Решение № 297 от 30.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2148/2008 г.

Решение № 297 от 30.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2148/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Камелия Маринова Производството е по реда на § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК във връзка чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на Х. М. П. против решение № 27 от 5.02.2008 г., постановено по гр. д. № 134 по описа за 2007 г. на Окръжен съд С., с което е отменено решение № 271 от 9.01.2007 г. по гр. д. № 279 от 2005 г. на Д. районен съд и е постановено друго за признаване за установено по отношение на Х. М. П., по предявения от Д. лесничейство - гр. Доспат, че Държавата е собственик на имот № 1* с площ от 63.994 дка в местността "П", представляващ иглолистни гори в землището на гр. Д. и за осъждане на Х. М. П. да предаде на Д. лесничейство - гр. Доспат владението на имота, като Х. М. П. е осъден да заплати разноски на ДЛ - Д. и разходи за експертиза и държавни такси. Касаторът излага доводи за недопустимост на иска, евентуално на въззивната жалба, за необоснованост на извода, че владее имота и за неправилно приложение на материалния закон и иска отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. Ответникът по касационната жалба Д. лесничейство Д. оспорва същата, като претендира присъждане на разноски. Контролиращата страна М. на р. р. и благоустройството не изразява становище по касационната жалба. Председателят на Д. а. по горите, конституиран в производството на основание чл. 7, ал. 6 от Закона за горите не изразява становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на Пето гражданско отделение, като разгледа касационната жалба и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл. 218а и сл. ГПК (отм.), намира следното: Съдът е сезиран с предявен от Д. лесничейство Д. против Х. М. П. иск за признаване за установено, че процесния имот е държавна собственост и осъждане на ответника да предаде владението му, основан на твърдението, че в района на гр. Д. са съществували само държавни гори и в нарушение на закона процесния имот е възстановен на ответника с решение № 100 от 10.05.2001 г. по заявление вх. № 100 от 30.06.1999 г. на ПК Д., въз основа на решение на О. комисия от 30.08.2000 г. по чл. 14, ал. 4 от ЗВСГЗГФ. Неоснователна е тезата на касатора, че искът е процесуално недопустим, тъй като се пререшава въпрос (за законосъобразността на решенията на О. комисия С. и ПК Д.), решен с влязло в сила решение на Върховния административен съд. Съдебното административно производство се е развило по повод решение № 100а от 2.12.2003 г. на ОСЗГ - гр. Доспат и касае допустимостта на отмяна на влязъл в сила административен акт (решение № 100 от 10.05.2001 г. на ПК Д.) при условията на чл. 32, ал. 1 от ЗАП (отм.). Съдът не се е произнасял по предпоставките за възстановяване правото на собственост на процесния имот, поради което не е налице окончателно съдебно решение, преклудиращо предявяването на настоящия гражданско правен спор. Неоснователен е и довода на касатора за недопустимост на иска и на въззивното производство, като инициирани от лице, което не е притежавало процесуална дееспособност да представлява държавата за гори и земи държавна собственост. Исковата молба е подадена на 10.11.2005 г. и с нея Д. лесничейство Д. претендира установяване със сила на пресъдено нещо, че процесния имот е държавна собственост. Чужди права пред съд могат да бъдат предявени или по силата на упълномощаване (в който случай страна по делото е носителят на правата, а предявилият ги има качеството на пълномощник) или при условията на процесуална субституция. Съгласно чл. 15, ал. 2 от ГПК (отм.) процесуалната субституция, т. е. предявяването на чужди права пред съд, е допустима само в изрично посочените от закона случаи. В случая към момента на подаване на исковата молба, както и на въззивната жалба на 29.01.2007 г. Д. лесничейство- Д. (сега държавно горско стопанство - ДВ бр. 54 от 2008 г.) е имало качеството процесуален субституент съгласно чл. 24, ал. 1 от Закона за горите в редакцията от ДВ бр. 16 от 2003 г., а следователно е могло надлежно да сезира съда със спора дали процесния имот е държавна собственост. Въззивният съд обаче не се е съобразил с изменението на Закона за горите в ДВ бр. 13 от 9.02.2007 г. и в ДВ бр. 64 от 7.08.2007 г. и настъпилата по силата на закона промяната в субекта, имащ право да предявява и да отговаря по спорове за държавни вещни права върху гори и земи от горския фонд. Към момента на постановяване на въззивното решение процесуален субституент на държавата относно тези имоти е председателят на Д. а. по горите. Произнасянето по отношение на лице, което към момента на постановяване на решението не е процесуален субституент на държавата води до процесуална недопустимост на въззивното решение, поради което същото следва да бъде обезсилено и делото да се върне за ново разглеждане от въззивния съд. По изложените съображения и на основание чл. 218ж от ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение