от доставчика са представени документи, идентични с тези, представени от ревизираното лице, както и счетоводни регистри, документи за произход на стоките и транспортни документи /ЧМР/. Установено е, че предходните доставчици са декларирали ВОД по издадените фактури към "СОЛЕ ГРУП" ЕООД, както и че посочените доставчици на транспортни услуги действително са ги извършили. Плащането по фактурите е извършено по банков път. Констатирано е, че доставчикът "СОЛЕ ГРУП" ЕООД няма наети лица по трудови правоотношения, поради което е направен извод, че участието му в стопанските операции е само документално. Аргументи в тази насока са почерпени и от заявеното от предходните доставчици, че във връзка с тези доставки са осъществявали контакт с В. Рачев – търговски директор на "ЕНТРЕГА" ЕООД. От тези обстоятелства е направен краен извод, че ВОД са осъществени директно към "ЕНТРЕГА" ЕООД. Органите по приходите са приели, че фактурираните доставки от "СОЛЕ ГРУП" ЕООД към "ЕНТРЕГА" ЕООД не са подкрепени с надлежните доказателства, които да обосноват наличието на настъпило данъчно събитие, водещо до признаване правото на приспадане на данъчния кредит по тях, предвид което са установени задължения. За да отхвърли жалбата на "ЕНТРЕГА" ЕООД, административният съд е приел, че РА е издаден от компетентен орган, в установената форма и при липса на съществени нарушения на административнопроцесуалните правила, като същият е материално законосъобразен. Обсъдил е представените и ангажираните доказателства и е приел за недоказан факта на извършване на облагаеми доставки на стоки, като изцяло е споделил мотивите и изводите на органите по приходите. При съобразяването на горните обстоятелства, съдът е приел РА за законосъобразен и е отхвърлил жалбата на дружеството. Решението е неправилно. За да бъде признато на данъчно задълженото лице правото да приспадне начисления му ДДС, е необходимо то да притежава данъчен документ /фактура/, съдържащ изискуемите от закона реквизити, данъкът да е начислен във фактурата във връзка с осъществена облагаема доставка, стоката да е използвана за следващите облагаеми доставки на получателя. В тежест на лицето, претендиращо това право, е да докаже изброените предпоставки. По принцип, когато те са доказани, правото на приспадане следва да бъде признато. От друга страна, административните и съдебни органи следва да откажат да признаят право на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че се прави позоваване на това право с измамна цел или с цел злоупотреба /решение на СЕС от 6 декември 2012 г. по дело С-285/11, Боник, т. 44/. В случая посочените по-горе предпоставки са доказани от жалбоподателя. В чл. 6, ал. 1 от Закона за счетоводството са посочени задължителните реквизити, които следва да съдържа първичният счетоводен документ, адресиран до външен получател, какъвто документ безспорно представлява фактурата. Това са: 1. наименование и номер на документа, съдържащ само арабски цифри; 2. дата на издаване; 3. наименование или име, адрес и единен идентификационен код по Булстат или единен граждански номер или личен номер на чужденец на издателя и получателя; 4. предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция. Съгласно приетото заключение от извършената съдебно-счетоводна експертиза, за извършените доставки са издадени фактури, отговарящи на изискванията на чл. 114 ЗДДС, в които данъкът е посочен на отделен ред, начислен е по реда на чл. 86 ЗДДС. Фактурите са издадени от регистрирано по ЗДДС лице, като получателят също отговаря на това изискване. Редовността на воденото от ревизираното лице счетоводство е констатирано и от ревизиращите. Вещото лице е установило, въз основа на представените счетоводни справки, че получените стоки по фактурите са реализирани в последващи облагаеми доставки. Плащането по фактурите е осъществено по банков път. От текста на член 168, буква а) от Директива 2006/112 следва, че след като стоките и услугите се използват за целите на облагаемите доставки на данъчнозадълженото лице, то има правото, в държавата членка, в която извършва тези сделки, да приспадне дължимия или платен ДДС в тази държава членка по отношение на доставката за него на стоки или услуги. Въпросът дали дължимият ДДС за предходни или последващи продажби на съответните стоки е бил внесен или не в държавния бюджет, е без значение за правото на данъчнозадълженото лице да приспадне платения по получени доставки ДДС. В определенията по дела С-33/13, т. 32 и С-159/14, т. 39 Съдът на Европейския съюз (СЕС) е посочил, че когато съответното лице не е получило стоката директно от издателя на фактурата, това не е непременно последица от прикриване с измамна цел на реалния доставчик, а може да се дължи на други причини, например наличието на две последователни продажби на едни и същи стоки, които по поръчка се транспортират директно от първия продавач до втория купувач, така че са налице две последователни доставки по смисъла на член 14, параграф 1 от Директива 2006/112, но само един реален превоз. В тази връзка заключението на СЕС е, че член 14, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска данъчната администрация на държава членка да приеме, че няма извършена доставка на стоки, като последица от което е налице пречка купувачът да приспадне платения при покупката данък върху добавената стойност, по съображение че купувачът не е получил закупената от него стока, а я е изпратил директно на трето лице, на което я е препродал, или по съображение че прекият доставчик на купувача не е получил закупената от него стока, а я е изпратил директно на купувача. Следователно, като е споделил мотивите на органите по приходите, че при липса на материална, техническа и кадрова обезпеченост на доставчика, който в конкретния случай е препродал стоката и я е доставил директно на касатора, е налице липса на реална доставка на стоки, първоинстанционният съд е постановил решение в противоречие с материалния закон. По така изложените съображения оспореното решение следва да се отмени и вместо него да се отмени РА относно установените задължения по ЗДДС общо в размер на 328 342, 32 лв., в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "СОЛЕ ГРУП" ЕООД в общ размер на 286 308, 00 лв. и начислени лихви за забава в размер на 42 034, 32 лв. С оглед крайния изход на делото, заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно. Основателна е претенцията за разноски на касатора, включващи държавни такси, възнаграждение за експертиза и разноски за адвокатско възнаграждение. Основателно е и направеното възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, което с оглед фактическата и правна сложност на делото, многобройните съдебни заседания пред първата инстанция и събрания доказателствен материал, следва да бъде намалено до 17 440 лв. за една инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,