Решение № 242 от 4.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3345/2014 г.

Решение № 242 от 4.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3345/2014 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Добрила Василева Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 393 от 13.06.2014 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 151 от 22.01.2014 г. по гр. д. № 2357/2013 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е постановено делбата на един апартамент в [населено място] и седем броя земеделски имоти в землището на [населено място] да се извърши чрез изнасянето им на публична продан. В касационната жалба на П. П. Д. се поддържа оплакване относно начина на извършване на делбата спрямо апартамента и за неправилно приложение на материалния закон- чл. 349, ал. 2 ГПК, даващ възможност жилището да се възложи в дял на преживялата съпруга. Заедно с нея и жалбоподателката А. П. П. са недоволни и от делбата на земеделските имоти, като считат, че те са достатъчно на брой, за да се образуват реални дялове и да се разпределят между съсобствениците чрез теглене на жребий или по реда на чл. 353 ГПК. За да се произнесе настоящият състав на ВКС, първо гражданско отделение съобрази следното: Относно апартамента в [населено място] е било прието, че той е придобит от съделителката П. Д. в режим на обикновена съсобственост чрез договор за покупко-продажба с общия наследодател, а след смъртта му е наследен от нея като преживяла съпруга и двете им деца. При тези данни съдът е приел, че е налице комбинирана съсобственост, формирана на две основания- договор и наследство, поради което не е приложил разпоредбата на чл. 349, ал. 2 ГПК, позовавайки се на ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС. Според тълкувателното решение посоченият способ за възлагане се прилага само когато съсобствеността е възникнала по наследяване, а когато е налице смесена /комбинирана/съсобственост възникнала на основание различни юридически факти, имотът не може да се възложи по този ред на някой от съделителите. В р. № 239/6.08.2012 г. по гр. д. № 81/2011 г. на ВКС, I г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК и представляващо затова задължителна съдебна практика, е прието, че когато вещта е била в режим на съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг, не възниква смесена съсобственост, освен в хипотезата на чл. 14, ал. 7 от СК от 1968 г., при която преживелият съпруг, ако наследява заедно с деца на починалия, не получава дял от неговата част от общото имущество. Това е така защото преживелият съпруг е и наследник по закон на общия наследодател. Даденото разрешение следва да намери приложение и в настоящия случай, тъй като е видно, че имотът е придобит по време на брака на жалбоподателката П. П. Д. и съпругът й П. Н. Д. Обстоятелството че придобиването е станало с договор за покупко-продажба на името на двамата съпрузи не води до възникването на обикновена съсобственост, както неправилно е приел въззивният съд, за да откаже възлагането по чл. 349, ал. 2 ГПК. Имотът е закупен по време на брака и независимо на чие име е договорът или че в него фигурират имената и на двамата съпрузи, той е станал съпружеска имуществена общност. Състоянието на съсобственост е възникнало в случая само от един юридически факт- смъртта на наследодателя, която е довела както до прекратяване на съпружеската общност и придобиването от преживялата съпруга в това й качество на * ид. ч. от имота, така и до съсобственост с останалите наследници относно за другата * ид. ч., и изцяло за имота. Наследственият характер на имота се запазва, поради което следва да се приеме, че разглежданият случай, който е и една от масовите хипотези на делба, в която участват преживял съпруг и деца или други наследници на общия наследодател, не попада в хипотезата на смесена съсобственост, която е имало предвид ТР № 1/2004 г. С оглед на отговора на поставения правен въпрос следва да се приеме, че решението на въззивния съд е неправилно и следва да се отмени, като делото се върне за разглеждане на претенцията по чл. 349, ал. 2 ГПК. По отношение на земеделските имоти следва да се посочи, че решението противоречи на основната цел на делбата, а именно при възможност всеки съделител да получи реален дял- чл. 69, ал. 2 ЗН, което в случай че имотите по брой са равни или повече от броя на съделителите може да се постигне чрез съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий по чл. 352 ГПК, а когато това е невъзможно или много неудобно- чрез разпределяне на имотите по реда на чл. 353 ГПК. Неоснователно е позоваването на липса на инициатива от страна на съделителите за довършване на процедурата за реално поделяне на земеделските имоти съгласно изискването на чл. 7 от ЗСПЗЗ и чл. 10, ал. 2 ППЗСПЗЗ, след като съдът не е дал указание на страните в тази насока относно това какви действия следва да предприемат за изготвяне на проект за делбата и одобряването му от общинската служба по земеделие. В тази част решението също следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане. По изложените съображения настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение